Направо към съдържанието

Движение на необвързаните държави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Движение на необвързаните държави
  Членове  Наблюдатели
  Членове
  Наблюдатели
Информация
Основана1961 г. в Белград, Югославия
СедалищеНю Йорк, САЩ
Членове120 държави членки
17 държави наблюдатели
Главен органКонференция на държавните или правителствени ръководители на необвързаните страни[1]
Сайтcsstc.org
Движение на необвързаните държави в Общомедия

Движение на необвързаните държави (Non-Aligned Movement, NAM) е международна организация, обединяваща държави, които не се присъединяват към големи военни съюзи и се стремят да запазят своята външнополитическа независимост. Движението възниква в контекста на Студената война, когато светът е разделен между два основни геополитически блока: Западния блок, воден от Съединените американски щати, и Източния блок, воден от Съветския съюз. Основната цел на организацията е да защитава принципите на националния суверенитет, териториалната цялост, ненамесата във вътрешните работи и мирното съвместно съществуване между държавите.

Движението е основано през 1961 г. в Белград, по инициатива на група държавни лидери, сред които Йосип Броз Тито (Югославия), Джавахарлал Неру (Индия), Гамал Абдел Насър (Египет), Сукарно (Индонезия) и Кваме Нкрума (Гана). Тези политически фигури, често наричани „бащите-основатели“ на движението, споделят стремежа към независима външна политика, която да не бъде подчинена на интересите на великите сили.

Към началото на XXI век Движението на необвързаните държави включва около 120 държави членки и редица държави и международни организации със статут на наблюдатели. Членовете на организацията представляват значителна част от държавите в Организацията на обединените нации и обхващат голяма част от населението на света, като повечето от тях се определят като част от т.нар. Глобален юг.

След края на Студената война Движението на необвързаните държави продължава да съществува, като насочва дейността си към въпроси като многостранното сътрудничество, икономическото развитие, социалната справедливост, устойчивото развитие и реформата на международните институции. В съвременния международен контекст организацията се стреми да представлява интересите на развиващите се държави и да насърчава по-балансиран и справедлив международен ред.

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]

Понятието „необвързаност“ възниква в контекста на процесите на деколонизация след Втората световна война, когато редица нови независими държави в Азия, Африка и Близкия изток търсят начин да утвърдят своята политическа и икономическа независимост. В условията на нарастващото напрежение между двете суперсили (Съединените американски щати и Съветския съюз) много от тези държави се стремят да избегнат включването си в противопоставянето между военни и идеологически блокове.

Един от първите политически лидери, които формулират идеята за необвързаност, е индийският държавник Джавахарлал Неру. През 50-те години той развива концепцията за външна политика, основана на независимост от военни съюзи и на стремеж към мирно съвместно съществуване между държавите. Свързано с това е и понятието за „Петте принципа на мирно съвместно съществуване“ (известни още като Панча Шила), които включват:

  • взаимно уважение на териториалната цялост и суверенитета;
  • взаимно въздържане от агресия;
  • ненамеса във вътрешните работи на други държави;
  • равенство и взаимна изгода;
  • мирно съвместно съществуване.

Тези принципи оказват съществено влияние върху формирането на идеологическата основа на Движението на необвързаните държави.

Важен етап в развитието на идеята за необвързаност е Конференцията в Бандунг, проведена през 1955 г. в Индонезия. Това е първата голяма международна среща на държави от Азия и Африка, на която участват представители на 29 страни, включително Индия, Индонезия, Египет, Китай и Югославия. Конференцията поставя акцент върху сътрудничеството между нововъзникващите държави, противопоставянето на колониализма и расовата дискриминация, както и насърчаването на икономическото развитие и международния мир.

Срещите между лидерите на Индия, Египет и Югославия през втората половина на 50-те години, включително разговорите на остров Бриони през 1956 г., допринасят за оформянето на обща визия за създаването на по-широка международна платформа за сътрудничество между държави, които желаят да водят независима външна политика. Тези инициативи подготвят основата за учредяването на Движението на необвързаните държави през 1961 г.

Организационна структура и членство

[редактиране | редактиране на кода]

Движението се ражда от желанието на държави да не бъдат свързани с геополитически или военни структури и именно заради това тази организация няма типичната стройна организационна структура. Някои от организационните основи са дефинирани през 1996 г.[2] Конференцията на държавните и правителствени ръководители на необвързаните държави „е най-висшият орган за вземане на решения“.

Изискванията за членство съвпадат с основните критерии на ООН. Държавата кандидат-член трябва да е показала готовност за изпълнение на основните 10 принципа от Бандунг 1955 г.

  • Уважение на фундаменталните човешки права и целите и принципите на Харта на Обединените нации.
  • Уважение на териториалната цялост и суверенитета на всички държави.
  • Признание на всички национални освободителни движения.
  • Признание на равенството между всички раси и равенството между всички нации – малки и големи.
  • Въздържане от интервенция и намеса във вътрешните работи на която и да е държава.
  • Уважение на правото на всяка нация за самоопределение, в съгласуваност с Хартата на ООН.
  • Въздържане от актове на агресия или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на всяка държава.
  • Решение на всички международни диспути чрез средствата на мира и в съгласие с Хартата на ООН.
  • Насърчаване на взаимните интереси и сътрудничество.
  • Уважение на правосъдието и международните задължения.

Председателство

[редактиране | редактиране на кода]

Председателството на Движението на необвързаните се сменя на всеки три години. Иран държи председателството и бе домакин на 16-а конференция на движението, проведена между 26 и 31 август 2012 г. На 1 септември председателството бе предадено на президента на Иран, Махмуд Ахмадинежад. Следващата конференция ще се проведе в Каракас, Венецуела през 2015 г., когато председателството ще бъде поето от президента на държавата-домакин.

Политика и идеология

[редактиране | редактиране на кода]

Движението на необвързаните държави обединява страни с разнообразни политически системи, икономически модели и културни традиции. Сред неговите участници през годините се срещат както държави с либерално-демократични институции, така и държави с авторитарни режими, социалистически правителства или монархии. Тази идеологическа разнородност често се разглежда като предизвикателство, но същевременно представлява и една от основните характеристики на движението: то не се основава на единна политическа доктрина, а на споделени принципи, свързани с политическата независимост, равноправието между държавите и стремежа към международен мир.

В този смисъл философията на необвързаността може да се разглежда като опит за утвърждаване на „трети път“ в международните отношения - алтернатива на бинарното противопоставяне между големите сили по време на Студената война. Вместо да възприема света като разделен на взаимно изключващи се идеологически лагери, движението подчертава възможността за сътрудничество между държави с различни политически системи, основано на взаимно уважение и прагматични интереси. Тази идея е повлияна както от антиколониалните движения, така и от принципите на международното право, заложени в Хартата на Организацията на обединените нации.

Стремежът към мир и избягване на военна конфронтация е централен елемент в идеологията на движението още преди неговото официално създаване през 1961 г. Срещата на лидерите на Югославия, Египет и Индия на остров Бриони през 1956 г. подчертава връзката между политическата независимост и необходимостта от намаляване на въоръжаването. В този контекст разоръжаването се разглежда не само като стратегическа цел, но и като морален принцип, свързан с идеята за колективна сигурност и предотвратяване на глобални конфликти. На седмата среща на върха в Ню Делхи през 1983 г. участниците определят движението като една от най-значимите международни инициативи, насочени към поддържане на мира и стабилността.

През 70-те и 80-те години Движението на необвързаните държави разширява своята дейност извън сферата на сигурността, като поставя акцент върху икономическата справедливост и преодоляването на неравенствата между индустриализираните и развиващите се държави. Организацията подкрепя инициативи за създаване на по-балансирана международна икономическа система, включително приемането на Хартата на икономическите права и задължения на държавите през 1974 г. Тези усилия са свързани с идеята, че политическата независимост трудно може да бъде устойчива без икономическа автономия и достъп до справедливи условия за международна търговия.

В областта на информационното сътрудничество движението също се стреми да намали зависимостта на развиващите се държави от доминиращите международни медийни структури. Създаването на Non-Aligned News Agencies Pool през 1975 г., по-късно трансформирана в NAM News Network, има за цел да насърчи обмена на информация между държавите членки и да подпомогне формирането на по-плуралистична глобална информационна среда. Тази инициатива отразява убеждението, че контролът върху информацията може да оказва влияние върху политическата и културната независимост на държавите.

Голяма част от държавите членки участват активно в работата на Организацията на обединените нации, където често координират позиции по въпроси като деколонизацията, правото на самоопределение и защитата на човешките права. В рамките на международни форуми движението се стреми да засили гласа на държавите от т.нар. Глобален юг, които често се сблъскват с ограничено влияние в процесите на вземане на решения на глобално равнище.

Исторически движението подкрепя редица националноосвободителни движения и се противопоставя на политики, възприемани като форми на външна доминация. Примери за подобна позиция могат да бъдат намерени в подкрепата за премахването на режима на апартейд в Южна Африка, за независимостта на Зимбабве, както и за процесите на деколонизация в различни региони на Африка и Азия. В този контекст необвързаността не означава политическа пасивност, а по-скоро стремеж към автономност при вземането на решения и към защита на националните интереси без пряка зависимост от големите сили.

В съвременната международна среда идеологическото значение на Движението на необвързаните държави често се свързва с концепции като многостранност, равнопоставеност и културно многообразие. Макар ролята на организацията да се променя след края на Студената война, нейните основни принципи продължават да бъдат използвани като аргумент в подкрепа на по-балансиран международен ред, в който по-малките и развиващите се държави могат да участват по-активно във формирането на глобалните политики.

Роля след края на Студената война

[редактиране | редактиране на кода]

След края на Студената война и ерата на постколониализма, Движението на необвързаните е принудено да предефинира себе си и да открие новите си цели в контекста на новата световна система. Основният въпрос е дали фундаменталните за организацията идеологии като националната независимост, териториалната цялост и борбата срещу колониализма и империализма, могат да бъдат приложени върху съвременните проблеми. Движението поставя акцент на своите принципи на многостранност, равенство и мир, в опит да стане по-силен глас на глобалния Юг и да се превърне в инструмент, който може да бъде използван за засилване на позициите на своите членове при преговори с развитите държави. В опитите си да се грижи за интересите на Южните държави, движението набляга на важността за сътрудничество и единство между държавите членки.[3] В миналото точно това е бил един от големите проблеми на организацията, заради броят на нейните членове и множеството различия между тях. Докато е имало общо съгласие по основните принципи, на практика много рядко се е стигало до някакво конкретно общо действие, като движението е предпочитало да изрази своята критика или подкрепа пред това да приеме решителни действия.[4]

Организацията продължава да вижда най-бедните държави като експлоатирани и маргинализирани. Само, че вече това не се случва от две съревноваващи се суперсили, а от един цял мултиполярен свят.[5] Новият враг срещу когото движението е обявило своята борба, е западната хегемония и неоколониализмът. То се противопоставя срещу чуждестранните окупации и намесата във вътрешните работи. Движението на необвързаните изменя своя фокус към социално-икиномическите предизвикателства, пред които се изправят държавите членки и по-специално неравенствата породени от глобализацията и прилагането на неолибералните политики. Организацията идентифицира икономическата изостаналост, бедността и социалната несправедливост като най-големите опасности заплашващи световния мир и сигурност.

Конференции

[редактиране | редактиране на кода]

Текущи дейности и позиции

[редактиране | редактиране на кода]

Критиките на американската политика

[редактиране | редактиране на кода]

През последните години организацията разкритикува американската външна политика. Американската инвазия в Ирак и войната срещу тероризма, опитите си да задуши Иран и ядрените планове на Северна Корея и други свои действия са разобличени като нарушения на правата на човека и грубо потъпкване на суверенитета на по-малките нации.[6] Лидерите на движението също така критикуват американския контрол над Организацията на обединените нации и другите международни структури.

Самоопределението на Пуерто Рико

[редактиране | редактиране на кода]

От 1961 г. групата подкрепи обсъждането на случая за самоопределение на Пуерто Рико пред Организацията на обединените нации. Резолюция по въпроса ще бъде предложена на срещата на борда от Хостосийското Национално Независимо движение.[7]

Самоопределението на Западна Сахара

[редактиране | редактиране на кода]

От 1973 г. групата подкрепи обсъждането на случая на Западна Сахара самоопределение пред Организацията на обединените нации. Движението на необвързаните страни потвърди на своята среща в Шарм Ел Шейх през 2009, подкрепата за Самостоятелно определяне на хората от Сахара, които имат право на свободен избор. Организацията също така припомни на ООН, отговорността, която има по отношение на проблемът със Западна Сахара.[8]

Устойчиво развитие

[редактиране | редактиране на кода]

Движението публично се ангажира с принципите на устойчивото развитие и постигането на Целите на хилядолетието, но вярва, че международната общност не е създала благоприятни условия за развитието и е нарушила правото на суверена на всяка държава членка. Въпроси като глобализацията, дълговото бреме, нелоялни търговски практики, спад в чуждестранна помощ, условия на донорите и липсата на демокрация в международните финансови решения са цитирани като фактори.[9]

Реформите на ООН

[редактиране | редактиране на кода]

Движението на необвързаните страни е доста прямо в критиката си към структурата на ООН, най-вече в начина, по който организацията е била използвана от могъщи държави, по начини, които нарушават принципите на движението. Движението на необвързаните прави редица препоръки, чрез които ще се засили представителството и силата на „необвързани“ държави. Предложените реформи са насочени към подобряване на прозрачността и демократичността на ООН за вземане на решения. Съвета за сигурност на ООН е елемент, смятан за най-изкривен, недемократичен и в необходимост от реорганизация.[10]

Сътрудничеството Юг-Юг

[редактиране | редактиране на кода]

Напоследък Движението на необвързаните страни работи заедно с други организации на развиващия се свят, и по-специално с група на 77-те, формирайки известен брой съвместните комитети и публикувайки отчети и документи, представляващи общите интереси на двете организации. Този диалог и сътрудничество може да се приема като усилие за увеличаване на глобалната осведоменост на организацията и засилване на нейното политическо влияние.

Културно многообразие и човешки права

[редактиране | редактиране на кода]

Движението приема универсалността на човешките права и социалната справедливост, но яростно се съпротивлява на културното хомогенизиране. В съответствие с възгледите си за суверенитета, организацията призовава за защита на културното многообразие както и към толерантност към религиозните, социално-културните и историческите особености, които определят правата на човека в определен регион.[11]

Генерални секретари

[редактиране | редактиране на кода]
Генерални секретари
Име Държава От До
Йосип Броз Тито Югославия 1961 1964
Гамал Абдел Насър Египет 1964 1970
Кенет Каунда Замбия 1970 1973
Хуари Бумедиен Алжир 1973 1976
Уилям Гопалава Шри Ланка 1976 1978
Ричард Джаявардене 1978 1979
Фидел Кастро Куба 1979 1983
Неелам Санджива Реди Индия 1983
Заил Сингх 1983 1986
Робърт Мугабе Зимбабве 1986 1989
Янез Дрновшек Югославия 1989 1990
Борисав Йович 1990 1991
Стипе Месич 1991
Бранко Костич 1991 1992
Добрица Чосич 1992
Сухарто Индонезия 1992 1995
Ернесто Сампер Писано Колумбия 1995 1998
Андрес Пастрана Аранго 1998
Нелсън Мандела ЮАР 1998 1999
Табо Мбеки 1999 2003
Мохатир Мохамад Малайзия 2003
Абдула Ахмед Бадави 2003 2006
Фидел Кастро Куба 2006 2008
Раул Кастро 2008 2009
Хосни Мубарак  Египет 2009 2011

Работни групи, комитети

[редактиране | редактиране на кода]
  • Високопоставена работна група за преструктуриране на Организацията на обединените нации
  • Работната група по правата на човека
  • Работна група по въпросите на мира в мироопазващите операции
  • Работна група по въпросите на разоръжаването
  • Комисия на Палестина
  • Работната група за Сомалия
  • Необвързаната сигурност на Кавказ
  • Постоянен Комитета на министрите за икономическо сътрудничество
  • Съвместния координационен комитет (председателстван от председателя на G-77 и председател на НАМ)

Държави членки

[редактиране | редактиране на кода]

Със статут на наблюдаващи са:

Предишни членове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Аржентина (1973 – 1991)[12][13]
  2. Кипър (1961 – 2004)[13]
  3. Малта (1973 – 2004)[13]
  4.  Югославия (1961 – 1992)[14]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The Non-Aligned Movement: Background Information // Government of Zaire, 21 септември 2001. Архивиран от оригинала на 9 февруари 2016. Посетен на 23 април 2011.
  2. ↑ Meeting of the Ministerial Committee on Methodology of the Movement of the Non-Aligned Countries, Caratagena de Indias, May 14 – 16, 1996 // Head of State and Government of the Non-Aligned Countries. Government of Zaire, 14 – 16 май 1996. Архивиран от оригинала на 2 април 2011. Посетен на 24 април 2011.
  3. ↑ Putting Differences Aside Архив на оригинала от 2012-04-12 в Wayback Machine., Daria Acosta, 18 септември 2006.
  4. ↑ Staff (7 август 2009). "Profile: Non-Aligned Movement". BBC News.
  5. ↑ XII Summit, Durban, South Africa, 2 – 3 септември 1998: Final Document Архив на оригинала от 2015-12-19 в Wayback Machine., no. 10 – 11.
  6. ↑ Staff (16 септември 2006). Non-Aligned Nations Slam U.S.. CBC News.
  7. ↑ [поясни] Transcript. No Alineados preparan apoyo a la libre determinación de Puerto RicoШаблон:Spaced ndash El texto se presentaría al cierre de la cita del NOAL en Sharm el Sheij // Radio Cooperativa, 14 юли 2009. Посетен на 23 август 2012. (на испански)
  8. ↑ XV Summit of heads of state and government of the Non Aligned Movement – Final Document. Sharm El Sheikh, Egypt.16-04-2009. Архив на оригинала от 2012-08-17 в Wayback Machine. See points 237, 238 & 239.
  9. ↑ Statement on the implementation of the Right to Development Архив на оригинала от 2012-03-09 в Wayback Machine., 7 януари 2008.
  10. ↑ XII Summit, Durban, South Africa, 2 – 3 септември 1998: Final Document Архив на оригинала от 2015-12-19 в Wayback Machine., no. 55.
  11. ↑ Declaration on the occasion of celebrating Human Rights Day Архив на оригинала от 2012-03-09 в Wayback Machine..
  12. ↑ La NaciónШаблон:Spaced ndash OpiniónШаблон:Spaced ndash Pág. 19: Los No Alineados („The Non-Aligned“), for Lucio Garcia del Solar, 10 октомври 2006 (in Spanish).
  13. 1 2 3 Final Document of the 7th Summit of the Non-Aligned Movement – (New Delhi Declaration)
  14. ↑ Kin, Lai Kwok (2 септември 1992). Yugoslavia Casts Shadow over Non-Aligned Summit. Reuters (via The Independent).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Non-Aligned Movement в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Движение_на_необвързаните_държави&oldid=12875073“.