АЕЦ Крюмел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
АЕЦ Крюмел
Изглед към централата
Изглед към централата
Germany location map.svg
53.41° с. ш. 10.4089° и. д.
Местоположение в Германия
Местоположение Flag of Germany.svg Гестахт, Германия
Собственик Ватенфал, E.ON
Оператор Ватенфал
Реактори 1x 1402 MW (1983)
Капацитет 1346 MW (временно спряна)
Открита 28 март 1984 г.
Уебсайт www.vattenfall.de
АЕЦ Крюмел в Общомедия

АЕЦ „Крюмел“ (немски: Kernkraftwerk Krümmel) е временно спряна от експлоатация атомна електроцентрала, разположена на река Елба край град Гестахт на югоизток от Хамбург, Германия. Строежът ѝ започва през 1972 г. Въведена е в експлоатация на 28 март 1984 г. Собствеността върху централата е разпределена поравно между шведския енергиен концерн „Ватенфал“ (Vattenfall) и E.ON. Оператор на централата е „Ватенфал“.

Атомната електроцентрала „Крюмел“ разполага с един енергоблок с кипящ ядрен реактор, най-мощния от този тип в света. Реакторът е от една серия с реакторите в още 3 немски атомни електроцентрали: АЕЦ „Брунсбютел“, 1 блок на АЕЦ „Филипсбург“ и 1 блок на АЕЦ „Изар“, както и на австрийската АЕЦ „Цветендорф“, която не е пусната в експлоатация.[1]

Атомната електроцентрала „Крюмел“ разполага с обща електрическа мощност (бруто) от 1402 MW, на която съответства нетна електрическа мощност от 1346 MW. Произведената електроенергия се подава към електроенергийната система на Германия през 380-киловолтив далекопровод. Тази електрическа енергия може да бъде подавана непрекъснато в продължение на 11 месеца в рамките една календарна година при условие, че централата ако тя работи безпроблемно и безаварийно. Презареждането на ядрено гориво и извършването на дейности по поддръжката изискват планово спиране от около 1 месец в рамките една календарна година.

Ако се приеме, че 11 месеца работа на пълна мощност отговарят на 48 седмици, това води до годишен период на експлоатация от 8000 часа и до общо количество на произведена електрическа енергия от 10 848 ГВч.

Реактор[редактиране | редактиране на кода]

Атомната електроцентрала Крюмел използва един кипящ ядрен реактор за производство на топлинна енергия. Този реактор е най-новия от серията 69, произведени от AEG и нейния наследник Kraftwerk Union през седемдесетте години. Реакторът е произведен в Германия.

Височината на корпуса на реактора е 22.38 м, вътрешния диаметър 6.78 м, дебелината на стената 17,1 см, и теглото 790 тона. Защитният корпус е с вътрешен диаметър 29,6 м. [2] Басейнът за съхраняване на отработеното ядрено гориво до пет години се намира извън защитния корпус.[3] Този конструкционен пропуск става отново актуален след ядрената авария в АЕЦ Фукушима I в Япония.

Увеличена заболеваемост от левкемия в района на централата[редактиране | редактиране на кода]

След 1986 г. случаите на левкемия сред малките деца в района около централата зачестяват. Въпреки че АЕЦ „Крюмел“ е сочена като една от причините, досега причините не са напълно изяснени.[4][5]

Аварии в АЕЦ „Крюмел“[редактиране | редактиране на кода]

Митинг пред АЕЦ „Крюмел“ по случай 23-тата годишнина от Чернобилската авария.

В атомната електроцентрала Крюмел има общо 313 подлежащи на регистриране събития (към 31 декември 2008 г.) от въвеждането ѝ в експлоатация, което прави средно по 12,5 събития годишно.[6]

  • 28 юни 2007: късо съединение предизвиква пожар в трансформатор и се налага аварийно спиране на реактора. В същия ден се случва и авария в АЕЦ „Брунсбютел“, управляване от същия оператор. Следват уволнения и оставки на много служители на оператора Ватенфал.[7]
  • Две години по-късно повредите са отстранени и на 21 юни 2009 енергоблокът отново е пуснат в експлоатация. АЕЦ „Крюмел“ отново започва да произвежда електричество,[8] но на 4 юли 2009 г. се налага отново аварийно спиране на реактора.[9] Причината е късо съединение в трансформатор, подобно на това от 2007. Реакторът е спрян без поражения, но централата е затворена в продължение на до доставката на нови трансформатори. Директорът на централата подава оставка.[10] На пресконференция на 9 юли операторът „Ватенфал“ признава за повреда в охладителната инсталация, както и за възможни неизправности при някои от горивните пръти.[11] При аварията има изпускане на хлор в атмосферата, което води до обгазяване с хлор на някои от крайните квартали на Хамбург, както и до временно спиране на електрическия ток в много квартали на града.

Поради липсата на съдействие от страна на оператора Ватенфал и продължаващите съмнения за укриване на информация, агенцията, отговаряща за ядрената безопасност в провинция Шлезвиг-Холщайн, нарежда спирането на централата. Реакторът е спрян на 4 юли 2007 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ARD-Magazin „kontraste“ vom 15. Juli 2010: Atomkraft – Laufzeitverlängerung trotz Sicherheitsdefiziten
  2. Martin Volkmer: Kernenergie Basiswissen. Informationskreis KernEnergie, Berlin, юни 2007, ISBN 3-926956-44-5.
  3. Abklingbecken deutscher Meiler. Spiegel online. 16 март 2011
  4. www.bfs.de
  5. www.ehponline.org
  6. Kernkraftwerke in der Bundesrepublik Deutschland, Bundesamt für Strahlenschutz.
  7. Nuclear Engineering International. German Chain Reaction.
  8. Krümmel nuclear power plant starts up again
  9. Quick shutdown in nuclear power plant Krümmel
  10. Krümmel nuclear plant won't resume until 2010
  11. "ATOMIC NIGHTMARE: Krümmel Accident Puts Question Mark over Germany's Nuclear Future" by Spiegel staff; PETRA BORNHÖFT, MARKUS DEGGERICH, FRANK DOHMEN, SEBASTIAN KNAUER, GUNTHER LATSCH, CHRISTIAN SALEWSKI, CHRISTIAN SCHWÄGERL, SAMIHA SHAFY; Trans. from the German by Christopher Sultan. 13 юли 2009. Посетен на 16 август 2009.