Хайредин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хайредин (село))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За османския пират и адмирал вижте Хайредин Барбароса.

Герб на Хайредин
Хайредин
Hayredin.jpg
Община Хайредин
България
Red pog.png
Хайредин
Област Враца
Red pog.png
Хайредин
Общи данни
Население 1 478 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 56,742 km²
Надм. височина 53 m
Пощ. код 3357
Тел. код 09166
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 77102
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Хайредин
Тодор Тодоров
(НВ, ВМРО-НИЕ, БСДП, …)

Ха̀йредин е село в Северозападна България. То е административен център на община Хайредин, Област Враца.

География[редактиране | edit source]

р. Огоста

Селото се намира на 30 км южно от гр. Козлодуй по поречието на р. Огоста. Надморската височина е 53 метра, както е видно от табела поставена на сградата на общината. Разполага с около 30 000 дка от изключително плодородната земя в местността Златия. Отглежда се предимно пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, овес и много други.

История[редактиране | edit source]

Писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал “ дефтери от 15 век. В оригинален опис на санджака, проведен през 1483-1485 г. и запазен в Народната библиотека, за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано:

„Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8.
......
Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6.
Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.[1]

Наличието на съхранен във времето турски документ доказва, че селището съществува след падането на България под османска власт с името Хайреддин, въпреки трагичните обстоятелства, пред които са изправени българите по онова време. В тези информации безспорно остава името на населеното място, броят на живеещите в селото 4 семейства, поради прилежната дейност на турските султански описвачи. Въз основа на описаните от тях хора, стопанисвана земя, животни, реки или водоеми, се плащат данъците към султана и точно поради тяхната важност и добра организация на султанската администрация, тези документи са съхранени и до днес.

Името на селото и данни за него са отпечатани на български език в списание "Летоструй или къщний календар за проста година 1873" издадено във Виена. [2] В дадената таблица на статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народно черковно отношение, са дадени данни за населените места. За с. Хайредин през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:

Селище — Хайредин
Народност — българи
Къщи — 128
Венчила — 234
Черкви — Св. Петка
Име на свещеника — Иван Николов и Тома Атанасов

Горният турски документ с ранни сведения и този документ, написан на кирилица, показват еднозначно името на населеното място и противоречат на всякакви други местни легенди и твърдения относно името и времето на създаване на селището.

По въпроса за името има и други твърдения, неподкрепени с документи, почиващи изцяло на тълкувания и предположения на местни изследователи краеведи. Според местни популярни твърдения, селото е създадено през 1574 г., когато Хайредин паша, владетел на областта, дава земя на 4 семейства да се заселят и да създадат поколение. В негова чест селото носи неговото име. При завладяването на България от османските турци са запалени (съгласно документи съхранявани в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий) ...Ередин паланка, Лом паланка, Цибър варуш... До края на XIX век село Хайредин не е имало, съществувало е село Ередин, както и сега се нарича от по-възрастните хора и както е известно и в околностите му. В една народна песен от този край се възпяват подвизите на Ередин Войвода. Селищното име Ередин е изцяло от лично име на човек, който се е казвал Ередин. Личното име Ередин или Ереден с женска форма Ередина и умалителното Ерединка е кръстоска от Ердан и от Ердана, а пък те са видоизменения на Йордан и Йордана. Името Хайредин, което е турско по произход и означава „добро от вярата”, е измислица и е дадено на селото Ередин късно след Освобождението от турско робство. Дали са го полуграмотните даскали на селото. Те смятали, че тук е живял някой си голям турчин Хайредин паша. Но те не са знаели, че от Тимок до Искър на са живели турци и няма нито едно селище или град с турско име, освен Хайредин. В този район има запазени латински, гръцки и прабългарски имена на селища, но не и турски.

Хайредин - център

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Има минерален извор. Водата, извираща от него, е със сярно съдържание и лекува много и различни болести. Не са създадени условия за оползотворяването ѝ.

Легенда за Цолкановата дупка[редактиране | edit source]

Оттатък мястото, на което днес се намира село Хайредин, по високия бряг на р. Огоста се вие пътека. Тя пълзи нагоре през гъстите шубраци на Крешката, спуска се по склона и се губи сред цъфналите хълмове. По тая, отъпкана от кози стъпки пътека, денем минавали само пастирите, а нощем преди много години хайдутите на Цолкан.

Когато преди години турците затрили от земята село Ередин, Цолкан нямал и десет години. Убили майка му и баща му, посекли целия му род. Само Цолкан като по чудо се спасил в гората. Живял и отраснал сред зверовете, а сетне събрал дружина и тръгнал да мъсти. Свърталището им била една пещера, чийто отвор се затискал с тежка каменна плоча. Цялата пещера била осветена от факли, навсякъде било струпано оръжие, а в средата ѝ блестял куп злато. Турчин не смеел да замръкне по тия места. Когато минавала пощата за Видин, Цолкановата дружина пръсвала турците и обирала оръжието и златото.

От нищо не трепвало сърцето на Цолкан, от нищо не се плашел юнакът. Но през един пролетен ден той видял Върба. Красивата девойка пасяла козите си и пеела из гората. А песните ѝ все за Цолкан и вярната му дружина — как мъстят на турците и закрилят сиромасите. Обикнал Цолкан момата. Все по-често пращал хайдутите да ходят по пътищата сами, а той се криел зад дърветата и гледал Върба. Тежко и мъчно станало на дружината, като заповядал войводата да водят момичето в пещерата. Идвала тя, дълго седели двамата, а после я изпращял с престилка пълна с жълтици — да раздава на сиромасите.

Един ден Цолкановите юнаци се събрали и дълго се съветвали. И това дето решили по между си за първи път не казали на войводата. Дошла пак Върба, и когато хайдутина ѝ напълнил престилката и викнал някого да дойде да я изпроводи, пещерата била празна. Отишъл до изхода - той бил затиснат с големи камъни. Мрачни и угрижени вървели юнаците на Цолкан. Спрели на брега на Огоста, после се пръснали на четири страни, без да си кажат сбогом. Никой не видял вече Цолкан, никой не чул за него. Само чудни приказки се разказват за чистата му обич към Върба. И днес още никой не знае къде е входа на Цолкановата пещера.

Политика[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Съборът на селото е на Димитровден - 26 октомври по стар стил, сега се прави в последната седмица на месец октомври.

Личности[редактиране | edit source]

  • Тодор Ваков — художник — Роден на 03.11.1946 г. в с. Хайредин
  • Кръстьо Трендафилов - министър на земеделието и хранителната промишленост (1996-1997)
  • Валентин Малджански - футболист
  • Митко Коларски (р. 1956) - фармацевт

Бележки[редактиране | edit source]

  1. цитат от книгата на доц. Румен Ковачев "Опис на Никополския санджак от 80-те години на на XV век в Български исторически архив", Издателство Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София, 1997, стр. 121
  2. Списание Летоструй или къщний календар за проста година 1873, V годишнина, издава книжарницата на Хр. Г. Данов и сие в Пловдив, Русчук и Велес, печатено в Виена у книгопечати Л. Соммер и сие, с. 58-59. Съхранява се в Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"
  3. РЕШЕНИЕ No 2-286/ 15.01.2014 г. // Комисия по досиетата, 2014-01-15. Посетен на 2014-01-18.

Външни препратки[редактиране | edit source]