DC-3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Douglas DC-3
Douglas DC-3, SE-CFP.jpg
Описание
Тип пътнически и транспортен
Конструктор Arthur E. Raymond, главен инженер
Производител Douglas Aircraft Company - USA
Произведени бройки 10 655
Първи полет 17.12.1935 г.
Използван от American Airlines
В експлоатация от м. юни 1936 г.
Douglas DC-3 в Общомедия

Дъглас DC-3 (на английски: Douglas DC-3) e двумоторен витлов самолет, ключов за развитието на въздушния транспорт от средата на 30-те до началото на 60-те години на ХХ век. Превозва от 21 до 32 пътници със скорост до 290 km/h на разстояние до 2 415 km. Неговата непретенциозност и пословична сигурност го правят известен. Появилият се през 1935 година самолет завладява пазара на транспортни пътнически самолети и до началото на Втората световна война 80% от самолетния парк е от този тип. DC-3 е произведен в огромни количества - 10 655 броя, както и такива, произведени по лиценз в СССР под името Ли-2 и в Япония по лиценз са произведени 485 самолета, обозначени като L2D.

История[редактиране | edit source]

По заявка на Американ Еърлайнз (Amerikan Airlines), самолетостроителната компания Дъглас Еъркрафт Къмпани (Douglas Aircraft Company) разработва и произвежда самолета DC-3s, който трябва да замени DC-2, тесен, неудобен и само с 14 спални места за трансконтинентални пътувания. Проектирането е осъществено под ръководството на Гл. инженер Artur E. Raymond. Като член на конструкторския екип в разработката участва известния в САЩ български авиоинженер Асен Йорданов (Assen Jordanoff).

Произведеният DC-3s с 16 спални места, наричан още DST (Douglas Sleeper Transport), е разработен и в пътнически вариант за дневни полети регистриран като DC-3. От м. септември 1936 година се използва по трансконтинентални маршрути. Броят на местата в самолета са променяни в зависимост от основното му предназначение, но се комплектува със седалки да превозва от 21 до 32 пътника.

По време на II световна война са направени някои промени във фюзелажа, с цел да се пригоди машината за транспортиране на хора и военни товари и този вариант е означен като Дъглас C-47 Скайтрейн (Douglas C-47 Skytrain). Приет за експлоатация в Кралските ВВС на Великобритания, самолета е известен като DACOTA.

Голямата популярност на DC-3 се дължи на неговата надеждност при експлоатация, и възможността бързо да се преустройва за други цели, особено по време на водените военни действия в Европа - десантите в Сицилия и Нормандия, Корейската война, Виетнамската война. Произведени са повече от 50 различни варианти на изпълнение на базовия самолет, позволяващи разностранното му приложение. За високите технически и полетни качества говори и обстоятелството, че е закупен лиценз за производството му в СССР и Япония.

Освен американски авиолинии, много големи авиокомпании в Европа са го ползвали като транспортен самолет за близки и средни дестинации. В България първите самолети Ли-2п са закупени в края на 1946 г. като военно-транспортни самолети, но са преоборудвани за пътнически и предадени на създадената държавна организация за въздушен транспорт Дирекция въздушни съобщения за обслужване на първата международна въздушна линия София - Белград - Будапеща - Прага. От 1949 година смесената Българо-Съветска компания за въздушни превози "ТАБСО" (Транспортно-авиационно българско-съветско общество) обслужва първата редовна въздушна линия София-Бургас, София - Варна и международните линии със съветски самолет Ли-2п и заедно с продължителя на тази дейност БГА "Балкан" по въздушните линии са експлоатирани общо 10 броя Ли-2 до средата на 60те години.

Конструкция[редактиране | edit source]

При проектирането е приета компановачната схема на DC-2 - целометалическа кострукция на нископлан със задно оперение. Фюзелажът е тип "тесен", целометалически с почти кръгло сечение. Кормилните повърхности са с платнена обшивка. Устройството за излитане и кацане е триопорно със самоориентиращо се опашно колело и пребираем колесник. Двигателите за DC-3s са 2 броя Райт Циклон (Wrigth Ciklon) по 1 000 hp всеки. В DC-3 са използвани 2 броя двигатели Прайт енд Уитни (Pratt & Witney Twin Wasp R1830-S1C3G) по 1 200 hp всеки.

В произведения в СССР по лиценза на DC-3 пътнически самолет ПС-84 (обозначаван по-късно като Ли-2п), са вложени двигатели Швецов -М-62, а във военно-транспортния Лисунов Ли-2 (на името на конструктора Лисунов), двигатели Швецов АШ-62.

Ли-2 (ПС-84) прави първия си полет през 1939 г. и е произвеждан до 1952 г. Лицензът за производство на DC-3 е усвоен в Япония през 1938 година. Фирмите Шова (Showa) и Накаджима (Nakadjima) произвеждат общо 485 броя самолети Showa L2D с двигатели Кинсей (Kinsei) с мощност от 1 000 и 1 300 hp.

Югославските ВВС снабдяват Ли-2 с американски двигатели Pratt & Whitney R 1830 и този вариант е обозначен като Li-3. В Полша се произвеждат учебни бомбардировачи на базата на Ли-2 и ги обозначават Li-2T(sb).

Cockpit of DC-3
DC-3 в модификация R4D за нуждите на военноморските сили
DC-3 с поплавъци

Технически данни за DC-3[редактиране | edit source]

Дължина - 19,7 m
Височина - 5,16 m
Размах на крилете - 29 m
Площ на крилете - 91,7 m2
Тегло празен - 8 300 кг, (C-47- 7 700 kg)
Макс. полетно тегло - 13 190 kg
Пътници - от 21 до 32
Двигатели - 2 Х Pratt & Witney R1830-S1C3G Twin Vasp
Мощност - 1 200 hp

Полетни данни[редактиране | edit source]

Крейсерска скорост - 274 кm/h
Максимална скорост - 381 кm/h
Практически таван на полета - 7 300 m
Далечина на полета - 1650 m (2415 km)

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • John W R Taylor, Kenneth Munson, History of aviation, Crown publishers,inc., New York 1978.
Portal:DC-3
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация