Френско-руски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паметният морски флаг на френско-руския военен съюз
Мостът "Александър III" в Париж е положен с камък в основата от император Николай II.

Френско-руският съюз е военнополитически съюз между Третата френска република и Руската империя, който поляга в основата на създаването на Антантата. Просъществува в годините 1891—1917, като в основата му заляга визията на Александър Горчаков за съхраняването на "баланса на силите" след Берлинския конгрес, в смисъл на руското желание да се възпрепятсва прекаленото засилване на германското влияние върху европейските дела и обратното - за засилване ролята на Франция на континента. В известен смисъл е в противовес на създадения Троен съюз, след като Русия по свой почин и следвайки външната политика проповядвана от Александър Горчаков, излиза от съюза на тримата императори.

Френско-руският съюз се оформя въз основа на две отделни споразумения сключени по време на царстването на Николай II в Русия - първо политическо споразумение, последвано от военна конвенция.

Предистория[редактиране | edit source]

От времето на наполеоновите войни с Виенския конгрес, до развръзката с френско-пруската война, следреволюционна и републикански настроена Франция е основен външнополитически съперник на Руската империя. След края на кримската война, Русия изпада в международна изолация, губейки на практика всички предходни външнополитически позиции. Единствено Прусия в лицето на Ото фон Бисмарк остава относително лоялна към имперската ѝ политика. При това положение, Русия залага на Прусия срещу Австрия в процеса на обединението на Германия, както и срещу Франция в съперничеството им за и в Европа.

Развитие[редактиране | edit source]

Дипломатическото начало за оформянето на съюза слага Николай Гирс, встъпвайки в преговори с френското правителство начело със Сади Карно. Изумителният за Европа съюз между авторитарно-консервативната монархия и демократично-либералната република е оформен със сключването на първото съглашение в 1891 г., последвано от секретна военна конвенция от 18 август 1892 г. Страните се съгласяват да си окажат взаимопомощ в случай на нападение на някоя от страните от страна на Германия или Австро-Унгария над Русия или Италия и Германия над Франция. През 1912 г. е сключена и руско-френска военноморска конвенция.

Демонстрации и измерения[редактиране | edit source]

На 11 (23 юли нов стил) юли [1] 1891 г. в Кронщат пристига френска военна ескадра. Император Александър III лично я приветства, като по време на официалния обяд в чест на френската делегация в Петерхоф безпрецедентно изслушва със свален калпак френския революционен химн - «Марсилезата» [2], което произвежда невероятно впечатление и сюрпризира, най-вече в исторически план, руското обществено мнение и публиката.

След френския разгром от прусаците, Франция през 80-те години на 19 век започва да гледа на Русия като на евентуален спасител, понеже повторението на разгрома неминуемо би довело до изчезването на Франция от концерта на великите сили. В отговор на любезния и приятелски руски прием, в Тулон гостува руска ескадра под командването на адмирал Фьодор Авелан, последвано от първото и историческо посещение на Александър III във Франция, по време на което в чест на всеруския самодържец и император по Шанз-Елизе е проведен грандиозен военен парад. Също така, отново в знак на уважение към царя, е започнато изграждането на мост над Сена, кръстен на негово име. Въпреки всичко, по време на управлението на Александър III демонстрираното френско-руско приятелство не е официализирано.

На 21 август 1891 г. Русия и Франция подписват и съглашение за консултации по всички политически въпроси. През 90-те години на 19 век, започва бурно развитие на руско-френското културно сътрудничество. В Петербург френският президент Феликс Фор участва в освещаването на изграждането на Троицкия мост, който до въвеждането в експлоатация в 1956 г. на моста "Александър Невски" над Нева, остава най-големият в Санкт-Петербург.

Френско-руският съюз има също финансово-икономическо и военно измерение. Франция отпуска огромни заеми на Руската империя за развитието на стопанството, индустрията и транспорта. Благодарение най-вече на френските финанси е осъществено превъоръжаването на руската армия за участието ѝ в Руско-японската война и Първата световна война. В началото на XX век, около 1/4 от всички френски инвестиции зад граница са инвестирани в Русия.

Благодарение на френско-руския съюз става възможно и привличането на Британия към съюза, благодарение на което се слага само временно край на "голямата игра" и се оформя и Антантата. Излязлата посредством англо-японския съюз от блестяща изолация Британска империя се чувства застрашена най-вече от нарастващата германска военноморска мощ, поради което се вижда принудена, подкрепяйки Франция, да се споразумее и с Русия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. «Правителствен вестник» - 13 (25 юли нов стил) юли 1891 г., № 152, стр. 1.
  2. «Правителствен вестник», 17 (29 юли нов стил) 1891 г., № 155, стр. 2.