ФК Уест Хем Юнайтед

Уест Хам Юнайтед
Прозвище	Чуковете
Основан	29 юни 1895 г.
Стадион	Болейн Граунд, Лондон
Капацитет	35 647 Дейвид Съливан Дейвид Голд Страунър Инвестмънт Банк
Президент	Дейвид Съливан
Старши треньор	Дейвид Мойс
Първенство	Английска висша лига
2017/18	13-то
Екипи и цветове
Домакин Гост
ФК Уест Хем Юнайтед в Общомедия

Уест Хам Юнайтед (на английски: West Ham United Football Club) е английски професионален футболен клуб. В историята си, отборът не е слизал по-долу от втората по престижност дивизия в Англия, печелил е купата на Англия три пъти – през 1964, 1975, 1980, както и вече несъществуващата Купа на носителите на купи през 1965 и Купата Интертото през 1999. Също така печелят и първата Военна купа на Англиийската Футболна Лига през 1940. Най-доброто им класиране е от 1986, когато отборът завършва на трето място в Футболната Лига, която по-късно през 1992 бива заменена от Висшата Лига. Уест Хам също държи отличието, че е единствения тим в историята на Висшата Лига, който отпада, въпреки, че преминава чертата от 40 точки (сезон 2003).

Отбрът се завърна във Висшата Лига, след 1-годишна пауза, печелейки баража срещу Блекпул с 2:1. Тази промоция гарантира на клуба приходи от поне 111 милиона паунда! Именно поради тази причина треньорът на тима Сам Алардайс заяви преди мача: „Шампионската лига е двубой за слава. А нашият мач с Блекпул е много по-важен – той е на живот и смърт, той е двубой за оцеляване, той е двубой, който променя съдбата на хора и клубове“.

История

Създаване на клуба

Уест Хам е основан през 1895 година, като в началото носи името „Футболен клуб на железарите и корабостоителите от река Темза“, от където произлиза и прозвището на отбора – „чуковете“, или още „железните“. Тимът играе изцяло аматьорски футбол през 1895, с тим включващ множество работници като Томас Фриймън (пожарникар), Уолтър Паркс (чиновник), Джони Стюърт, Уолтър Трантър и Джеймс Линдзи (които са казанджии), Уилиям Чапмън, Джордж Сейдж, Уилиъм Чимбърлейн и чиракът Чарли Доув. През 1985, клубът е първият победител в „Благотворителната Купа на Уест Хам“, който се провежда между клубове в местността Есекс. Отборът участва в Лондонската лига през 1896 година, като през сезон 1897/1898 печелят купата на Лондон. Уест Хам влизат в професионалния футбол през 1898 след като намират място във Втората Дивизия на Южната Лига, в която завършват на първо място и биват повишени във Първа Дивизия само след един сезон. Въпреки че завършват предпоследни следващата година, Уест Хам се установява като един квалифициран и боеспособен отбор. През Април на 1900, те предотвратяват категорично съпротивара на местния враг Фулъм в мач за оставане в Първа Дивизия с 5:1 и така запазват мястото си там. Клубът първоначално играе със изцяло тъмносини екипи, вдъхновени от г-н Хил, който е „син“ възпитаник (награда, която се дава само на най-спортно изявените студенти в Университета в Оксфорд) на Оксфордският университет, но следващия сезон, клубът приема комбинацията от небесно-сини тениски и бели шорти, която носи от 1897 до 1899. През 1899, Уест Хам одобряват сегашната комбинация от винено-червени тениски с небесно-сини ръкави след бас с играчи на Астън Вила.

„Футболен клуб на железарите и корабостоителите от река Темза“ бива поставен под голямо напрежение след продължителни разногласия касаещи управлението и финансирането на клуба през Юни,1900 и спира съществуването си за няколко дена. Почти веднага (на 5 Юни,1900), клубът бива повторно пуснат в ход, но този път под друго име – „Уест Хам Юнайтед“ със Сид Кинг като старши-треньот и Чарли Пейнтър като негов помощник. Тъй като корените на клуба са крият в работната класа, и до ден днешен феновете на футбола и медиите се обръщат към Уест Хам с прозвището „чуковете“ и по-рядко „железничарите“.

Прероденият клуб продължава да играе своите домакински мачове на Мемориал Граунд, намиращ се в източния квартал на Лондон – Плейстоу, благодарение спонсорирането на Арнолд Хилс, но не след дълго се мести на игрище в областта Ъптън Парк, когато тимът официално прекъсва отношенията си с компанията. След като остава без официално игрище на което да играе през 1901, тимът се превръща в неустойчив като играе домакинските си срещи на множество терени на други местни отбори. Въпреки това, през 1904, клубът се мести на сегашния си дом – Ъптън Парк, познат още като Болейн Граунд. Първата си среща на новия стадион, Уест Хам играе срещу местните съперници от Милуол, като мачът привлича повече от 10,000 зрители като „чуковете“ излизат победители с 3:0.

Години от първата половина на XX век

В годините до Втората световна война „чуковете“ постигат следните успехи: През 1917 те печелят купата на Лондон. През сезон 1922/1923 завършват на второ място във Втора дивизия. През 1923 губят финал за ФА Къп, а през 1940 печелят Военния шампионат на Английската лига.

Най-успешните години (1961 – 1989)

Най-запомнящите се години за „чуковете“ са тези, когато начело на отбора е Рон Грийнуд, треньор от 1961 до 1974. Под негово ръководство, Уест Хам постига най-големият успех в своята история, печелейки КНК за сезон 1964/1965. През годините в които Грийнуд е треньор, „чуковете“ стават носител на ФА Къп за 1964 и губят финала за Купата на лигата през 1966.

През 1974 година Джон Лиал сменя Грийнуд като старши треньор. Лиал ръководи тима до 1989. За 25 години, като мениджър на Уест Хам, той продължава да полага усилия за издигането на отбора до един от най-големите в Европа. Под негово ръководство „чуковете“ стават вицешампиони на елитния двустранен турнир за англо-италианската купа от 1975, вицешампион на КНК и за сезон 1975/1976, както и носител на ФА Къп за 1975 и 1980.

Близки години

През 90-те години на XX век Уест Хам има както запомнящи се, така и не толкова добри класирания. Отборът изпада в лека криза и това се отразява върху играта на футболистите. Все пак „чуковете“ се съвземат и отборът започва отново да върви напред. В последния сезон на Висшата лига на Англия, Уест Хам завършва на 9-то място. Големият успех на тима през сезона 2005/2006 обаче е финалът за ФА Къп, загубен драматично от Ливърпул след изпълнение на дузпи.

Постижения

Европейски първенства

• КНК:
  • Шампион: 1964 – 1965
  • Вицешампион: 1975 – 1976
• УЕФА Интертото
  • Шампион: 1999 – 2000

Вътрешни първенства

• ФА Къп
  • Шампион: 1964 – 1965, 1974 – 1975, 1979 – 1980
  • Вицешампион: 1922 – 1923, 2005 – 2006
• Дивизия две
  • Шампион: 1957 – 1958, 1980 – 1981;

Настоящ състав

Към 10 август 2018.

№ Пост Играч 1 В Лукаш Фабянски 13 З Адриан 2 З Уинстън Рийд 3 З Аарън Кресуел 4 З Фабиан Балбуена 5 З Пабло Сабалета 21 З Анджело Огбона 22 З Сам Байръм 24 З Райън Фредерикс 26 З Артюр Масуаку 35 З Рийс Оксфорд 41 З Деклан Райс 23 З Иса Диоп 8 З Фелипе Андерсон 10 Х Мануел Лансини

№ Пост Играч 14 Х Педро Обианг 15 Х Карлос Санчес 16 Х Марк Ноубъл 19 Х Джак Уилшър 27 Х Лукас Перес 29 Х Тони Мартинес 33 Х Джош Калън 37 Х Нейтън Холънд 19 Х Джош Паск 39 Н Марко Арнаутович 9 Н Анди Карол 11 Н Роберт Снодграс 12 Н Джордан Хьюджилл 17 Н Хавиер Ернандес 20 Н Андрей Ярмоленко 30 Н Мичейл Антонио

Външни препратки

• Official Website
• West Ham Blog
• Knees Up Mother Brown
• Supporters Trust
• Thames Ironworks
• Premierleague.com – West Ham United