Абел Ернандес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Абел Ернандес
Abel Hernández.jpg
Лична информация
ПрякорПерлата
Роден
Абел Матиас Ернандес Платеро
8 август 1990 г. (32 г.)
Ръст185 cm
Постнападател
Настоящ отбор
ОтборFlag of Uruguay.svg Пенярол
Номер9
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2006 – 2008
2008
2009 – 2014
2014 – 2018
2018 – 2019
2019 – 2020
2020 – 2021
2021
2022
2023 –
Flag of Uruguay.svg Сентрал Еспаньол
Flag of Uruguay.svg Пенярол
Flag of Italy.svg Палермо
Flag of England.svg Хъл Сити
Flag of Russia.svg ПФК ЦСКА (Москва)
Flag of Qatar.svg Ал Ахли СК
Flag of Brazil.svg Интернасионал
Flag of Brazil.svg Флуминензе
Flag of Mexico.svg Атлетико Сан Луис
Flag of Uruguay.svg Пенярол
30
8
111
99
14
17
25
25
35
6
(9)
(3)
(31)
(36)
(3)
(7)
(4)
(5)
(11)
(3)
Национален отбор
2010 – 2017Flag of Uruguay.svg Уругвай29(11)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Абел Ернандес в Общомедия

Абел Ернандес е уругвайски футболист, нападател на Пенярол. Има 28 мача и 11 гола за уругвайския национален отбор между 2010 и 2017 г.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Юноша е на Пенярол, но не е взет в първия отбор, тъй като е сметнат за прекалено слаботелесен. През 2006 г. дебютира в уругвайската Примера с екипа на Сентрал Еспаньол, като в първия си сезон записва 6 мача. През сезон 2007/08 става основен футболист в тима, като в 24 срещи отбелязва 9 попадения. През лятото на 2008 г. изкарва проби в Дженоа, но контракт не е подписан заради лошото здравословно състояние на Ернандес.[1] Впоследствие Ернандес се завръща в тима на Пенярол, където остава половин сезон. По време на престоя му в Пенярол, му е открита сърдечна аритмия, която е отстранена с операция.

В началото на 2009 г. е закупен от тима на Палермо. Нападателят трудно преборва конкуренцията на Единсон Кавани и Фабрицио Миколи. По време на престоя си при „сицилианците“ редува силни представяния с чести контузии. През лятото на 2012 г. скъсва коленни връзки, което ограничава изявите му до едва 14 срещи през сезона. През сезон 2012/13 Палермо изпада от Серия А, но уругваецът остава с тима и във втория ешелон. След силен сезон, в който записва 28 мача и 14 гола, преминава в английския Хъл Сити.[2]

Дебютира за Хъл срещу Уест Хем Юнайтед, като вкарва и гол, а срещата завършва 2:2. В следващото домакинство на „тигрите“ отбелязва срещу Манчестър Сити, но тимът му губи с 2:4. Общо през сезона вкарва 4 гола, но не успява да спаси Хъл от изпадане. През сезон 2015/16 в Чемпиъншип става водещ голмайстор на тима с 20 попадения в шампионата, а през януари 2016 г. е избран и за Футболист на месеца на Футболната лига. Избран е и за футболист на сезона на тима.[3] През сезон 2016/17 обаче е далеч от най-добрата си форма и вкарва само 4 гола в 24 срещи. Хъл отново изпада от Висшата лига в Чемпиъншип. През следващата година е преследван от контузии и напуска Хъл след изтичане на договора му.

През август 2018 г. става част от ЦСКА Москва.[4]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира за националния отбор на 11 август 2010 г. в мач с Ангола и вкарва гол, а „урусите“ побеждават с 2:0. През 2011 г. е част от тима на Уругвай, спечелил Копа Америка. През 2013 г. вкарва 4 гола във вратата на Таити в мач от Купата на конфедерациите и записва рекорд за най-бърз гол на турнира.[5] Част е от избраниците на Оскар Табарес за Мондиал 2014 и Копа Америка през 2015 и 2016 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

  • Серия Б – 2013/14

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

  • Копа Америка – 2011

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Футболист на сезона на Хъл Сити – 2015/16

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]