Направо към съдържанието

Адолф Мушг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адолф Мушг
Adolf Muschg
швейцарски белетрист и литературовед
Адолф Мушг през 2008 г.
Роден
13 май 1934 г. (90 г.)
Националност Швейцария
Учил вКеймбриджки университет
Цюрихски университет
Научна дейност
Областлитературознание
Учил приЕмил Щайгер
Работил вГьотингенски университет
Университет „Корнел“
ETH Zurich
Литература
Жанровестихотворение, роман
Дебютни творбиПрез лятото на заека, 1965
Семейство
СъпругаХана Йоханзен[1]
Подпис
Уебсайтadolfmuschg.com
Адолф Мушг в Общомедия

Адолф Мушг (на немски: Adolf Muschg) е швейцарски поет, белетрист и литературовед.

Бодо Кирк, ръководител на литературния фестивал в Ерланген, поздравява Адолф Мушг, 2010 г.

Живот и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 май 1934 г. в Цоликон (кантон Цюрих). През 1953 – 1959 г. следва германистика, англицистика и психология в Цюрихския университет, като докторант прекарва 2 триместъра в Кеймбриджкия университет. През 1959 г. в Цюрихския университет защитава дисертация при Емил Щайгер върху творчеството на Ернст Барлах.

Отначало работи като гимназиален учител в Цюрих (1959 – 1962). След това е лектор в Международния християнски университет в Токио (1962 – 1964), асистент в Гьотингенския университет (1964 – 1967), доцент в Университета „Корнел“ в Итака (1969 – 1970) и за кратко в Женевския университет. От 1970 г. до 1999 г. е професор по немски език и литература във Федералното висше техническо училище (на немски: Eidgenössische Technische Hochschule Zürich) в Цюрих, а от 1997 г. е първи ръководител на Collegium Helveticum. Пенсионира се през 1999 г.

Изследователската работа на Адолф Мушг е свързана с творчеството на Готфрид Келер, Гьоте и Волфрам фон Ешенбах. Води семинари по художествено писане. Сътрудничи на конфедеративните комисии за ревизия на Швейцарската конституция (1974 – 1977) и за концепция на Швейцарската фондация за солидарност (1997).

През 1965 г. излиза първата му книга „През лятото на заека“. Публикува многобройни романи, разкази и драматични текстове. Създава си име на разказвач с тънко чувство за отсенките в психологическия живот, за несъзнаваните мотиви на поведението, за невидимите съдбовни връзки с околните и с „големия свят“.

През 1994 г. Адолф Мушг получава наградата на името на Георг Бюхнер за книгата си „Червеният рицар. История на Парсифал“. През периода 2003 – 2005 г. е президент на Академията на изкуствата в Берлин.

Романът „Закс“ (2010)

В реч от 2012 г. по повод германския национален празник (3 октомври, Ден на германското единство) Мушг споделя:

„ Мечтая за „общество на знанието“, готово да научи, че с всеки въпрос, получил отговор, експотенциално нараства броят на въпросите, които още нямат отговор; за една сократова Европа. “

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Литературознание

[редактиране | редактиране на кода]
  • Gottfried Keller, Biographie, 1977
  • Literatur als Therapie? Ein Exkurs über das Heilsame und das Unheilbare. Frankfurter Vorlesungen, 1981
  • Zeichenverschiebung, Über japanische Lebens- und Denkart, 1991
  • Wenn Auschwitz in der Schweiz liegt, 1997
  • Was ist europäisch? Reden für einen gastlichen Erdteil, 2005

Художествени творби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Im Sommer des Hasen, 1965
  • Gegenzauber, 1967
  • Fremdkörper, 1968
  • Rumpelstilz. Ein kleinbürgerliches Trauerspiel, 1968
  • Mitgespielt, 1969
  • Papierwände, 1970
  • Die Aufgeregten von Goethe. Ein politisches Drama, 1971
  • Liebesgeschichten, 1972
  • Albissers Grund, Kriminalroman, 1974 (Подбудите на Албисер)
  • Entfernte Bekannte, 1976
  • Kellers Abend. Ein Stück aus dem 19. Jahrhundert, 1976
  • Noch ein Wunsch, 1979
  • Baiyun oder die Freundschaftsgesellschaft, 1980
  • Leib und Leben, 1982
  • Das Licht und der Schlüssel. Erziehungsroman eines Vampirs, 1984
  • Goethe als Emigrant, 1986
  • Der Turmhahn und andere Liebesgeschichten, 1987
  • Der Rote Ritter. Eine Geschichte von Parzival, 1993
  • Herr, was fehlt Euch? Zusprüche und Nachreden aus dem Sprechzimmer des heiligen Grals, 1994
  • Nur ausziehen wollte sie sich nicht, 1995
  • Die Insel, die Kolumbus nicht gefunden hat. Sieben Gesichter Japans, 1995
  • O mein Heimatland!, 1998
  • Sutters Glück, 2001
    Щастието на Зутер, изд. Весела Люцканова, 2004
  • Das gefangene Lächeln. Eine Erzählung, 2002
    • Пленената усмивка, изд. Весела Люцканова, 2005
  • Gehen kann ich allein und andere Liebesgeschichten, 2003
    Мога да вървя сам и други любовни истории, изд. Весела Люцканова, 2005
  • Der Schein trügt nicht. Über Goethe, 2004
  • Eikan, du bist spät, 2005
  • Wenn es ein Glück ist. Liebesgeschichten aus vier Jahrzehnten, 2008
  • Kinderhochzeit, Roman, 2008
  • Sax. Roman, 2010
  • Löwenstern. Roman, 2012
  • Im Erlebensfall. Versuche und Reden 2002 – 2013, 2014
  • Die japanische Tasche. Roman, 2015

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  1. ↑ www.tagblatt.ch
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Адолф_Мушг&oldid=11504553“.