Франсоа Мажанди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсоа Мажанди
френски физиолог
Франсоа Мажанди през 1822 г.
Франсоа Мажанди през 1822 г.

Роден
Бордо
Починал
Саннуа край Париж
Националност Французин
Научна дейност
Област Биология
Образование 1808 Колеж дьо Франс
Работил в Колеж дьо Франс, Отел-Дию дьо Пари
Известен с форамен на Мажанди, един от откривателите на акалоида еметин
Повлиял Клод Бернар
Франсоа Мажанди в Общомедия

Франсоа Мажанди (на френски: François Magendie) е френски лекар физиолог, пионер на експерименталната физиология.

Роден в град Бордо, (*6 октомври 17837 октомври 1855), а умира в градчето Саннуа (Sannois) край Париж. Известен е с описанието форамен на Мажанди във вентрикуларната система на мозъка. Съществува така също и знак на Мажанди - двигателна ротация на окото надолу и навътре при наличие на повреда в малкия мозък. Професор по физиология в Колеж дьо Франс в Париж, председател на катедрата по медицина от 1830 до 1855, последван от Клод Бернар, негов дългогодишен асистент.

Научни методи[редактиране | редактиране на кода]

Най-важните му приноси са в областта на физиологията, но методите му са дискутирани и отхвърляни като жестоки и нечовешки. Привърженик е на вивисекцията - това му позволява да установи важни физологични процеси по нервната и мускулната ситеми. Прийомите му за провеждане на вивисекции по време на лекциите си открито осъждани от колегите му и се смятат за скандални.

Ирландецът Ричард (Дик) Мартин, член на британския парламент, внася законопроект против вивисекцията и жестокостта към животните, като описва ужасните методи на Мажанди и вивисекцията на хрътка, закована на операционната маса за лапата и едното и ухо, оставена с лицевите нерви, открити за продължение на дисекцията на другия ден, и нарекъл методите му "позор за обществото". Мажанди защитава позициите си[1], като се аргументрира защо използва вивисекция, но това не е достатъчно оправдание за противниците на неговите методи.

Основни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Физиология[редактиране | редактиране на кода]

Най-основният му принос към медицината и физиологията е оспорван и славата на откритията му е споделена от английския физиолог Чарлз Бел. Мажанди провежда поредица от експерименти върху гръбначния мозък и гръбначните нерви, за да установи диференциацията между моторните и сензорните нервни влакна излизащи от гръбначния мозък; това откритие е познато като закон на Бел-Маженди. Тези му експерименти довеждат до ожесточено съперничество през Ламанша, като британският лагер твърди, че Бел е публикувал пръв окритията, а Мажанди ги е изкопирал или откраднал.

фармакология[редактиране | редактиране на кода]

Научните му методите му се възприемат от водещи фармаколози и Мажанди се счита за един от основоположниците на съвременната фармакология. През 1819 заедно с Жозеф Пелетиер откриват алкалоида еметин. Изучава задълбочено огромен брой медикаментозни вещества и растителни екстракти, измежду които стрихнин, морфин, кодеин, хинин, опиум и цианкалий.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Мажанди умира признат от съвременниците си като един от основоположниците на френсклата и световната медицина и физиология. Награден е през 1852 с ордена на Почетния легион, а след месец в Испания с ордена на Карлос Трети (исп.: Caballero de la Real Orden de Carlos III) и други отличия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anne Fagot-Largeau inaugural lesson at the College of France. на френски

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Sourkes, Theodore L. Magendie and the chemists: the earliest chemical analyses of the cerebrospinal fluid. // Journal of the history of the neurosciences 11 (1). March 2002. DOI:10.1076/jhin.11.1.2.9109. с. 2–10.
  • Haas, L F. François Magendie (1783-1855). // J. Neurol. Neurosurg. Psychiatr. 57 (6). June 1994. с. 692.
  • Saavedra-Delgado, A M. François Magendie on anaphylaxis (1839). // Allergy proceedings : the official journal of regional and state allergy societies 12 (5). . . с. 355–6.
  • Bloch, H. Francois Magendie, Claude Bernard, and the interrelation of science, history, and philosophy. // South. Med. J. 82 (10). October 1989. с. 1259–61.
  • Shampo, M A и др. François Magendie: early French physiologist. // Mayo Clin. Proc. 62 (5). May. 1987. с. 412.
  • Rice, G. The Bell-Magendie-Walker controversy. // Medical history 31 (2). April 1987. с. 190–200.
  • Lazorthes, G и др. François Magendie (1783-1855). // Bull. Acad. Natl. Med. 168 (1-2). . . с. 105–11.
  • Breathnach, C S. Biographical sketches No. 34--Magendie. // Irish medical journal 76 (11). November 1983. с. 471.
  • Gallistel, C R. Bell, Magendie, and the proposals to restrict the use of animals in neurobehavioral research. // The American psychologist 36 (4). April 1981. DOI:10.1037/0003-066X.36.4.357. с. 357–60.
  • Albury, W R. Experiment and explanation in the physiology of Bichat and Magendie. // Studies in history of biology 1. . 1977. с. 47–131.
  • Gans, H. An early example of the use of surgical techniques in solving a physiologic problem (Francois Magendie). // Surgery, gynecology & obstetrics 135 (4). October 1972. с. 616–22.
  • Schiller, F. Magendie on medicine. // California medicine 115 (1). July 1971. с. 98.
  • Poynter, F N. Doctors in The Human Comedy (Guillaume Dupuytren, Jean Baptiste Bouillaud, François Joseph Victor Broussais, François Magendie). // Journal of the American Medical Association 204 (1). April 1968. DOI:10.1001/jama.204.1.7. с. 7–10.
  • KARLIK, L N. Francois Magendie; 175th anniversary of his birth (1783-1855).. // Klinicheskaia meditsina 37 (2). February 1959. с. 142–7.
  • FENTON, P F. Francois Magendie (October 6, 1783-October 7, 1855). // J. Nutr. 43 (1). January 1951. с. 3–15.

References[редактиране | редактиране на кода]