Епикур

Епикур Ἐπίκουρος
философ
Роден	342 г. пр.н.е. Самос, Гърция
Починал	270 г. пр.н.е. Атина, Древна Атина
Погребан	Атина, Гърция
Религия	Религия в Древна Гърция
Философия
Школа	Епикурейство
Повлиян	Аристип, Демокрит, Пирон от Елида
Епикур в Общомедия

Епикур (гръцки Ἐπίκουρος) е древногръцки философ, основоположник на епикурейството.

Живот

Епикур е роден в селището Гаргет, близо до Атина, през 341 пр.н.е.. Заедно с една атинска колония родителите му се преселват на о.Самос, където баща му упражнява известно време професията на учител.

През 324 или 323 пр.н.е. Епикур се завръща в Атина. Неговото образование започва при платоника Памфил. От Навистан - последовател на Демокрит, се запознава с атомистичното учение. Установява близки отношения с Ксенократ и Теофаст, чрез които се запознава с идеите на Платон и Аристотел. След това е преподавател в различни селища (Колофон, Митилена, Лампсак) на Мала Азия, където спечелва привърженици за атомистичното учение.

През 306 пр.н.е. се завръща отново в Атина, където прекарва останалата част от живота си. Основава философска школа, известна под името "Градината на Епикур", на входа на която стоял надписът: "Гостенино, тук ще прекараш добре времето си; тук е върховното благо - удоволствието". Тя е организирана на демократичен принцип : в нея се допускат представители на различни прослойки, а също и жени.

Епикур умира през 270 пр.н.е.

Идеи и творчество

Приписва му се авторството на около 300 трактата, някои от които озаглавени "За телата и пустотата", "За образите", "За боговете" и пр. Главното му произведение е "За природата" и обхваща 37 книги.

Епикур продължава и доразвива учението на Демокрит, като го налага за основна насока в античната философска мисъл. Благодарение на него то оставя дълбоки следи в културната история на човечеството.

В епикурейството са обособени три основни области : физика, логика и етика.

Като основни принципи на епикурейската физика се приемат т.нар. "прости тела", т.е атомите, и пустотата, в която и чрез която се осъществяват движението и многообразието в действителността. Възгледът за елементарните частици подчертава материалното единство на света. Специфичен елемент от учението на Епикур е предположението за отклонението като най-съществено свойство на движението на атома. Против фатализма на Демокрит Епикур подчертава значението на свободата и на духовните прерогативи на личността. Светът е безкраен във времето и пространството и подчинен на обективните закони на "природната необходимост". Той обосновава рационалистичния етически атеизъм, поставящ под съмнение вярата във всемогъществото на боговете. Премахването на страха пред боговете и смъртта засилва стремежа на индивида към самоусъвършенстване и самоутвърждаване.

В логиката Епикур отстоява принципите на материалистичната гносеология, подчертава обективния смисъл на познанието. Нейна специфика е ясно подчертаният сенсуализъм, изразен по-късно в прочутото положение: " Няма нищо в разума, което по-рано да не е било в усещането." Усещането, общото понятие и чувствата са трите главни критерия за истината и за вярното насочване на практическата дейност на човека.

Епикурейската етика, с която по традиция най-често се свързва творчеството на мислителя, е отрицание на стоическия фатализъм и мистичните тенденции, на прекомерния аристократизъм, апатията на скептицизма и отчуждението на кинизма. Тя сочи основанията на разумното съществуване, съобразно с непоклатимите закони на света и коренните интереси и естествените потребности на индивида. Според Епикур удоволствието и страданието са относителни определения на моралното съзнание: не всяко удоволствие осмисля адекватно човешкото битие и не всяко страдание трябва да се избягва. Удоволствието е оправдано, ако премахва страданието. Удоволствията са елемент от щастието на човека, ако са природосъобразени и биологично абсолютно необходими. И пред фактите на сетивността атомистът придава предпочитание на духовните мотиви. Той апелира към умереност, схваната като хармоничност в поведението, единство между личностните мотиви и обективните условия. Според Епикур знанието е най-дълбоката и трайна основа на нравствения идеал. Не е възможно човек да живее приятно, ако подобно съществуване не е разумно. Нравствено-етичната цел предполага висока интелектуалност на духа. Епикурейската етика е далеч от грубоматериалистичните и натуралистични разбирания за смисъла на човешкото битие и живота изобщо.

Дълбоко хуманистично по своята същност, учението на Епикур оказва изключително положителна роля в историята на философската мисъл.

Библиография

• Шакир-Заде А. С.Эпикур. М., Соцэкгиз, 1963 (Мыслители прошлого).
• Радев, Ради. Епикур. С., 1976.
• Шахнович М. М. Парадоксы теологии Эпикура. СПб., 2000.
• Шахнович М. М. Сад Эпикура. Философия религии Эпикура и эпикурейская традиция в истории европейской культуры. СПб., Изд. СПбГУ, 2002.
• Шахнович, М. М. Христианизация эпикуреизма в эпоху Возрождения и раннего Нового времени. – В: Христианская культура на пороге третьего тысячелетия. Материалы научной конференции. 12-14 июня 2000 г. СПб.: Санкт-Петербургское философское общество, 2000, 21-28 (Symposium, 5); http://krotov.info/libr_min/25_sh/ah/novich4.htm.
• Тер-Аракельянц, Владимир, прот. Критика русскими религиозными философами XIX-XX ВВ. принципов этики Эпикура. - Культура и религия, 2011, № 1(01); http://culture-and-religion.org/Files/1%2801%292011/Ter-Arakelyanc.pdf.

Външни препратки

• Epicurus.info
• Epicurus.net
• Епикур в Станфордска енциклопедия по философия