342 г. пр.н.е.
(пренасочване от 342 пр.н.е.)
| << | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
342 (триста четиридесет и втора) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
В Антична Македония, Тракия и Гърция[редактиране | редактиране на кода]
- Аристотел е поканен от Филип II Македонски да стане възпитател на сина му Александър.[1]
- Филип започва последната си кампания в Тракия.[2]
- Между атинските заселници и населението на Кардия избухва насилие и размирици.[2]
- Македонците се намесват в Евбея.[2]
- Александър I става цар на Епир, след като Ариб е изпратен в изгнание.[2]
В Сицилия[редактиране | редактиране на кода]
- Тимолеон разширява властта си в Сицилия и провежда офанзива срещу тираните на острова, но постига само частичен успех. Той атакува Леонтини, но след като нападението му е отблъснато насочва усилията си срещу Лептин, тиран на Енгиум и Аполония, побеждава го и като наказание го изпраща на заточение в Пелопонес.[3]
- Поради финансовите си затруднения Тимолеон изпраща част от наемниците си да плячкосат картангенската територия на острова.[3]
В Римската република[редактиране | редактиране на кода]
- Консули са Квинт Сервилий Ахала (за III път) и Гай Марций Рутил (за IV път).
- Народният трибун Луций Генуций прокарва три „Генуциеви“ закони чрез плебисцит – първият забранява даването на пари в заем с лихва, вторият забранява едновременното заемане на повече от една магистратска длъжност и заемането на една и съща повторно в рамките на десет години, а третият се отнася за ежегодното заемане на едно от консулките места от плебей, благодарение на което патрициите и плебеите си поделят консулството всяка година без прекъсване в продължение на близо два века.[4][5]
В Южна Италия[редактиране | редактиране на кода]
- Спартанския цар Архидам III помага на населението на Тарент в борбата им с луканите и месапите.[6]
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- Менандър, древногръцки драматург и най-виден представител на новата атическа комедия (умрял 291 г. пр.н.е.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 771
- ↑ а б в г „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 894
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 713
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 333 и 337
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 66
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 895