Съюз (част на речта)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съюзът е част на речта, която свързва синтактични единици. Той показва синтактичните и смисловите отношения в рамките на словосъчетанието или изречението.

Съюзите свързват еднородните части в простото изречение и простите изречения в състава на сложното. Могат да се разделят на прости (образувани от една дума) и сложни (образувани от повече от една дума), а също на съчинителни (те свързват еднородни части в простото и прости изречения в състава на сложното) и подчинителни (те свързват главното и подчиненото изречение).

Съществува стилистична фигура, която се основава на многократната употреба на един и същ съюз. Тя се нарича полисиндетон ("многосъюзие").

Прости съюзи[редактиране | edit source]

Простите съюзи са: съединителни, разделителни, противоположни и разнородни . Съединителни съюзи са и, та, па и др. Разделителни съюзи са "или" , "или-или" , "дали-или" , "ту-ту" , "хем-хем" и др. Противоположни са "но" , "ала" , "ама" , "а" , "обаче" и други. Съществуват и сложни изречения , свързани с няколко съюза от различен вид - разнородни изречения. За да бъде разнородно едно сложно изречение, то трябва да бъде съставено от най-малко три прости изречения, които да са свързани с различни съюзи.

Сложни съюзи[редактиране | edit source]

Сложните (или съставни) съюзи представляват съчетания от два или три прости съюза, от предлози и съюзи, наречия и съюзи, частици и съюзи, от предлог, съществително име и прост съюз, напр.: а пък, ако и да, за да, въпреки че, така че, само и само да, тъй като, дори и да, в случай че, при условие че, поради това че, нищо че и др. Запетая се пише само пред целия сложен съюз, а не и между отделните му съставки. Това правило има две изключения:

  • При съчетанията от предлог, съществително име и съюз, ако съществителното е също и част от главното изречение, сложният съюз се разделя от запетая. Напр. Ще дойда, при условие че ме поканят. Но: Казах, че ще дойда само при условие, че ме поканят. Друг пример: В случай че не се видим, приятен път! Но: Нищо лошо няма да стане, освен в случай, че решиш да не ме слушаш.
  • Елементите, образуващи някои от посочените сложни съюзи (напр. само че, така че) могат да бъдат употребени и като самостоятелни думи - в съседство, но в състава на различни изречения, и тогава между тях се пише запетая. Напр. от редицата от думи разбрах само че това не е вярно може да се образуват две различни изречения - с различен смисъл и респ. с различна пунктуация: Разбра ли какво ти казах? - Разбрах, само че това не е вярно! Но: Какво разбра от обяснението? - Разбрах само, че това не е вярно...

Източници[редактиране | edit source]

  • Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998, "Атлантис КЛ"