Адам Вайсхаупт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адам Вайсхаупт
Adam Weishaupt
German philosopher and founder of the Order of Illuminati
Johann Adam Weishaupt.jpg
Роден
Починал
18 ноември 1830 г. (82 г.)
Националност Флаг на Свещена Римска империя Свещена Римска империя
Философия
Епоха Просвещение
Адам Вайсхаупт в Общомедия

Йохан Адам Вайсхаупт (на немски: Johann Adam Weishaupt) е немски философ и основател на Ордена на илюминатите на 1 май 1776 г. (тогава е 28-годишен) и няколко месеца преди да бъде обявена Декларацията за независимост на САЩ на 4 юли 1776 г. Тринадесет години по-късно ще избухне и Френската революция от 1789 г., а година по-късно (1790) в Белгия на Хабсбургите ще започне Брабантската революция и ще последва обявяването на независимост на Съединените белгийски щати. През 1760-те се създава и банкерската династия Ротшилд.

Детство и юношество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 февруари 1748 г. в немския град Инголщат, в независимото Курфюрство Бавария, част от Свещената римска империя на немския народ, в семейството на университетския преподавател Йохан Георг Вайсхаупт. Баща му умира през 1753 г. в Хайлигентал, близо до Вюрцбург, когато Адам е 5-годишен. Посещава йезуитското училище в Инголщат.

През 1773 г. се жени за Ана-Мария Заузенхофер, от която има седем деца:

  • Вилхелм Дамианус (1784 – 1802)
  • Франц Едуард (1786 – 1864)
  • Карл Романус (1787 – 1853)
  • Ернст Фердинанд Готфрид (1789-?)
  • Шарлоте Мариане (1792 – 1867)
  • Алфред Йозеф Хайнрих (?-1872)

Изграждане на възгледите му[редактиране | редактиране на кода]

Вайсхаупт е пламенен защитник на деизма и републиканизма.

Когато бащата на Адам умира, той е на 5-годишна възраст и попечителството му е поето от кръстника му Йохан Адам Фрайхер фон Икщат, който, като Адамовия баща, също е преподавател по право в Университета на Инголщат, с професорска титла. Кръстникът му посвещава Адам във философията на просвещенеца Кристиан Волф (24 януари 1679 – 9 април 1754). По значение Волф е поставян наравно с Кант и Лайбниц. Волф е идеолог на рационализма.

През 1775 г. се запознава с философията на баварския философ Йохан Георг Хайнрих Федер (15 май 1740 – 22 май 1821), син на пастор Мартин Хайнрих Федер, от Шорнвайсах, Княжество Байройт. Федер ясно се противопоставя на идеализма на Кант (22 април 1724 – 12 февруари 1804).

Създаване на Ордена[редактиране | редактиране на кода]

Професорът по църковно право и практическа философия на Университета Инголщат Адам Вайсхаупт основава на 1 май 1776 г. с двама свои студенти Съюза на перфектибилистите (на немски: Bund der Perfektibilitsten, от латински: perfectibilis – способен на съвършенство). При това той приема прозвището „брат Спартак“.

Десет години след създаването на Ордена, през 1777 г., Адам Вайсхаупт е приет в мюнхенската масонска ложа Theodor zum guten Rath.

Орденът е забранен през 1784 г. от курфюрста на Бавария Карл Теодор, а Вайсхаупт загубва мястото си на преподавател в Университета на Инголщат, след което той напуска Бавария.

Видни последователи на Ордена са:

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Oratio panegirica in Laudem Egolphi a Knoeringen Episcopi quondam Augustani (1768)
  • De Lapsu Academiarum Commentatio Politica (1775)
  • Ueber Materialismus und Idealismus (1787)[1]
  • (1786) Über die Schrecken des Todes – eine philosophische Rede.
  • (1788) Geschichte der Vervollkommnung des menschlichen Geschlechts.
  • (1788) Über die Gründe und Gewißheit der Menschlichen Erkenntniß.
  • (1788) Über die Kantischen Anschauungen und Erscheinungen.
  • (1788) Zweifel über die Kantischen Begriffe von Zeit und Raum.
  • (1793) Über Wahrheit und sittliche Vollkommenheit.
  • (1794) Über die Lehre von den Gründen und Ursachen aller Dinge.
  • (1794) Über die Selbsterkenntnis, ihre Hindernisse und Vorteile.
  • (1797) Über die Zwecke oder Finalursachen.
  • (1802) Über die Hindernisse der baierischen Industrie und Bevölkerung.
  • (1804) Die Leuchte des Diogenes.
  • (1817) Über die Staats-Ausgaben und Auflagen.
  • (1818) Über das Besteuerungs-System.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Книгата може да бъде намерена в Държавната библиотека в Мюнхен.