Малайски крайт
| Малайски крайт | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Малайски крайт в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Малайският крайт (Bungarus candidus) е змия от семейство Аспидови. Синоними: Син крайт, Демон на нощта.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Югоизточна Азия: Тайланд, Сиамски п-ов, Малайски п-ов, Индонезия без о.Борнео. Обитава влажни гори, пасища, селскостопански райони. Среща се в много градове и техните предградия: Сингапур, Бангкок, Куала-Лумпур и др. Намирана е до 2000 m надморска височина.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
На дължина достига 0,8 – 1,2 метра, рекорда е 1,44 м. Тялото е от кафеникаво до червеникаво, тъмносиво, черно с бели (сиво-бели, рядко жълтеникави) пръстени които го обикалят. Често върху пръстените има едва забележими кафеникави точки. Има лек, синкав металически блясък. Често цвета е чисто черен (меланизъм). Долната страна на врата е жълто-оранжева. Върху главата има V – образно черно петно. Главата е малка, свързана с тялото. Отровните зъби са предни, средно големи. Силно отровна змия. Отровата е невротоксична (Кандоксин (Candoxin)).
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Води изцяло нощен, наземен начин на живот. Не се катери по дървета, плува отлично. Териториална – прави леговището си в купчини шума, дупки на гризачи, коренища. Агресивна змия. Храни се с други змии (даже по-малки кобри), гущери, дребни гризачи. Често се наблюдава канибализъм – яде по-дребни змии от собствения си вид. Женската снася 5 – 12 яйца в гниеща шума и остава с тях докато се излюпят (поведение характерно и за някои видове Кобри).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Има една от най-бързо действащите змийски отрови, поради което дълго време погрешно се е смятало, че е от най-отровните змии на Земята. Доста видове змии са по-отровни от нея, но нейната отрова наистина действа бързо – от 20 минути до 1 – 2 часа. Когато се прилага серум, почти винаги е късно. Между 50% и 70% от ухапванията имат фатален изход. Смъртта настъпва от задушаване, следствие на всеобща парализа (мускулатура, диафрагма, сърце). Ухапването и е абсолютно безболезнено – много от жертвите даже не подозират, че са били ухапани. В Индонезия я наричат „Демон на нощта“ – нощно време влиза в постелите на хората, привлечена от топлината на човешкото тяло и ако човек мръдне на сън следва ухапване. Заради бързото действие на отровата човек умира в съня си. Това е змията чиято отрова (Кандоксин) има приложения в най-много области на медицината, поради което изкуствено се развъжда в редица държави по света.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- David P., Vogel G. The Snakes of Sumatra, 1996
- R. de Lang, Vogel G. The Snakes of Sulawesi, 2005
- ↑ Bungarus candidus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)