Направо към съдържанието

Кон на Пржевалски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Азиатски кон)
Кон на Пржевалски
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Нечифтокопитни (Perissodactyla)
семейство:Коне (Equidae)
триб:Equini
род:Същински коне (Equus)
вид:Див кон (E. ferus)
подвид:Кон на Пржевалски (E. f. przewalskii)
Научно наименование
(Поляков, 1881)
Разпространение
Синоними
  • Equus przewalskii Поляков, 1881
Кон на Пржевалски в Общомедия
[ редактиране ]

Конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii), наричан и Азиатски кон, е единственият див кон, който се среща на свобода в природата (към 21.век).

Разпространен е основно в Централна Азия, в региона Джунгария. Видът е застрашен от изчезване (и в средата на 20.век - почти напълно изчезнал), Правени са някои успешни експерименти за развъждането му, както и за интродукция[1] и към 2023 г. вероятно популацията му брои около 2700 - 3600 броя, включително отглежданите в плен.

Открит е от руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски през 1880 г. и наименован на него.[2]

На дължина тялото му достига около 230 cm, а на височина при холката до 130 cm. То е набито, гърдите - широки, шията - къса, главата - голяма, ушите - малки.

Краката му са тънки и немного високи. Има къса изправена грива.

Окраската на тялото отгоре и отстрани е кафяво-жълтеникава, с надлъжна тясна, тъмна ивица на гърба, а отдолу и на муцуната е светложълта. Гривата и опашката на коня на Пржевалски са черни.

Конете на Пржевалски обитават открити тревисти равнини и се хранят с тяхната растителност. Живеят на стада до 20 индивида, които при недостиг на храна предприемат миграции.

Много предпазливо животно, способно да развие при бягане големи скорости.

След 11 месеца бременност ражда по 1 малко; кобилите раждат легнали (според Севда Венкова, директор на Добричкия зоопарк/Зоо-център Добрич към 2007 г.).

В България, коне на Пржевалски са отглеждани в Зоопарка в Ловеч (поне 1 екземпляр), както и в зоологическата градина в Добрич. В нея на тях е отделена широка площ, върху която се разполага стадо от десетина животни, включително малките (към 2019 - 7 коня на Пржевалски, през 2020 г. - вероятно 9.[3] Първоначално двойката (Куна и Игор), живяла и размножавала се в този зоопарк е единствената на Балканския полуостров - към 2007 г. вече има 2 кончета, които са мъжки, впоследствие й се раждат и 2 женски).[4] Съществува организирана инициатива за размножаване и реинтродукция на вида, в която той е партньор (координира се от специалисти по опазването му в Чехия и Швейцария, а мястото на заселването на вече готовите - над 2 годишни - коне е Монголия). Във водения в Прага регистър на отглежданите от хора коне на Пржевалски, около 2007 г. е имало вписани към 100 за континента Европа.[5]

Конят на Пржевалски успешно се кръстосва със зебри и домашни коне.