Фуникулер
Фуникулерът (на френски: funiculaire, на латински: funiculus — връв, въже) е релсово транспортно средство с въжена тяга за превозване на хора и товари на неголямо разстояние, при голям наклон на трасето.
Фуникулерът е специализиран транспорт, в условията на тежък релеф на местността.
Устройство [редактиране]
Съществуват няколко типа фуникулери. Най-разпространена е схемата, при която се използват два вагона, съединени с въже, което се задвижва от двигател, разположен на горната станция. При тази схема двигателят се разполага не на вагона, а на специална по-високостояща станция. Двигателят задвижва въже, прехвърлено през него и разположено между опорните релси, в краищата на което са закрепени вагоните. При тази схема вагоните се разминават по средата на линията.
Характерни за фуникулера са късите трасета с много голям наклон, достигащ средно 70% (35°). Рекордьор в това отношение е разположеният недалеч от Австралийското градче Катумба фуникулер, чийто наклон достига 122 % (50,7°). Наклонът на трасето обикновено е постоянен, но понякога варира на различни участъци.
Обикновено фуникулерите имат само две станции (горна и долна). Вагоните се проектират за всяко трасе, в зависимост от наклона.
Фуникулерите са доста разпространени в Европа: в Париж, Барселона, Прага, Киев и други градове. Много често, изпълнявайки транспортното си предназначение, те се превръщат в атракция за туристите.
Кармелит в Хайфа и Тюнел в Истамбул са примери за фуникулери с подземно разположени станции. Поради наличието на междинни станции по трасето, те често са наричани метро.
Съществуват и други схеми на устройството на фуникулера.
Например : Фуникулер с воден баласт.
Изобретателят на този вид е Никлаус Рихенбех (известен и като един от създателите на зъбчатата железница).
В неговият фуникулер не се използва електрически двигател, а двата вагона имат бакове, които се напълват с вода. Когато бака в горния вагон се напълни с вода, а в долния вагон съответно се изпразни, се нарушава равновесието и фуникулерът се задвижва. Количеството вода се изчислява в зависимост от броя на пътниците и може да достигне до 80 л на пътник.
Недостатъци на този тип са:
Бавното запълване с вода, големите количества течност, а също така и невъзможността да се използват през зимата, поради замръзване на водата и невъзможност да бъде източена от единия вагон.
Действащи фуникулери с воден баласт:
- Elevador do Bom Jesus (Брага, Португалия, открит през 1882 г.)
- Nerobergbahn (Висбаден, Германия, открит през 1888 г.)
- Lynton-Lynmouth Cliff Railway (Девон, Великобритания, открит през 1890 г.)
- Funiculaire Neuveville-St.Pierre (Фрибур, Швейцария, открит през 1899 г.)
Сравнение с други видове транспорт [редактиране]
Най-близко по устройство и употреба до фуникулера стои зъбчатата железница. И тя се изгражда на терени с голяма разлика в надморска височина между станциите. Основното различие е, че при зъбчатата железница задвижващите функции се изпълняват не от въже, а от зъбни колела на подвижния състав и зъбна рейка, разположена по средата на линията (между релсите).
Друго подобно превозно средство е въженият трамвай. Различия между фуникулера и въжения трамвай:
- Линиите на фуникулера обикновено са по-къси на разстояние и с по-силно изразен наклон,винаги само в една посока.
- Вагоните се проектират съобразно този наклон и имат постоянна ориентация, спрямо този наклон — горна и долна.
- Линиите на фуникулера никога не образуват мрежи и не се пресичат една с друга.
- Движението на въжето, привеждащо вагона в действие е реверсивно. Направлението му се променя всеки път, когато вагонът (или вагоните) достигнат края на линията.
