ФК Уест Хем Юнайтед

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Уест Хем Юнайтед)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of England.svg Уест Хем Юнайтед
Прозвище Чуковете
Основан 29 юни 1895 г.
Стадион Лондон Стейдиъм
Капацитет 60 000
Президент Flag of Wales.svg Дейвид Съливан
Flag of England.svg Дейвид Голд
Старши треньор Flag of Chile.svg Мануел Пелегрини
Първенство Английска висша лига
2018/19 10-то
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК Уест Хем Юнайтед в Общомедия

Уест Хем Юнайтед (на английски: West Ham United Football Club) е английски професионален футболен клуб. В историята си отборът не е слизал по-долу от втората по престижност дивизия в Англия, печелил е купата на Англия три пъти – през 1964, 1975, 1980, както и вече несъществуващата Купа на носителите на купи през 1965 и Купата Интертото през 1999. Също така печелят и първата Военна купа на Английската Футболна Лига през 1940. Най-доброто им класиране е от 1986, когато отборът завършва на трето място в Футболната Лига, която по-късно през 1992 бива заменена от Висшата Лига. Уест Хем също е единствения тим в историята на Висшата Лига, който отпада, въпреки че преминава чертата от 40 точки (сезон 2003).

Отборът се завръща във Висшата Лига след 1-годишна пауза, печелейки баража срещу Блекпул с 2:1. Тази промоция гарантира на клуба приходи от поне 111 милиона паунда. Именно поради тази причина треньорът на тима Сам Алардайс заявява преди мача: „Шампионската лига е двубой за слава. А нашият мач с Блекпул е много по-важен – той е на живот и смърт, той е двубой за оцеляване, той е двубой, който променя съдбата на хора и клубове“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Уест Хем е основан през 1895 година, като в началото носи името „Футболен клуб на железарите и корабостроителите от река Темза“, от където произлиза и прозвището на отбора – „чуковете“, или още „железните“. Тимът играе изцяло аматьорски футбол през 1895, с тим включващ множество работници като Томас Фриймън (пожарникар), Уолтър Паркс (чиновник), Джони Стюърт, Уолтър Трантър и Джеймс Линдзи (които са казанджии), Уилиям Чапмън, Джордж Сейдж, Уилиъм Чимбърлейн и чиракът Чарли Доув. През 1985 клубът е първият победител в „Благотворителната Купа на Уест Хем“, който се провежда между клубове в местността Есекс. Отборът участва в Лондонската лига през 1896 година, като през сезон 1897/1898 печелят купата на Лондон. Уест Хем влизат в професионалния футбол през 1898 след като намират място във Втората Дивизия на Южната Лига, в която завършват на първо място и биват повишени в Първа Дивизия само след един сезон. Въпреки че завършват предпоследни следващата година, Уест Хем се установява като един квалифициран и боеспособен отбор. През април 1900 те предотвратяват категорично съпротивата на местния враг Фулъм в мач за оставане в Първа Дивизия с 5:1 и така запазват мястото си там. Клубът първоначално играе със изцяло тъмносини екипи, вдъхновени от г-н Хил, който е „син“ възпитаник на Оксфордският университет (награда, която се дава само на най-спортно изявените студенти), но следващия сезон клубът приема комбинацията от небесно-сини тениски и бели шорти, която носи от 1897 до 1899. През 1899 Уест Хем одобряват сегашната комбинация от винено-червени тениски с небесно-сини ръкави след бас с играчи на Астън Вила.

„Футболен клуб на железарите и корабостоителите от река Темза“ бива поставен под голямо напрежение след продължителни разногласия, касаещи управлението и финансирането на клуба през юни 1900 и спира съществуването си за няколко дни. Почти веднага (на 5 юни 1900) клубът бива повторно пуснат в ход, но този път под друго име – „Уест Хем Юнайтед“ със Сид Кинг като старши-треньор и Чарли Пейнтър като негов помощник. Тъй като корените на клуба са крият в работната класа, феновете на футбола и медиите се обръщат към Уест Хем с прозвището „чуковете“ и по-рядко „железничарите“.

Прероденият клуб продължава да играе своите домакински мачове на Мемориал Граунд, намиращ се в източния квартал на Лондон – Плейстоу, благодарение спонсорството на Арнолд Хилс, но не след дълго се мести на игрище в областта Ъптън Парк, когато тимът официално прекъсва отношенията си с компанията. След като остава без официално игрище, на което да играе през 1901, тимът се превръща в неустойчив, като играе домакинските си срещи на различни терени на други местни отбори. Въпреки това през 1904 клубът се мести на сегашния си дом – Ъптън Парк, познат още като Болейн Граунд. Първата си среща на новия стадион, Уест Хем играе срещу местните съперници от ФК Милуол, като мачът привлича повече от 10 000 зрители, а „чуковете“ излизат победители с 3:0.

Години от първата половина на XX век[редактиране | редактиране на кода]

В годините до Втората световна война „чуковете“ постигат следните успехи:

  • 1917 те печелят купата на Лондон.
  • Сезон 1922/1923 завършват на второ място във Втора дивизия.
  • 1923 губят финал за ФА Къп.
  • 1940 печелят Военния шампионат на Английската Лига.

Най-успешните години (1961 – 1989)[редактиране | редактиране на кода]

Най-запомнящите се години за „чуковете“ са от 1961 до 1974, когато треньор е Рон Грийнуд. Под негово ръководство Уест Хем постига най-големия успех в своята история, печелейки КНК за сезон 1964/1965. През годините, в които начело е Грийнуд, „чуковете“ стават носител на ФА Къп за 1964 и губят финала за Купата на Лигата през 1966.

През 1974 година Джон Лиал сменя Грийнуд като старши треньор. Лиал ръководи тима до 1989. За 25 години като мениджър на Уест Хем той продължава да полага усилия за издигането на отбора до един от най-големите в Европа. Под негово ръководство „чуковете“ стават вицешампиони на елитния двустранен турнир за англо-италианската купа от 1975, вицешампион на КНК за сезон 1975/1976, както и носител на ФА Къп за 1975 и 1980.

Близки години[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те години на XX век Уест Хем има както запомнящи се, така и не толкова добри класирания. Отборът изпада в лека криза и това се отразява върху играта на футболистите. Все пак „чуковете“ се съвземат и отборът започва отново да върви напред. В последния сезон на Висшата лига на Англия, Уест Хем завършва на 9-то място. Големият успех на тима през сезона 2005/2006 обаче е финалът за ФА Къп, загубен драматично от Ливърпул след изпълнение на дузпи.

През февруари 2014, Уест Хем Юнайтед обявява, че ще продаде „Болейн Граунд“ на фирма предприемач „Galliard Group“, след като преместването на Олимпийския стадион бъде завършено. В последния си мач след 112 години на „Ъптън парк“, Уест Хем отбелязват напускането на дома си с победа над Манчестър Юнайтед с 3:2.

През 2016 година, Уест Хем Юнайтед се мести на бившия Олимпийски стадион, наречен „Лондон Стейдиъм“, който е с капацитет от 66 000 места.

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

Европейски първенства
Вътрешни първенства

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 8 август 2019 г.

Вратари
01 Flag of Poland.svg Лукаш Фабянски
13 Flag of Spain.svg Роберто
25 Flag of England.svg Дейвид Мартин
Защитници
02 Flag of Australia.svg Уинстън Рийд
03 Flag of England.svg Аарън Кресуел
04 Flag of Paraguay.svg Фабиан Балбуена
05 Flag of Argentina.svg Пабло Сабалета
20 Flag of Portugal.svg Гонсало Кардосо
21 Flag of Italy.svg Анджело Огбона
23 Flag of France.svg Иса Диоп
24 Flag of England.svg Райън Фредерикс
26 Flag of the Democratic Republic of the Congo.svg Артур Масуаку
53 Flag of England.svg Бен Джонсън
Халфове
08 Flag of Brazil.svg Фелипе Андерсон
10 Flag of Argentina.svg Мануел Лансини
11 Flag of Scotland.svg Робърт Снодграс
15 Flag of Colombia.svg Карлос Санчес
16 Flag of England.svg Марк Нобъл Капитан
18 Flag of Spain.svg Пабло Форналс
19 Flag of England.svg Джак Уилшър
30 Flag of England.svg Михаил Антонио
41 Flag of England.svg Деклан Райс
54 Flag of Ireland.svg Конър Ковънтри
Нападатели
07 Flag of Ukraine.svg Андрий Ярмоленко
22 Flag of France.svg Себастиан Але
27 Flag of Switzerland.svg Албиан Айети
32 Flag of Portugal.svg Ксанде Силва


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол