Херберт Баке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херберт Баке
Райхсминистър на храната
Мандат23 май 1942 г. – 30 април 1945 г.
ПредшественикРихард Даре
Наследникзакриване на поста
Лична информация
Роден
Починал
6 април 1947 г. (50 г.)
Националност Германия
Деца4
Полит. партияНСДАП
ОбразованиеГьотингенски университет
Професияагроном
Херберт Баке в Общомедия

Херберт Баке (на немски: Herbert Backe) е германски политик, който служи като министър на храната на Райха в кабинета на Хитлер от 1942 до 1945 г.

Той разработва и прилага План за глада, който предвижда смъртта чрез глад на милиони славянски и еврейски „безполезни ядници“ след Операция Барбароса, нахлуването през 1941 г. в Съветския съюз.

Този план е разработен по време на фазата на планиране на инвазията на Вермахта и предвижда отклоняване на украинските храни от Централна и Северна Русия и пренасочването им в полза на нахлуващата армия и населението в Нацистка Германия. В резултат на това, загиват милиони цивилни граждани в окупираните от Германия територии. Арестуван през 1945 г., трябва да бъде съден за военни престъпления в Нюрнберг в съдебния процес на министерствата, но се самоубива в затвора през 1947 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Херберт Баке е роден в Батуми, син на пенсиониран пруски лейтенант, превърнал се в търговец.[1] Майка му е кавказка немкиня, чието семейство е емигрирало от Вюртемберг в Русия в началото на 19 век. Той учи в гимназията в Тбилиси от 1905 г. и е интерниран след избухването на Първата световна война като неприятел чужденец, защото е гражданин на Германската империя. Този опит да бъде хвърлен в затвор за това, че е германец и свидетел на началото на болшевишката революция, прави Баке твърд антикомунист.

Премества се в Германия по време на руската гражданска война с помощта на шведския Червен кръст. В Германия първоначално е работник и се записва да следва агрономия в Университета в Гьотинген през 1920 г. След завършване на своята степен, той за кратко работи в областта на селското стопанство и след това става помощник-преподавател по земеделска география в Техническия университет в Хановер. През 1926 г. в университета в Гьотинген той представя своята докторска дисертация, озаглавена „Руската икономика на зърнени култури като основа на руското селско стопанство и руската икономика“. По-късно, след като Германия нахлува в Съветския съюз, публикува дисертацията си като книга в 10-хиляден тираж.

Баке се присъединява към СА през 1922 г. в Хановер и нацистката партия.[2] След разпадането на регионалната политическа единица (Гау) за Южен Хановер, членството му изтича.

През 1927 г. е инспектор и администратор на голяма ферма в Померн. През 1928 г. се жени за Урсула. С финансовата подкрепа на своя тъст през ноември 1928 г. става наемател на около 950 акра в района на Алфелд.[3] Той успява успешно да ръководи фермата. Накрая, се присъединява към СС през октомври 1933 г. Баке поема различни задължения в администрацията на Нацистка Германия, наследява Рихард Даре като министър на храните през май 1942 г. и става министър на земеделието през април 1944 г. Виден член на по-младото поколение нацистки технократи, които заемат второстепенни административни длъжности в нацистката система като Райнхард Хайдрих, Вернер Бест и Вилхелм Щукарт. Подобно на Щукарт, който държи истинската власт във Вътрешното министерство (официално ръководено от Вилхелм Фрик), Баке е де факто министър на земеделието при Даре, дори преди издигането му до тази длъжност.[4]

План за глада[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: План за глада

Баке е лично номиниран от министъра на окупираните източни територии, Алфред Розенберг, като държавен секретар на Райхскомисариат Украйна, където може да изпълни стратегическата си политика – планът на глада. Целта на този план е да насърчи умишлено масовото гладуване на славянското цивилно население под германската окупация, като насочва всички хранителни доставки към германското население и Вермахта на Източния фронт.[5] Най-важният съучастник на Баке е Ханс-Йоахим Рике, който оглавява селскостопанския сектор на Икономическия персонал Изток. Според историка Тимъти Снайдер, в резултат на плана на Баке, „4,2 милиона съветски граждани (до голяма степен руснаци, беларуси и украинци) са гладували от германските окупатори през 1941 – 1944 г.“[6]

От април до май 1945 г. Баке продължава да бъде министър на храните в краткотрайното правителство след Хитлер на Фленсбург, водено от Карл Дьониц.

Арест и самоубийство[редактиране | редактиране на кода]

След капитулацията на Германия му е наредено от съюзниците, заедно с Дорпмюлер, да летят до щаба на Айзенхауер и да поискат инструкции за първите стъпки за възстановяване.[7]

Баке е изненадан, че е арестуван през 1945 г. в щаба на Айзенхауер в Реймс. Той смята, че американците ще се нуждаят от него като експерт, за да избегнат проблемите с глада. Баке се подготвя за очакван разговор с генерал Дуайт Айзенхауер.[8] В писмо до съпругата си на 31 януари 1946 г. той защитава националсоциализма като една от „най-великите идеи на всички времена“, чийто най-силен удар е националсоциалистическата селскостопанска политика".

В съюзнически плен Баке е разпитван по време на Нюрнбергските процеси от 21 февруари и 14 март 1947 г.[9] В килията си в затвора Баке написва два трактата – така нареченият голям доклад за живота си и работата му по националсоциализма, а също и на 31 януари 1946 г. завещание за съпругата му Урсула и неговите четири деца. Заради страха си, че ще бъде предаден на Съветския съюз[10], той се самоубива, като се обесва в затвора на 6 април 1947 г.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Heim 2008, p. 19.
  2. ↑ Joachim Lehmann: Herbert Backe – Technokrat und Agrarideologe. S. 4.
  3. ↑ Joachim Lehmann: Herbert Backe – Technokrat und Agrarideologe. S. 3.
  4. ↑ Gesine Gerhard. Food and Genocide. Nazi Agrarian Politics in the occupied territories of the Soviet Union. In: Contemporary European History Volume 18, Issue 1, 2009, pp. 50 – 54.
  5. ↑ Tooze 2007, p. 669.
  6. ↑ Timothy Snyder: Bloodlands. Europe between Hitler and Stalin. The Bodley Head, London 2010, p. 411; compare Gesine Gerhard: Food and Genocide. Nazi Agrarian Politics in the occupied territories of the Soviet Union. In: Contemporary European History Volume 18, Issue 1 (2009), pp. 57 – 62.
  7. ↑ Ian Kershaw: Das Ende. Kampf bis in den Untergang NS-Deutschlands 1944/45. DVA, München 2011, S. 511 f. – Kershaw bezieht sich dabei auf: Karl Dönitz: Zehn Jahre und zwanzig Tage. Athenäum, Bonn 1958, S. 471. Dönitz selbst schreibt auf S. 470 f.: „Mitte Mai bekamen der Verkehrsminister Dr. Dorpmüller und der Ernährungsminister Backe von den Alliierten Anweisung, ins amerikanische Hauptquartier zu fliegen. Da sie in den Problemen ihres Ressorts besonders häufig mit den alliierten Kontrollbehörden in Mürwik verkehrt hatten, glaubten sie, der Flug nach Reims solle ihrer zukünftigen praktischen Mitarbeit auf ihren Tätigkeitsgebieten dienen. Wir hörten jedoch nichts mehr von ihnen. Sehr viel später erfuhr ich, daß zum mindesten Backe nicht zur Mitarbeit, sondern in die Gefangenschaft weggeflogen war.“
  8. ↑ Gesine Gerhard: Food and Genocide. Nazi Agrarian Politics in the occupied territories of the Soviet Union. S. 63.
  9. ↑ Records of the United States Nuernberg War Crimes trials Interrogations 1946 – 1949. (PDF; 186 kB), published 1977.
  10. ↑ "Arrest German Reich Heads: To Face Trial." Lodi News-Sentinel, 24 май 1945. Посетен на 19 март 2013.
  11. ↑ Gesine Gerhard: Food and Genocide. Nazi Agrarian Politics in the occupied territories of the Soviet Union. S. 64; Joachim Lehmann: Herbert Backe – Technokrat und Agrarideologe. S. 10, nennt abweichend den 7. April 1947 als Todesdatum.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gesine, Gerhard. Food and Genocide. Nazi Agrarian Politics in the occupied territories of the Soviet Union.(PDF Abstract) Contemporary European History Volume 18, Issue 1, 2009, pp. 45 – 65.
  • Heim, Susanne. „Calories, Caoutchouc, Careers.“ Plant Breeding and Agrarian Research in Kaiser-Wilhelm-Institutes, 1933 – 1945. New York: Springer, 2008.
  • Snyder, Timothy. Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin. London: The Bodley Head, 2010.
  • Tooze, Adam. The Wages of Destruction: The Making and Breaking of the Nazi Economy. London: Viking, 2007.
  • Zentner, Christian and Friedemann Bedürftig. The Encyclopedia of the Third Reich. New York: Macmillan, 1991.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Herbert Backe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Херберт_Баке&oldid=11183158“.