Царица Родопа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.

Изображение на Родопа от Guillaume Rouillé в Promptuarii Iconum Insigniorum

Царица Родопа (на старогръцки: Ῥοδόπη,Rhodope) е в древногръцката митология царица на Тракия. В античната литература са запазени няколко легенди за този персонаж[1].

Според най-разпространената Родопа е дъщеря на речния бог и тракийски цар Стримон, син на Океан и Тетида. Майка ѝ е една от музите - Евтерпа или Калиопа.

Родопа била съпруга на Хемус, син на зимния северен вятър Борей; двамата имали син - Хеброс. Хемус и Родопа се наричали помежду си Зевс и Хера, като дори се присмивали на едноименните олимпийски богове. Затова последните ги превърнали в планините Стара планина (Балкан, Χερσόνησος τοῦ Αἵμου), и Родопи[2]. Легендата била позната на римския поет Овидий, ако се съди по израза "Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики", представен в неговите Метаморфози[3].

По името на царицата Родопа била наречена планината Родопи в Тракия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Илиев, Йордан. Родопите през античността, книга І: Родопа като реалия в античния свят. Пл., 2013, с. 37-52 (ISBN: 978-619-162-120-0).
  2. Трасил от Мендес, Фрагмент 1; Псевдоплутарх, За реките, 11.
  3. Овидий, Метаморфози, VІ, 87-89.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Вижте също[редактиране | edit source]