7,62×39 мм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
7,62×39 мм
7.62x39 - FMJ - 1.jpg
7,62x39 мм
Националност Flag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of Russia.svg Русия
История на производство и служба
Изобретател Николай Елизаров и
Борис Сьомин
Създадена на 1943 г.
Производство 1944 г. - наши дни
На въоръжение 1949 г. в СССР. - 1974,
заменен от 5,45x39 мм в СССР.

7,62×39 мм е руски междинен патрон, разработен от конструкторите Николай Елизаров и Б. В. Сьомин през Втората световна война. Разработката на патрона е била завършена през 1949 година, като силно се отличава от образеца, разработен през 1943 година. 7,62х39 мм, е често споменаван и срещан като 7,62×39 мм M43, а в САЩ е известен като .30 Short Russian. Счита се за третия по мощност в света патрон за автомати, като е тестван да функционира добре при температури вариращи от -50 ° C (-58 ° F) до 50 ° C (122 ° F), като това затвърждава надеждността в изключително студени полярни или горещи пустинни условия.

7,62х39 мм боеприпаси за пръв път се използват от картечницата РПД. Приетият на въоръжение в Съветската армия автомат АК-47 през 1949 година, е разработен именно под този патрон. Поради разпространение по целия свят на известните пушки СКС-45 и АК-47, патронът бързо става известен и се използва както от цивилни, така и от военни, и полиция. Руският стандартен патрон остава на въоръжение до 1970 година, и все още е един от най-известия междинен боеприпас за пушки и автомати, използвани по света. Счита се за най- произвеждания патрон в света, с най- голям арсенал и най- много използваемост за ХХ век. 7,62х39 мм-вите патрони нанасят значителни наранявания, ако куршумите се завъртат в тъканите [1], но произвеждат относително малки рани в случаите, когато куршумите излизат преди началото на отклонение от центъра.[2][3][4]

Руско производство патрони[редактиране | edit source]

М43[редактиране | edit source]

  • 7,62 БЗ (57-БЗ-231) — патрон с бронебоен запалителен куршум Б3.

Калибър: 7,62 мм; Дължина на куршума: 27,7 мм; Тегло на куршума: 7,7 гр; Тегло на патрона: 16,1 гр; Начална скорост: 720—740 м/с.

7,62 мм- вия патрон, обр. 1943 г., с бронебоен запалителен куршум БЗ, с кодово име за СССР и Русия 7,52 БЗ, индекс— 57—БЗ—231, е предназначен за поражение на леко бронирани цели, автомобили, пр., за възпламеняване на запалителни вещества, намиращи се зад броня или дебелостенни съдове, за поражение на жива сила, намираща се зад леко бронирани прикрития на разстояние до 300 метра. Патронът е произвеждан с месингови или биметални гилзи. Бронебойно- запалителният куршум се състои от стомана, с покритие от червен месинг, топлинно обработена стоманена сърцевина с оловна обшивка и запалителния състав. Бронебойно-запалителните куршуми, пробиват стоманена каска на разстояние от 1100 метра и бронежилетка на 1000 метра. Брониран лист с дебелина от 7 мм, се пробива от 200 метра. Върхът на куршума е боядисан в черно с червена лента. На картонени опаковки, метални кутии и дървени сандъци с боеприпаси БЗ, има изобразена наклонена черна и червена лента.

  • 7,62 БП (7Н23) — патрон с бронебоен куршум БП.

Калибър: 7,62 мм; Дължина на куршума: 27,4 мм; Тегло на куршума: 7,9 гр; Тегло на патрона: 16,3 гр; Начална скорост: 725—740 м/с.

През 1980-1990 години, създаването на сравнително леки бронирани жилетки, с високи равнища на сигурност, и наситеността на подразделенията в сухопътните войски на много армии в света, доведе до необходимостта от подобряване на патрона с обикновен куршум. В края на 1990-те години, тази модернизация на патрона, се проведе в Барнаулския металообработващ завод от Д. И. Веронским и В. В. Захарящев. В хода на модернизацията, се променят: формата, материала, като вместо мека стомана, започва да се използва инструментална стомана У12А, като се включва и процес на термообработка на сърдечника. Така куршумът става бронебоен. Новият патрон е приет на въоръжение през 2002 г. и получава наименованието 7,62 мм патрон, образец 1943 г. с бронебоен куршум БП, кодово име за Русия— 7,62 БП, индекс— 7Н23. Новият патрон е предназначен за поражение на живи цели, екипирани с индивидуални бронежилетки, намиращи се на открито или зад леки укрития и за бронирани превозни средства. Куршумът на патрона 7Н23 е устроен подобно на патрона със стоманен сърдечник 7,62 ПС, с изключение на сърдечника. Гилзата на патрона е стоманена, лакирана. Новият патрон надминава повече от три пъти патронът с куршум ПС по проникваемост в твърди материали. На разстояние от 200 метра, новият куршум с бронебоен сърдечник пробива 5 мм-ов лист броня тип 2П, а на 250 метра противокуршумна бронежилетка тип 6Б5. Куршумът се отличава с черено боядисан връх.

  • 7,62 ВД (57-Н-231В) — патрон с високо налягане със стандартен куршум ПС със стоманен сърдечник.
  • 7,62 З (57-3-231) — патрон със запалителен куршум З.

Калибър: 7,62 мм; Дължина на куршума— 27,9 мм; Тегло на куршума — 6,6 гр; Тегло на патрона— 15,2 гр; Начална скорост— 740—755 м/с.

7,62 мм патрон, обр. 1943 г., със запалителен куршум З, с кодово име за СССР и Русия 7,62 З, индекс— 57-3-231, е предназначен за запалване на запалими течности (бензин, керосин) в стоманени резервоари с дебелина на стената до 3 мм, както и за лесно запалими материали (суха трева, слама и пр.) на разстояние до 700 метра. Конструкцията и действието на куршума, го отнасят към типа запалителни куршуми с пиротехнически възпламенителен състав, също се явяват запалително трасиращи. При наблюдение на стрелба, има добра видимост до 700 метра денем и нощем, като се отличава с червен цвят. Гилзата на патрона се произвежда от месинг или биметал. Куршумът е направен от стомана, покрит с червен месинг, запалителен състав, намиращ се в главата на куршума, сърцевината е съставена от мека стомана, обвивка изработена от сплави на базата на олово-антимон, дву- метална чаша с пиротехнически състав (възпламенител, преходник и маркер— трасиращ), пръстен, като неговата задача е същата, както в другите трасиращи патрони. При удар в твърд материал, се получава рязко динамична компресия и затопляне на запалителния състав, стоманеният сърдечник се избутва напред и в резултат на това запалителният състав се запалва. Върхът на куршума се смачква, черупката се разгръща и пламъка на запалителя състав осигурява осветяване. При удар с цел, с ниска плътност, запалителният състав не може да се възпламени поради ниската чувствителност на куршума. Съществуват два вида версии на куршуми с различен радиус на стреловидна дъга. Те са по- остри, в по- малка степен се отклоняват от траекторията, от колкото ПС куршумите. Върхът на куршума е в червен цвят. На картонени опаковки, метални кутии и дървени сандъци със запалителни боеприпаси, има изобразена наклонена червена лента. Патроните с бронебойно- запалителни и запалителни куршуми, се произвеждат ръчно и имат висока цена. Прилагането им е било планирано само за период на военни действия. По правило, по време на учебни стрелби, тези патрони не са се използвали. След натрупването на достатъчно голям арсенал от патрони с куршуми БЗ и З, тяхното производство е било прекратено в Руската федерация. В настояще време, патроните с бронебойно- запалителни и запалителни куршуми са снети от производство, но се срещнат в армейските запаси.

  • 7,62 ПС (57-Н-231) — патрон с нормален ПС куршум със стоманен сърдечник.
  • 7,62 ПС гж (57-Н-231С) — патрон с нормален ПС куршум със стоманен сърдечник и биметална гилза
  • 7,62 ПС гс (57-Н-231СЛ) — патрон с нормален ПС куршум със стоманен сърдечник и стоманена гилза
  • 7,62 Т-45 (57-Т-231П) — патрон с трасиращ куршум Т-45
  • 7,62 Т-45М (57-Т-231ПМ) — патрон с трасиращ куршум Т-45М
  • 7,62 Т-45М (57-Т-231ПМ1) — патрон с трасиращ куршум Т-45М
  • 7,62 УЗ (7Щ6) — патрон с подсилен заряд
  • 7,62 УС ( 57-Н-231У) — патрон със стоманена сърцевина, има за цел да стреля със заглушително и безпламъчно устройство ПБС-1
  • 7,62 УЧ (57-Н-231УЧ) — учебен патрон с нормален ПС куршум, със стоманен сърдечник
  • 7,62 халостен (57-Х-231) — халостен патрон
  • 7,62 ПП (7Н27) — патрон с куршум, с по- висока пробиваемост
  • ПХС-19 (7Щ2) — специален халостен патрон

Патрони друго производство[редактиране | edit source]

М67[редактиране | edit source]

През 1960-те години, Югославия, експериментира с нов вид куршуми с цел да изобрети патрон с по- добър профил на нараняване, скорост и точност от руския М43. М67 е зареден с по- малък заряд и са по- плоски от М43. Това се дължи на заличаването на вложената лека стомана. Това е страничен ефект на изместване на центъра на тежестта назад в сравнение с М43. Това позволява на куршума да се дестабилизира близо 17 см по-рано в тъкън. Това води до по- големи разкъсвания и поражения на тъканта, също до по- голяма изходна рана, която изисква дълго лечение. Въпреки това, потенциалът на раняването от М67 се ограничава предимно до малка, постоянна, канална рана.

Пробиваемост[редактиране | edit source]

Канал на рана, причинен от 7,62×39 мм (2-ят отгоре)

Стоманена каска се пробива от:

  • куршум със стоманен сърдечник на дистанция от 900 метра, с вероятност 80-90 %;
  • бронебойно- запалителен куршум на по- голяма дистанция от 1100 метра, с вероятност 80-90 %.

Бронежилетка 6Б1 се пробива от:

  • куршум със стоманен сърдечник на дистанция от 600 метра, с вероятност 80-90 %;
  • бронебойно- запалителен куршум на по- голяма дистанция от 1000 метра, с вероятност 80-90 %.

7мм стоманена броня с висока твърдост под ъгъл от 90 ° се пробива от бронебойно- запалителен куршум от:

  • 300 метра, с вероятност 50 %;
  • 200 метра, с вероятност 90 %.

На разстояние от 500 метра, се пробива плътно укрепление от твърд сняг с дълбочина от 70-80 см, от:

  • куршум със стоманен сърдечник;
  • бронебойно- запалителен куршум;
  • трасиращ куршум.

На разстояние от 500 метра, се пробива стена от свободно олегнала глинеста почва с дълбочина 25-30 см, от:

  • от всички видове куршуми.

20х20 см сухи, укрепени в стакове борови дъски, се пробиват от:

  • бронебойно- запалителни и куршуми със стоманени сърдечници на разстояние от 500 метра, с дълбочина 25 см;
  • бронебойно- запалителни и куршуми със стоманени сърдечници на разстояние от 150 метра, с дълбочина 30-40 см.

Тухлен зид, се пробива от:

  • куршум със стоманен сърдечник на дистанция от 100 метра, с дълбочина 12-15 см;
  • бронебойно- запалителен куршум на дистанция от 100 метра, с дълбочина 15-20 см.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Bellamy RF, Zajtchuk R. The physics and biophysics of wound ballistics. In: Zajtchuk R, ed. Textbook of Military Medicine, Part I: Warfare, Weaponry, and the Casualty, Vol. 5, Conventional Warfare: Ballistic, Blast, and Burn Injuries. Washington, DC: Office of the Surgeon General, Department of the Army, United States of America (1990) pp. 146-155
  2. U.S. Military Small Arms Ammunition Failures and Solutions, GK Roberts, NDIA Dallas, TX, 21 May 2008 http://www.dtic.mil/ndia/2008Intl/Roberts.pdf
  3. Wounding Effects of the AK-47 Rifle Used by Patrick Purdy in the Stockton, California, Schoolyard Shooting of January 17, 1989, Fackler, Martin L. M.D.; Malinowski, John A. B.S.; Hoxie, Stephen W. B.S.; Jason, Alexander B.A., American Journal of Forensic Medicine and Pathology, September 1990
  4. Bellamy RF, Zajtchuk R. The physics and biophysics of wound ballistics. In: Zajtchuk R, ed. Textbook of Military Medicine, Part I: Warfare, Weaponry, and the Casualty, Vol. 5, Conventional Warfare: Ballistic, Blast, and Burn Injuries. Washington, DC: Office of the Surgeon General, Department of the Army, United States of America (1990) Fig 4-38 p. 148

Външни препратки[редактиране | edit source]