Абделазиз Бутефлика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Абделазиз Бутефлика
عبد العزيز بوتفليقة
алжирски политик
Абделазиз Бутефлика, 2008 г.
Абделазиз Бутефлика, 2008 г.

Роден
2 март 1937 г. (81 г.)
Националност  Алжир
Политика
Партия Фронт за национално освобождение
Президент 27 април 1999 –

Уебсайт www.abdelaziz-bouteflika.com
Страница в IMDb
Абделазиз Бутефлика в Общомедия

Абделазиз Бутефлика (на арабски: عبد العزيز بوتفليقة) е алжирски политик, президент на Алжир от 1999 г. Член е на Политбюро на ФНО от 1961 до 1984 г. Понастоящем е и почетен председател на ФНО.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Баща му Ахмед Бутефлика, роден в Тлемсен (Алжир), емигрирал като млад в Мароко, има 2 жени – Белкаид Рабия и Гезлауи Мансурия (майка на Абделазиз). Самият Абделазиз е 1-во дете на майка си и 2-ро дете (и 1-ви син) на баща си.

Живее и учи в Мароко. През 1956 г. е сред главните организатори на стачка на алжирски ученици против колониалните власти. Участва в създаването на Народно-освободителната армия (НОА), чийто организатор е Фронтът за национално освобождение (ФНО). Приключва средното си образование, когато се включва в НОА (1956). Бил е генерален секретар на клон на Общия съюз на алжирските студенти-мюсюлмани.

Като офицер от Генералния щаб на НОА тясно сътрудничи с началника на ГЩ Хуари Бумедиен и извършва няколко военно-политически мисии. От 1960 г. е генерален инспектор в 5-ти военен окръг на НОА в южната част на страната.

Политическа кариера (1962 – 1981)[редактиране | редактиране на кода]

След извоюването на независимост от Алжир през 1962 г. става главен комисар на ФНО в района на гр. Оран, а скоро след това – представител на гр. Тлемсен в Учредителното събрание и после министър по младежта, спорта и туризма в правителството на Ахмед Бен Бела. На 5 септември 1963 г. назначен за министър на външните работи (сред най-младите в света – само на 26 години), като остава на тази длъжност до смъртта на президента Хуари Бумедиен през 1978 г.

Участвайки в преговори с Франция, конференции на Движението на необвързаните страни (ДНС), Организацията за африканско единство и Лигата на арабските държави, получава международно признание (в кулоарите често го наричат „рупор на ДНС“). Той е председател на Общото събрание на ООН (29-та редовна и 7-ма специална сесии) през 1974 – 1975 г.

След смъртта на Хуари Бумедиен (1978) е измежду основните кандидати за длъжността президент на Алжир, считан за лидер на дясното крило на ФНО (за лидер на лявото крило по онова време е считан полковник Мохамед Салах Яхяуи). ФНО намира компромиса в лицето на Шадли Бенджедид.

Макар и да става държавен министър (длъжност, подобна на вицепремиер), старателно е изместван на заден план. В крайна сметка напуска политическата арена през 1981 г.

Извън политиката (1981 – 1999)[редактиране | редактиране на кода]

През 1981 г. му предявяват иск за финансови машинации и е осъден, но по-късно е амнистиран с указ на президента Шадли Бенджедид. Обвинен е в присвояване на средства, предназначени за алжирските посолства в чужбина, през периода 1965 – 1979 г. Макар че остава на свобода, 2 негови колеги и съратници са осъдени.

Напуска Алжир (1983) и живее в Обединените емирства, Франция и Швейцария. След 6 г. зад граница най-после се завръща и веднага е избран отново за член на Централния комитет на ФНО (1989).

През януари 1994 г. отказва предложението на военни генерали да стане приемник на убития президент Мохамед Будиаф. Вместо него президент става генерал Ламин Зеруал.

Президент на страната (от 1999)[редактиране | редактиране на кода]

Първи мандат (1999 – 2004)[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. се кандидатира за президент как независим кандидат, поддържан от ФНО и въоръжените сили. Избран е със 74% от гласовете, оспорено от загубилите претенденти.

За преодоляване на вътрешния конфликт с крайните ислямисти и сепаратисти (т.нар. Гражданска война от 1990-те години, при която загиват ок. 150 хил. души) провежда политика на „национално помирение“, като печели референдум (септември 1999) по вътрешната си политика с 81% от гласовете, също оспорено от неговите противници.

В правителството си, освен от партията Демократично национално обединение (ДНО) – свързвана с предишния президент, включва представители на ислямисткото движение „Ан-Нахда“, берберското „Обединение за култура и демокрация“ и други опозиционни партии.

Започва оздравяване на икономиката, реформиране и възстановяване на позициите в международен план. В хода на 5-летния „план за възстановяване на икономиката“ са изразходвани $7 млрд., проведена е данъчна реформа и е достигнат икономически растеж от 5%.

Втори мандат (2004 – 2009)[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Бутефлика е преизбран с 85% от гласовете. Международните наблюдатели сочат изборите като пример за честност и и демокрация в арабския свят, докато резултатът отново е оспорен от неговия конкурент Али Бенфлис.

В правителството на управлаващия Президентски алианс влизат представители на ФНО, ДНО и умерената ислямистка партия Движение на обществото за мир. Благодарение на противодействието на ислямския екстремизъм и тероризъм силно е стеснен районът на действие, обхващайки главно региона Кабилия с компактно берберско население от племето кабили, започващ на около 50 км източно от столицата Алжир.

Икономиката на страната продължава да укрепва. Външният дълг е сведен до едва ок. 5 % от размера на брутния вътрешен продукт. С бързи темпове се развиват жилищното строителство, социалният сектор.

Трети мандат (2009 – 2014)[редактиране | редактиране на кода]

След снемане (2008) на ограничението в конституцията от 2 последователни мандата Бутефлика е избран отново за президент през април 2009 г. В правителството остават само ФНО и ДНО.

Успява да удържи страната в стабилност въпреки 5-дневните непрекъснати социални вълнения в началото на 2011 г., подновявани ежеседмично и затихнали за няколко месеца, чрез отмяна на извънредното положение (от 1992 г.), допълнителни мерки за борба с младежката безработица, раздаване на 150 хил. жилища на нуждаещите се, постепенно решаване и на други социални проблеми.

Реализира се мащабна програма на правителството за 5-летния мандат на президента в общ обем от над 250 млрд. щ. дол., предвиждащ строителство на 2 млн. жилища, довършване на магистралата „Изток – запад“ и започване на нови, редица инфраструктурни и социални обекти.

Полето за действие на местните терористи е силно ограничено. Въпреки това е допуснат пробив в сигурността и протича 4-дневната заложническа криза в газов комплекс край Ин Аменас, Сахара през януари 2012 г. Президентът е критикуван за допуснатото равнище на корупция, особено в гигантската алжирска компания „Сонатрак“, най-голямата в Африка, монополист в националния нефтогазов сектор, създаваща 2/3 от БВП на страната.

Хоспитализиран е за медицинско изследване и лечение в известната военна клиника в Париж „Вал де Грас“ след прекаран от него микроинсулт на 27 април 2013 г.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Абделазиз Бутефлика е женен от август 1990 г. Жена му Амал Трики понастоящем не е с него в Алжир, живее в Париж. Деца няма.

От семейството на баща си има:

  • 3 сестри от първата жена на баща му (Фатима, Амина и Айша), с които не поддържа контакти;
  • родни 4 братя (Абделгани, Мустафа, Абдерахим и Саид) и сестра (Латифа).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]