Чичо Томовата колиба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корица на първото издание на „Чичо Томовата колиба“

Чичо Томовата колиба“ е световноизвестен роман на Хариет Бичър Стоу, който допринася към напрежението, довело до Американската гражданска война. Написан е през 1851-52 г. и веднага става бестселър.

Романът е преведен на 37 езика и само за пет години от него са продадени половин милион бройки. Първият български превод, на Димитър Мутев, е издаден в Цариград през 1858 година под заглавие „Чичева Томова колиба“.[1]

В него се разказва за робството на всички негри в САЩ като едни от негрите са Джордж Харис,Елиза Харис Том Сам,Анди и др.Един път в гостната при м-р Шелби влиза един търговец на роби-мистър Хейли.Той иска от м-р Шелби да му продаде някой от неговите роби.Първоначално Шелби не е съгласен,но под настояванията на Хейли и той се съгласява да продаде чичо Том и детето на Елиза.Скоро актът за продажба бил готов,но те съвсем не подозирали,че Елиза Харис подслушва техния разговор.Тя стегнала багажа на детето си и веднага побягнала щом Хейли разбрал,че е загубил детето си казал на Сам и Анди(които били роби) веднага да се приготвят и да тръгват да преследват детето.Преследването завършило разочароващо и Хеили трябвало да се задоволи само с чичо Том.Междудругото при своето бягство Елиза която също била робиня намерила верни приятели именно на тях ще се спрем и ще се запознаем с тях.Те били Джордж Харис(нейният мъж)Джим и майка му(които били роби)Файниъс Майкъл и Саймън.Те потеглят на път изведнъж са нападнати от Том Локър,Меркс,двама полицаи и няколко негодника след жестока битка Том Локър е тежко ранен и оцелява на косъм.

История на създаването[редактиране | edit source]

Хариет Бичър Стоу написва книгата като протестна реакция срещу нововъведения Закон срещу бягството на роби (1850), според който помогналите на избягал роб се считат за престъпници. Моментът съвпада с лична трагедия за авторката – смъртта на едно от децата ѝ от холера. Идеята за романа „Чичо Томовата колиба“ я осенява по време на църковна служба. Внезапно тя получава видение на окъсан, измъчен роб, когото бият жестоко. По-късно казва, че романът е вдъхновен и написан от Бог.

Книгата е публикувана първо в подлистник в „Национална ера“ – вестник, ангажиран с борбата срещу робството. Сюжетът е отчасти базиран на истински случай, известен на Хариет Бичър Стоу, а също и на други подобни случаи. При писането на романа тя изпада в състояние на вдъхновение „Не можех да контролирам разказа, Бог сам го пишеше“, твърди Стоу. „Аз бях само инструмент в ръката Му. На Него трябва да се отдадат всички похвали“. Президентът Ейбрахам Линкълн се среща с Бичър Стоу и се шегува: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“.

По ирония на съдбата Стоу не е имала никакви намерения да подстрекава към война. Тя дори не пише открито против системата на робството, а още по-малко – срещу плантаторите от южните щати, където е разпространено използването на роби. Самата тя има лични познати сред робовладелците от южните щати и ги изобразява в благоприятна светлина. Господарите-южняци на Чичо Том се отнасят добре с него, а злодеят, който го пребива от бой, е северняк.

В романа робството се разглежда не от политическа или философска гледна точка, а от гледната точка на семейните и християнски ценности. Робството е жестоко, според Стоу, защото разделя семействата и така прекъсва естествените връзки между родители и деца и – преди всичко – защото противоречи на християнското учение. Книгата засилва напрежението между аболиционисти и робовладелци, довело до Американската гражданска война (18611865), с която се премахва – поне на хартия – робството на цветнокожите в Америка,

Критика[редактиране | edit source]

Към достоверността на „Чичо Томовата колиба“ в САЩ са отправени нападки, въпреки че там нещата би трябвало да са познати от първа ръка. В отговор, Бичър Стоу публикува „Ключ към Чичо Томовата колиба“ (1853), в който разкрива своите документални източници.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2922.

Външни препратки[редактиране | edit source]