Новалис

Новалис Novalis
немски поет
Портрет от Франц Гарайс (1799)
Роден	2 май 1772 Замъка Обервидерщет, Германия
Починал	25 март 1801 Вайсенфелс, Германия
Погребан	Вайсенфелс, Федерална република Германия
Религия	лутеранство
Учил в	Лайпцигски университет Йенски университет Технически университет Минна академия Фрайберг
Псевдоним	Novalis
Семейство
Род	Харденберг
Съпруга	няма
Подпис
Новалис в Общомедия

Новалис (на немски: Novalis) е поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, родоначалник на немския литературен романтизъм.

Живот

Новалис е роден през 1772 г. в имението Обервидерщет сред планината Харц в Курзаксен и е потомък на стар благороднически род. Учи в Лутеровата гимназия в Айслебен, където получава знания по реторика и антична литература. Силно повлиян от художествения гений на Фридрих Шилер, при когото като студент по право слуша лекции в Йена, Новалис се изпълва с трансцендентален идеализъм - така превъзмогва покрусата си от жестокостите на Френската революция. Неговият духовен опит съдържа потресението от сблъсъка на действителността с житейските и художествените потребности на личността. За това светоусещане допринасят срещите му с Гьоте, Хердер и Жан Паул, както и приятелството му с Лудвиг Тик, философа Шелинг и братята Шлегел в Лайпциг.

Творчество

Портрет на Новалис от Едуард Айхенс (1845)

Първите творби на поета, подписани с псевдонима Новалис, излизат под заглавие "Цветен прашец" (1798) в списание "Атенеум". В недовършения си роман за легендарния минезингер "Хайнрих фон Офтердинген" (1799-1800), пропит от мистика и младежка чувственост, Новалис си поставя за цел да съедини поезията с религията, за да допринесе за възцаряването на нов "златен век". Идеалът му е просветленото "тъмно" Средновековие и старата католическа църква.

Благотворна промяна на действителността и установяване на вътрешна хармония са възможни според Новалис само чрез съкровено "пътуване в себе си". Дълбокият порив към отвъдното го осенява с идеята, че поетът - жрец и пророк - е най-висшият правомощник на човечеството, понеже му дарява "синьото цвете" - символ на романтическата поезия. Нежните и задушевни "Химни на нощта"  (1799-1800), сътворени в отчаяние от кончината на петнадесетгодишната му годеница, са изпълнени с копнеж по избавлението на смъртта. Сам поетът умира съвсем млад от белодробна туберкулоза, вероятно заразен при общуването си с болния Фридрих Шилер.

По-важни произведения

Поезия

• Klagen eines Jünglings, 1791
• Blumen, 1798
• Hymnen an die Nacht, 1800
• Geistliche Lieder, 1802
• Wenn nicht mehr Zahlen und Figuren, (Gedicht aus dem Romanfragment „Heinrich von Ofterdingen“), 1802

Фрагменти

• Blüthenstaub, 1798
• Glauben und Liebe oder der König und die Königin, 1798
• Die Lehrlinge zu Sais, (Romanfragment), 1802
• Heinrich von Ofterdingen, (Romanfragment), 1802

Влияние

Влиянието на Новалис върху немската и световната литература и култура е изключително силно. В музикалната си драма "Тристан и Изолда" (1859) Рихард Вагнер разработва мотива на поета за нощта като отвъдно пространство за утопичен житейски опит. На Новалис се позовават американските трансценденталисти, европейските символисти ("синята птица") и неоромантиците от края на XIX век. Неговото далечно въздействие се долавя и в поезията на херметичния модернизъм от XX век, както и в ранните творби на Херман Хесе.

В чест на поета град Дрезден учредява през 2006 г. литературната награда "Новалис".

Новалис

Из "ПЕСЕН НА МЪРТВИТЕ"

Вечно ще цъфти копнежа

Към любимия, стремежа

На душите си в кипежа

Да се слеете докрай,

Жаждата да утолите,

С ласки да се изтощите,

Двама пир да си дарите,

Двама само в своя рай.

(1800)

В превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Новалис, в превод на Венцеслав Константинов

Шаблон:De икона Wikipedia

Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE

Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org

Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin