Аймерик дьо Беланоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аймерик дьо Беланоа
френски трубадур и шут
Роден
1216 г.
Починал
1242 г. (26 г.)
Аймерик дьо Беланоа в Общомедия

Аймерик/Емерик дьо Беланоа или дьо Беланюa (Aimeric de Belenoi, de Belenuei или de Belenuoi), или също Аймери дьо Беланве или Аймерик дьо Бел (Aimeri de Belenvei, Aimerics de Bel) и други варианти, като Аймери дьо Бовоар (Aimeri de Beauvoir), Аймери дьо Беланюа (Aimeri de Belenoi), Аймерик дьо бел аню (Aymeric de bell enuech) или Наймерик дьо бел аноа (Naimerics de bel enoi) и др., е френски трубадур и шут от Гаскония, документиран от 1215 до 1242 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Най-малко петнадесет от неговите песни са оцелели, докато други седем му се приписват в някои средновековни ръкописи.[1] С латинското име Namericus de Belnui се споменава в трактата De vulgari eloquentia, въпреки че Данте Алигиери погрешно го поставя сред испанците.[2]

Родното му място е замъкът Леспара в Бордо (Metropolis civitas Burdigalensium, днешен Жиронд). Той е в отношения с друг трубадур, чичо му Пейре дьо Корбиак. Биографията му ни казва, че е бил духовник и по-късно шут, преди да започне да „измисля добри песни, които са красиви и очарователни“.[3] Изглежда, че е бил феодален владетел на Беланоа – неизвестно място.

Основната тема на песните му е дама на име Жантий дьо Рийо (Gentilis de Gienciaco) – гасконка от Жансак Сен Жулиен и съпруга на Раймон дьо Бенк.[3] Неговият биограф припомня, че той остава в Гаскония дълго време заради нея, преди най-накрая да замине за Княжество Каталония, където умира през 1242 г.[3] в двора на Фернандо III Кастилски, известен като „Светецът“.

Поезията на Аймерик прави препратки към събития в Тулуза, Прованс и Италия, което предполага, че той пътува много.[1] Той е в двора на Есте във Ферара през 1210-1220 г., където вероятно има контакт с Аймерик дьо Пегиян, Алберте дьо Сестаро, Гийом Ожие Новела и Пейрол.[4] Вероятно се запознава с Пейре Карденал.

Често пребивава при членове на Савойската династия в техните замъци в Шамбери, Бурже и в Евиан, Шийон и Мудон. Аймерик е особено ценен от Маргарита Женевска, съпруга на граф Томас I Савойски, на която посвещава своя поезия.[5]

Аймерик пристига в Кастилия, преди да тръгне на последното си пътуване до Каталония. Последната му работа, която може да се датира, е Nulhs hom en res no falh – оплакване (planh) на граф Нуньо Санчес, починал през 1242 г. Този план е адресиран до графиня Беатрис, съпруга на Раймон Беренгер IV Провански, и до сенхер Н'Имо – нейният брат Аймон, син на Томас I Савойски. Въпреки че в шансониерите произведението често се приписва на Рамбо дьо Вакейрас, препратката към тази двойка и стилът благоприятстват приписването на Аймерик.[1] Това е единственото останало произведение на Аймерик, което включва мелодия[6], макар че тази мелодия в единствения му ръкопис се приписва (заедно с текста) на Пейрол.[1][7]

Стиховете му са събрани за първи път от Мария Думитреску като Poésies du troubadour Aimeric de Belenoi и са публикувани в Париж през 1935 г.[3] В своята критична екзегеза учената определя творчеството му като „банално“, но през Ранното средновековие то се радва (с разнообразната си смесица от морални, религиозни и любовни теми) на широка популярност, особено в Италия.[8]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Аймерик пише много творби:[9]

Descort[редактиране | редактиране на кода]

  • S'a midons plazia

Cansos[редактиране | редактиране на кода]

  • Aissi quo'l pres que sien cuja fugir[10]
  • Ara'm destrenh Amors[11]
  • Selh que promet a son coral amic
  • Domna, flor (религиозна песен)
  • Ja non creirai q'afanz ni cossirers[12]
  • Wonderful me cum pot hom apelhar[13]
  • No'm laissa ni'm vol retener
  • Nulhs hom no pot complir adrechamen
  • Per Crist s'ieu crezes Amor
  • Pos Dieus nos a restaurat
  • Pus de Joy mou и de Plazer
  • Puois lo gais temps de pascor[14]
  • Can mi perpens ni m'arbire[15] (религиозна песен)

Canso de crossada[редактиране | редактиране на кода]

  • Consiros, cum partitz d'amor

Planh[редактиране | редактиране на кода]

  • Ailas per que viu lonjamen ni dura
  • Aissi cum hom pros afortitz
  • A'l first pres de'ls breus jorns braus[16]

Sirventes[редактиране | редактиране на кода]

  • Anc, puois qe giois ni canc
  • Tant es d'Amor honratz sos senhoratges

Tenso[редактиране | редактиране на кода]

  • Aimeric, cill que·us fa aman languish[17]

Творби, оспорвани от други трубадури[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (англ.) Aubrey, Elizabeth. The Music of the Troubadours. Indiana University Press, 1996. ISBN 0-253-21389-4.
  • (англ.) Egan, Margarita, ed. and trans. The Vidas of the Troubadours. New York: Garland, 1984. ISBN 0-8240-9437-9.
  • (англ.) Gaunt, Simon, and Kay, Sarah (edd.) The Troubadours: An Introduction. Cambridge: Cambridge University Press, 1999. ISBN 0 521 574730.
  • Maria Dumitrescu : Poésies du troubadour Aimeric de Belenoi, 1935

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Aubrey, с. 22.
  2. ↑ "Hoc etiam Yspani usi sunt - et dico Yspanos qui poetati sunt in vulgari oc: Namericus de Belnui" (Dante, De vulgari eloquentia)
  3. ↑ а б в г Egan, с. 1–2.
  4. ↑ Aubrey, с. 20.
  5. ↑
    „ Dona Na Margarid
    E vezers, e gens aculhirs
    Provon que res nos vos sofranh
    De so que a pro domna tanh
    ...
    Dame Marguerite, rien qu'à vous entendre
    Et vous voir accueillir les gens
    Il apparait qu'en vous rien ne manque
    De ce qui caractérise la noblesse     		“

    Aimeric de Belenoi
  6. ↑ Мелодията варира от станца в станца по винаги различен начин (на англ. through-composed)
  7. ↑ (англ.)Aubrey, 180. За конструкцията на мотивите на Аймерик вж. с. 191–192.
  8. ↑ Gaunt and Kay, с. 279.
  9. ↑ 9. AIMERIC DE BELENOI // Посетен на 2023-12-29.
  10. ↑ Само в ms. P е приписана на Жиро дьо Борнел
  11. ↑ Само в ms. M е приписано на Фолкет Марсилски
  12. ↑ Само в ms. L е приписано на Аймерик дьо Беланоа, в a1 a2 на Аймерик дьо Сарла, в T на Пейре Рожие
  13. ↑ В регистъра на C и в ms. R е приписано на Аймерик дьо Пегиян
  14. ↑ В mss. Fa I K е приписана на Юк Брюне
  15. ↑ В ms. Da припирсано на Вилемз и на Аймерик
  16. ↑ Само в ms. C е приписано на Гийом Адемар
  17. ↑ Остава само началото на творбата с Арно Каталан
  18. ↑ Само в регистъра на C и на ms. R приписано на Аймерик дьо Беланоа, в M на Кадене, in f на Форкет Марсилски
  19. ↑ Само в ms. f приписано на Аймерик дьо Беланоа, в C на Гойом дьо Бергедан, в регистъра на C и в R на Монж дьо Монтдонон и в E на Гийом Магре.
  20. ↑ Само в ms. E приписана на Аймерик дьо Беланоа
  21. ↑ Само в ms. R приписана на Аймерик дьо Беланоа, в R на Пейре Видал
  22. ↑ В mss. L S U приписано на Аймерик дьо Беланоа, в N на Пейрол
  23. ↑ Само в регистъра на C приписано на Аймерик дьо Беланоа, в F на Аймерик дьо Сарла

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aimeric de Belenoi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Франция“         Портал „Франция“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Музика“         Портал „Музика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аймерик_дьо_Беланоа&oldid=12091863“.