Аксел фон дем Бусше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аксел фон дем Бусше
майор
Бусше през 1943 г.
Бусше през 1943 г.
Информация
Служба 1937 – 1945
Служил на Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Войсково поделение Група армии „Център“
Войни Втора световна война
Отличия DEU EK 2 Klasse BAR.svg DEU EK 1 Klasse BAR.svg Железен кръст
DEU DK Gold BAR.png Германски кръст[1]
Лента нагрудного знака за ранение - Золото (1939).svg Значка за раняване
Ribbon of Knight's Cross of the Iron Cross.png Рицарски кръст[2][3]

Роден
Починал
26 януари 1993 г. (73 г.)
Родства Андерс Ласен (братовчед)
Друга работа дипломат
учител
Портал  Портална икона   Втора световна война
Аксел фон дем Бусше в Общомедия

Аксел фон дем Бусше (на немски: Axel von dem Bussche) е бивш германски майор от Вермахта.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Брауншвайг. Баща му е немец, а майка му Джени Ласен е датчанка. Бусше се присъединява към германската армия през 1937 г. на 18-годишна възраст като професионален офицер и е назначен като младши офицер от елитния пехотен полк 9 Потсдам на Източния фронт в Полша. През 1942 г. случайно е свидетел на организирано от СС клане на повече от 3000 еврейски цивилни, извършено от СД на старото летище Дубно. Това изживяване го травмира за цял живот и е достатъчно, за да го накара да се обърне срещу Хитлер. Той се присъединява към група за съпротива в рамките на Група армии „Център“ (септември 1943 г.), която е водена от Клаус фон Щауфенберг. Той заявява, че са останали само три начина да запази честта си като офицер: да умре в битка, да дезертира или да се бунтува срещу правителството, поръчало това и всички други кланета. Той избира последния вариант, оправдавайки намерението си да убие Хитлер от законното му право да защитава другите от незаконни, продължаващи престъпни нападения.

Съпротива[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 1943 г. Бусше, лично насърчаван от Щауфенберг, се ангажира да извърши самоубийствен бомбен атентат срещу Хитлер. Хитлер трябва да инспектира нови зимни униформи за армията във Вълчата бърлога в Източна Прусия (днес в Полша). Бусше, който е над 2 метра висок, рус и със сини очи, илюстрира външния вид на "нордическия" расов идеал на Хитлер и е идеален модел за униформите. Той се оборудва с противопехотна мина с бързо реагиращ детонатор за ръчна граната, който той възнамерява да скрие в по-дълбоките джобове на панталоните. Планира да взриви тази бомба, докато прегръща Хитлер, като по този начин убива и Хитлер, и себе си.

Събитието е насрочено за 16 ноември 1943 г., но предишната вечер камион, доставящ новите униформи е унищожен при въздушно нападение на съюзниците в Берлин. На 18 ноември 1943 г. Бусше се връща в звеното си на Източния фронт. Той доброволно иска да се опита отново през февруари 1944 г., когато ще има нови униформи. През януари 1944 г. обаче е сериозно ранен и губи единият си крак.

Друг офицер, капитан Евалд-Хайнрих фон Клайст-Шменцин, доброволно се съгласява да се взриви на 11 февруари 1944 г. Въпреки това, Хитлер многократно отлага и накрая отменя събитието. Бусше прекарва месеци в болницата на Вафен-СС в Лухен и така и не участва в заговора за убийството на Хитлер на 20 юли. Ролята му в по-ранните атентати не е заподозряна и той не е предаден от никой от офицерите, които знаят за участието му.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След войната Бусше учи право в университета в Гьотинген и по-късно става дипломат, който от 1954 г. до 1958 г. е в германското посолство във Вашингтон. След това е директор на международното училище ""Schule Schloss Salem" в Курт Хан, разположено близо до езерото Констанс в Южна Германия. Той е и член на председателството на Евангелистката църква в Германия, съветник на Световната банка и делегат на Конференцията на ООН за околната среда в Стокхолм от 1972 г.

През 1950 г. се жени за лейди Милдред Камила Никола Ахесен, най-голямата дъщеря на 5-ия граф на Госфорд и Милдред Картър (от Вирджиния), която преди това е омъжена за барон Ханс Кристоф фон Щауфенберг. Бусше има две дъщери.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Patzwall & Scherzer 2001, p. 70.
  2. Fellgiebel 2000, p. 151.
  3. Scherzer 2007, p. 256.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939–1945 – Die Inhaber der höchsten Auszeichnung des Zweiten Weltkrieges aller Wehrmachtteile. Friedberg, Germany, Podzun-Pallas, 2000, [1986]. ISBN 978-3-7909-0284-6. (на немски)
  • Fest, Joachim (1996). Plotting Hitler's Death – The Story of the German Resistance, Henry Holt and Company, New York. ISBN 0-8050-4213-X.
  • Fest, Joachim; "Hitler – Eine Biographie", Propilaeen, Berlin, 2.Aufl. 2004. ISBN 3-549-07172-8.
  • Roger Moorhouseк; "Killing Hitler", Jonathan Cape, London, ISBN 0-224-07121-1.
  • Marion Graefin Doenhoff in "Axel von dem Bussche", Gevinon von Medem; v. Hase und Koehler Verlag, Mainz/Muenchen,1994. ISBN 3-7758-1311-X
  • Patzwall, Klaus D., Scherzer, Veit. Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany, Verlag Klaus D. Patzwall, 2001. ISBN 978-3-931533-45-8. (на немски)
  • Josef Tal: Ein Mensch-zu-Mensch-Erlebnis im Wissenschaftskolleg Berlin (1994) in Axel von dem Bussche, Hase&Koehler Verlag, pp 125–131 ISBN 3-7758-1311-X
  • Scherzer, Veit. Die Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2. (на немски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Axel von dem Bussche“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.