Адолф Мушг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адолф Мушг
Adolf Muschg
швейцарски белетрист и литературовед
Adolf Muschg, 2008.jpg
Адолф Мушг през 2008 г.
Роден

Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Образование Кеймбриджки университет
Цюрихски университет
Научна дейност
Област литературознание
Учил при Емил Щайгер
Работил в Гьотингенски университет
Университет „Корнел“
ETH Zurich
Литература
Жанрове стихотворение, роман
Дебютни творби През лятото на заека, 1965
Съпруга Хана Йоханзен

Подпис Adolf-muschg-2010-ffm-001.jpg
Уебсайт adolfmuschg.com
Адолф Мушг в Общомедия

Адолф Мушг (на немски: Adolf Muschg) е швейцарски поет, белетрист и литературовед.

Бодо Кирк, ръководител на литературния фестивал в Ерланген, поздравява Адолф Мушг, 2010 г.

Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 май 1934 г. в Цоликон (кантон Цюрих). През 1953 – 1959 г. следва германистика, англицистика и психология в Цюрихския университет, като докторант прекарва 2 триместъра в Кеймбриджкия университет. През 1959 г. в Цюрихския университет защитава дисертация при Емил Щайгер върху творчеството на Ернст Барлах.

Отначало работи като гимназиален учител в Цюрих (1959 – 1962). След това е лектор в Международния християнски университет в Токио (1962 – 1964), асистент в Гьотингенския университет (1964 – 1967), доцент в Университета „Корнел“ в Итака (1969 – 1970) и за кратко в Женевския университет. От 1970 г. до 1999 г. е професор по немски език и литература във Федералното висше техническо училище (на немски: Eidgenössische Technische Hochschule Zürich) в Цюрих, а от 1997 г. е първи ръководител на Collegium Helveticum. Пенсионира се през 1999 г.

Изследователската работа на Адолф Мушг е свързана с творчеството на Готфрид Келер, Гьоте и Волфрам фон Ешенбах. Води семинари по художествено писане. Сътрудничи на конфедеративните комисии за ревизия на Швейцарската конституция (1974 – 1977) и за концепция на Швейцарската фондация за солидарност (1997).

През 1965 г. излиза първата му книга „През лятото на заека“. Публикува многобройни романи, разкази и драматични текстове. Създава си име на разказвач с тънко чувство за отсенките в психологическия живот, за несъзнаваните мотиви на поведението, за невидимите съдбовни връзки с околните и с „големия свят“.

През 1994 г. Адолф Мушг получава наградата на името на Георг Бюхнер за книгата си „Червеният рицар. История на Парсифал“. През периода 2003 – 2005 г. е президент на Академията на изкуствата в Берлин.

Романът „Закс“ (2010)

В реч от 2012 г. по повод германския национален празник (3 октомври, Ден на германското единство) Мушг споделя:

Мечтая за „общество на знанието“, готово да научи, че с всеки въпрос, получил отговор, експотенциално нараства броят на въпросите, които още нямат отговор; за една сократова Европа.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литературознание[редактиране | редактиране на кода]

  • Gottfried Keller, Biographie, 1977
  • Literatur als Therapie? Ein Exkurs über das Heilsame und das Unheilbare. Frankfurter Vorlesungen, 1981
  • Zeichenverschiebung, Über japanische Lebens- und Denkart, 1991
  • Wenn Auschwitz in der Schweiz liegt, 1997
  • Was ist europäisch? Reden für einen gastlichen Erdteil, 2005

Художествени творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Im Sommer des Hasen, 1965
  • Gegenzauber, 1967
  • Fremdkörper, 1968
  • Rumpelstilz. Ein kleinbürgerliches Trauerspiel, 1968
  • Mitgespielt, 1969
  • Papierwände, 1970
  • Die Aufgeregten von Goethe. Ein politisches Drama, 1971
  • Liebesgeschichten, 1972
  • Albissers Grund, Kriminalroman, 1974 (Подбудите на Албисер)
  • Entfernte Bekannte, 1976
  • Kellers Abend. Ein Stück aus dem 19. Jahrhundert, 1976
  • Noch ein Wunsch, 1979
  • Baiyun oder die Freundschaftsgesellschaft, 1980
  • Leib und Leben, 1982
  • Das Licht und der Schlüssel. Erziehungsroman eines Vampirs, 1984
  • Goethe als Emigrant, 1986
  • Der Turmhahn und andere Liebesgeschichten, 1987
  • Der Rote Ritter. Eine Geschichte von Parzival, 1993
  • Herr, was fehlt Euch? Zusprüche und Nachreden aus dem Sprechzimmer des heiligen Grals, 1994
  • Nur ausziehen wollte sie sich nicht, 1995
  • Die Insel, die Kolumbus nicht gefunden hat. Sieben Gesichter Japans, 1995
  • O mein Heimatland!, 1998
  • Sutters Glück, 2001
    Щастието на Зутер, изд. Весела Люцканова, 2004
  • Das gefangene Lächeln. Eine Erzählung, 2002
    • Пленената усмивка, изд. Весела Люцканова, 2005
  • Gehen kann ich allein und andere Liebesgeschichten, 2003
    Мога да вървя сам и други любовни истории, изд. Весела Люцканова, 2005
  • Der Schein trügt nicht. Über Goethe, 2004
  • Eikan, du bist spät, 2005
  • Wenn es ein Glück ist. Liebesgeschichten aus vier Jahrzehnten, 2008
  • Kinderhochzeit, Roman, 2008
  • Sax. Roman, 2010
  • Löwenstern. Roman, 2012
  • Im Erlebensfall. Versuche und Reden 2002 – 2013, 2014
  • Die japanische Tasche. Roman, 2015

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]