Христо Репавцов
| Христо Репавцов | |
| български революционер | |
 Христо Репавцов и семейството му | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Иван Репацев |
Христо Иванов Репавцов (Репацев) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Репавцов е роден на 15 март 1864 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Работи като строител и обиканя на гурбет Гърция и Анадола. В началото на 1903 година Наум Митрушев, член на ръководството на смърдешкия революционен комитет, натоварен с мисия да организира гурбетчиите, пристига в Балъкесир, където работи Репавцов заедно със свои съселяни и ги организира за връщане в родината. На 28 март 1903 година в Смърдеш четите на Борис Сарафов и Иван Попов са обградени. На помощ им идват селските чети от Въмбел и от Връбник[2] и Репавцов участва в освобождаването на четата. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с отряда на Васил Чекаларов, като взима участие в сраженията при Тиза, в сражението при Билища и Капещица, в големия бой при Локвата в Смърдешката планина, в сражението при Одрето и превземането на Невеска.[3]
След въстанието емигрира в Свободна България и се установява като строител в Елисейна. Същевременно участва активно в дейността на Македонските братства. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1-а рота на 6-а охридска дружина. Участва в сраженията при Елкенджи, Фере, Дедеагач, Шаркьой и Парадли. Участва и в Междусъюзническата война.[3]
След войните се прибира в Свободна България. 16 години е касиер на Илинденското дружество в Елисейна. По-късно се установява в Пловдив.[3]
Умира на 31 юли 1941 година[1] в Пловдив.[3]
На 16 март 1943 година, като жителка на Пловдив, съпругата му Елена, родена в Смърдеш, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Негов син е революционерът и емигрантски деец Иван Репацев.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 310.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 223.
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 311.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 417.
