Направо към съдържанието

Абдулкерим паша Бурсалъ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Абдулкерим паша
Abdülkerim Paşa
османски администратор
Роден
1839 г.
Починал
1912 г. (73 г.)

Абдулкерим (Абдул Керим) паша Бурсалъ (на турски: Bursalı Abdülkerim Paşa) е османски офицер и чиновник.[1][2]

Роден е в 1835[2] или 1839 година в Бурса.[1] Валия е в Шкодра от 1891 до 1894 година.[3][1]

От 1895 до 1901 е валия на Битолския вилает.[4][1] Абдулкерим паша е европейски ориентиран и се опитва да извършва реформи и да работи за потушаване на междуетническите напрежения в Битолско. Уволнява всички мюдюри, каймаками и други чиновници, които са обвинявани в злоупотреби. Обезоръжава селските милиции, назначава за поляци в християнските села християни, забранява носенето на оръжие в града и екзекуциите на революционери. Взима мерки и срещу бандитизма по селата.[2] В 1897 година се сближава с новоназначения български търговски агент Никола Стойчев.[5] В същата година председателят на Българската община в града архимандрит Герасим успява да издейства от валията отмяна на заповедта на гръцкия владика да не се погребват българи в гръцките гробища в Буково.[6] В 1901 година Абдулкерим паша успява да укроти бунта на старейшините за по-големи заплати, като задоволява исканията им.[2]

В 1901 година започва кампания за подпомагане на пострадали от природни бедствия във вилаета, като само в Прилеп са разрушени и обновени 500 къщи.[2] Развива широка дейност по европеизирането на Битоля - строи нови сграда, грижи се за хигиената и други, регулира коритото на Драгор, засажда дървета по улиците, оформя Битолския парк, изгражда Тумбе кафе с дървета и пейки и обновява кафенето срещу него, като му дава име „Единство“. В 1897 година започва да се изгражда и театърът в Битоля, завършен в 1905 година. Валията изгражда и болница за бедни (Гураба Хаста Хане, 1895 г.), лудница, старчески дом, кожарница и рибният пазар. Сред известните сгради от негово време е хотел „Марк“ („Ориент“).[7]

В 1901 година Абдулкерим паша решава да се пенсионира и напуска Битоля.[7] Умира в 1910[2] или 1912 година.[1]

  1. а б в г д Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 54.
  2. а б в г д е Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 91. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
  3. World Statesmen — Albania
  4. World Statesmen — Macedonia
  5. Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 78.
  6. Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 80.
  7. а б Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 92. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
Сюлейман Бахри паша Гюрюксулу шкодренски валия
(октомври 1891 – юли 1894)
Осман Февзи паша
Мехмед Фаик паша Селаникли битолски валия
(април 1895 – декември 1901)
Хасан Едип паша