Хариет Бичър Стоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хариет Бичър Стоу
Harriet Elizabeth Beecher Stowe
Beecher-Stowe 3.jpg
Псевдоним Кристофър Кроуфийлд
Роден 14 юни 1811 г.(1811-06-14)
Личфийлд, Кънектикът, САЩ
Починал 1 юли 1896 г. (на 85 г.)
Хартфорд, Кънектикът, САЩ
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Съпруга Калвин Елис Стоу
Деца Илайза Тейлър, Хариет Бичър, Хенри Елис, Фридрих Вилхелм, Джорджиана Мей, Самюъл Чарлз, Чарлз Едуард
Подпис Appletons' Stowe Calvin Ellis - Harriet Beecher signature.png
Хариет Бичър Стоу
Harriet Elizabeth Beecher Stowe
в Общомедия

Хариет Елизабет Бичър Стоу (на английски: Harriet Elizabeth Beecher Stowe) (18111896) е американска писателка, най-известна с романа си против робството на цветнокожите в Америка – Чичо Томовата колиба (1851-52).

Живот[редактиране | edit source]

Хариет Бичър Стоу е родена в Личфийлд, Кънектикът, на 14 юни 1811 г. Отраснала в семейство на пастор, тя възприема най-важните пуритански добродетели – силна набожност, благочестие, труд и усърдие. Майка ѝ, родила осем деца – шест момчета и две момичета, умира на 41 г., когато Хариет е едва четиригодишна. Получава много добро образование. В училището, ръководена от сестра ѝ, тя изучава езици, природни и технически науки, композиране, етика, логика, математика – предмети, по правило преподавани само на момчета. След завършването си става учителка в същото училище.

През 1836 се омъжва за Калвин Елис Стоу, преподавател вдовец, чиято съпруга е била нейна приятелка. Ранните години на брака им са белязани от бедност. За 14 години Стоу ражда 7 деца. През 1850 на съпруга ѝ е предложено професорско място и семейството се премества в Мейн.

Литературна и обществена дейност[редактиране | edit source]

Заедно със сестра си, Хариет написва учебник по география. Литературната ѝ кариера започва през 1834 г., когато спечелва награда от „Уестърн Монтли Магазин“. Тя става редовен сътрудник на списанието, като пише разкази и есета. Първата ѝ книга, „Мейфлауър“ (това е името на кораба, с който пристигат първите заселници пуритани в Америка през 1620 г.), излиза през 1843.

През 1850 . Конгресът приема закона срещу бягството на роби. Появяват се протести, гражданите са възмутени от решението да се считат за престъпници хората, които оказват помощ на избягал роб. По този повод Стоу написва "Чичо Томовата колиба", която веднага разбунва духовете.

Президентът Ейбрахам Линкълн се среща със Стоу и се шегува: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“.

Популярността на Стоу ѝ проправя път към големите национални списания, които започват редовно да публикуват нейни материали. Тя става най-известната жена в Америка и най-честваната писателката в литературните кръгове. През 1853, 1856 и 1859 Стоу пътува из Европа и се запознава с Джордж Елиът, Елизабет Барет Браунинг и съпругата на Лорд Байрон. Но британското обществено мнение се обръща срещу нея, когато тя смело и в писмена форма обвинява лорд Байрон в кръвосмесителна връзка с неговата полу-сестра. Това става в момент, когато същото това общество тайно шушука по адрес на лорда, но никой не смее да го обвини открито. Стоу тежко понася британското лицемерие.

Към романа „Чичо Томовата колиба“ в САЩ са отправени нападки за достоверност, въпреки, че там нещата би трябвало да са познати от първа ръка. В отговор, Стоу публикува „Ключ към Чичо Томовата колиба“ (1853), в който разкрива своите документални източници.

След това написва още един роман срещу робството на цветнокожите „Дред – Разказ за голямото Блато на отчаянието“ (1856). В него се разказва за един драматичен опит за въстание на робите от южните щати. Публикува също и изследвания на социалния живот, есета и малко томче с религиозна поезия. Постепенно здравето ѝ се влошава.

През 1888, две години след смъртта на съпруга си, получава трайно разстройство на душевното си равновесие и на 1 юли 1896 умира в Хартфорд, Кънектикът.

Вижте също[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за