Айнзацгрупи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Айнзацгрупи
Jew Killings in Ivangorod (1942).jpg
Разстрел на цивилни в Украйна през 1942 г.
Информация
Активна 1939 – 1945 г.
Държава Flag of the German Reich (1935–1945).svg Германия
Клон Flag of the Schutzstaffel.svg СС
Командири
Ръководител Райнхард Хайдрих (1939 – 1942)
Ернст Калтенбрунер (1943 – 1945)
Айнзацгрупи в Общомедия
Младеж стои до разстреляното си семейство, малко преди да бъде убит от СС. Зборов, Украйна, 5 юли 1941 г.
Ото Олендорф (вляво), командващ Айнзацгрупа D, и Хайнц Йост, командващ Айнзацгрупа А, по време на Нюрнбергския процес.

Айнзацгрупите (на немски: Einsatzgruppen) са специализирани подразделения на германската паравоенна организация СС, действали по време на Втората световна война. Те са отговорни за множество масови убийства на цивилни в окупираните територии и играят ключова роля в т.нар. „окончателно решение на еврейския въпрос“. Използвани са за справяне с:[1]

Според някои оценки, Айнзацгрупите и спомагателните им войски са отговорни за над 2 милиона убийства, от които поне 1,3 милиона – евреи.[2]

Айнзацгрупите са сформирани от служители на полицията за безопасност (Зипо), полицията (състояща се от Гестапо и криминалната полиция (Крипо)), службата за сигурност, полицията за поддържане на реда (Орпо) и Вафен-СС.[3][1]

Първите айнзацгрупи са създадени по време на аншлуса на Австрия към Райха през 1938 г.[1] Те добиват голямо значение за поддържане на реда в окупираните територии след избухването на Втората световна война, и в частност по време на войната с Полша (1939) и нахлуването в СССР (1941).[1]

Под ръководството на Хайнрих Химлер и надзора на Райнхард Хайдрих Айнзацгрупите действат в окупираните територии от райха след нахлуването в Полша и последвалото нахлуване в Съветския съюз. Действията им се разпростират от избиването на няколко души до операции, продължаващи няколко дни, като например масовите избивания при Бабин Яр, където загиват 33 771 евреи.[4]

По нареждане на Адолф Хитлер Верхмахтът е кооперирал с Айнзацгрупите и им е предоставял логистическа поддръжка.[3] След нахлуването в СССР Айнзацгрупите са разделени на четири групи, според географското им поле на действие:[1]

Групите са наброявали от 500 до 1000 души.[1] Общият размер на всичките групи е оценен на 3000 войници и 80 офицери.[5]

След края на войната, по време на Нюрнбергските процеси, от септември 1947 г. до април 1948 г. са обвинени 24 висши ръководни лица в престъпления срещу човечеството и военни престъпления.[5] Издадени са 14 смъртни присъди.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Richard S. Levy. Antisemitism: A Historical Encyclopedia of Prejudice and Persecution, Volume 1. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1-85109-439-3. с. 199.
  2. Ronald Headland. Messages of Murder: A Study of the Reports of the Einsatzgruppen of the Security Police and the Security Service, 1941 – 1943. Qssociqted University Presses, Inc., 1992. ISBN 0-8386-3418-4. с. 106.
  3. а б Jürgen Matthäus, Jochen Böhler, Klaus-Michael Mallmann. War, Pacification, and Mass Murder, 1939: The Einsatzgruppen in Poland. Rowman & Littlefield, 2014. ISBN 978-1-4422-3141-2. с. 2.
  4. Richard Rhodes. Masters of Death: The SS-Einsatzgruppen and the Invention of the Holocaust. Vintage Books, 2002. ISBN 0-375-70822-7. с. xi.
  5. а б Uzi Rebhun. The Social Scientific Study of Jewry: Sources, Approaches, Debates. Oxford, 2014. ISBN 978-0-19-936349-0. с. 287.
  6. Antonio Cassese. The Oxford Companion to International Criminal Justice. Ню Йорк, Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-923831-6. с. 560.