Волфрам фон Ешенбах: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
{{de икона}} [http://de.wikipedia.org/wiki/Wolfram_von_Eschenbach Wikipedia] |
{{de икона}} [http://de.wikipedia.org/wiki/Wolfram_von_Eschenbach Wikipedia] |
||
{{de икона}} [http://gutenberg.spiegel.de/index.php?id=19&autorid=151&autor_vorname=&autor_nachname=Wolfram+von+Eschenbach&cHash=b31bbae2c6 Projekt Gutenberg-DE] |
|||
{{de икона}} [http://www.fh-augsburg.de/~harsch/germanica/Chronologie/13Jh/Wolfram/wol_intr.html Bibliotheca Augustana] |
{{de икона}} [http://www.fh-augsburg.de/~harsch/germanica/Chronologie/13Jh/Wolfram/wol_intr.html Bibliotheca Augustana] |
||
Версия от 06:40, 14 ноември 2007
Волфрам фон Ешенбах (на немски: Wolfram von Eschenbach) (ок.1170-ок.1220) е най-големият епически поет на немското Средновековие.
Живот
Волфрам фон Ешенбах произхожда от обеднял рицарски род от Бавария, но е живял като странстващ поет из замъците на свои почитатели. От 1204 г. пребивава в двора на покровителя си, ландграфа на Тюрингия, където се среща с Валтер фон дер Фогелвайде и двамата провеждат прочутото поетическо състезание в замъка Вартбург. После поетът дълго време живее в Щирия и накрая се завръща в родината си.
Творби
Волфрам фон Ешенбах създава изпълнения с религиозни и философски размисли стихотворен епос "Парцифал" [1] (1200-1210), съдържащ 28,840 стиха. В този монументален рицарски роман, изграден по образеца на френския дворцов поет Кретиен дьо Троа, Волфрам фон Ешенбах свързва християнското учение за душевното спасение с нравствения кодекс на немското рицарство. Героят Парцифал кръстосва света, преживява битки и приключения и чрез страдание израства духовно, като преминава през различни степени на познанието в търсене на Свещения Граал - чашата, която според преданието е съхранила последните капки кръв на Исус Христос. Мъките на Парцифаловия чичо, пронизан от отровно копие в слабините, посочват на рицаря пътя към добродетелта, повеляващ смирение, любов и милосърдие. Накрая героят се завръща при любимата си съпруга, решен да служи поравно на Бог и на света.
Освен това Волфрам фон Ешенбах е автор на новелата в стихове "Вилехалм" (1209) и на два строфически фрагмента "Титурел", в които доразвива една от сюжетните линии на "Парцифал" с пространни разсъждения за силата на любовното чувство: "Ах, Любов! И този без очи те вижда, макар и сляп да е! Любов, безброй са твоите образи, и даже всички пишещи накуп не биха смогнали да предадат в слова коя си ти, каква си и какви са твоите пътища!"
Волфрам е оставил и девет съкровени "песни за любовта" (Minnelieder), в които - за разлика от тогавашните схващания - прославя съпружеската любов. Сред тях са и най-значимите немски средновековни "алби" - утринни песни, които нощната стража пее, за да предупреди тайните влюбени, че настъпва денят и е време да се разделят.
Влияние
"Парцифал" на Волфрам фон Ешенбах е дал сюжета на последната музикална драма на Рихард Вагнер "Парсифал" (1882). Самият Волфрам се появява като образ в ранната Вагнерова опера "Танхойзер" (1845), както и в "Нюрнбергските майстори-певци" (1867).
В чест на поета баварският окръг Мителфранкен учредява през 1980 г. културната награда "Волфрам фон Ешенбах".
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Волфрам фон Ешенбах, в превод на Венцеслав Константинов
Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE
Шаблон:De икона Bibliotheca Augustana
Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin