Алберт Остермайер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алберт Остермайер
Albert Ostermaier
Albert Ostermaier - Erlangen 2011.jpg
Алберт Остермайер, 2011 г.
Роден 30 ноември 1967 г. (49 г.)
Професия поет, белетрист, драматург, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр стихотворение, пиеса, либрето, радиопиеса
Награди Ернст Толер“ (1997)
Хайнрих фон Клайст“ (2003)
Подпис Signature Albert Ostermaier.jpg
Алберт Остермайер в Общомедия

Алберт Остермайер (на немски: Albert Ostermaier) е немски поет, белетрист, драматург, преводач и график, роден в Мюнхен.

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Алберт Остермайер следва архитектура, право и германистика в Мюнхенския университет. На двадесет и една годишна възраст публикува първата си стихосбирка „Отказване от посоката на света“ (1988). След една година издава стихосбирката „Преобразуващ тон“ (1989). В 1990 г. поетът получава Мюнхенската литературна стипендия и става ръководител на проекта за Поетическа работилница и за фестивални срещи в Байройт. Публикува стихосбирките „Не във Венеция“ (1991) и „Сърце Стих Изказ“ (1995). Първото си литературно отличие Остермайер получава в 1995 г. – „Наградата за поезия на ПЕН-центъра на Лихтенщайн“. През сезона 1996-1997 поетът работи като драматург в Националния театър на Манхайм. Публикува стихосбирката „Чужди тела в плътна близост“ [1] (1997).

По случай стогодишнината от рождението на Бертолт Брехт Остермайер създава за Баварския държавен театър пиесата „The Making Of B.-Movie“ (1998). В този театър получава ангажимент като драматург за сезона 1999-2000. Тогава публикува и стихосбирката „Heartcore“ [Ядка на сърцето] (1999). А през 2000 г. е художествен ръководител на поетическия фестивал „Лирика край Лех“. Излиза стихосбирката му „Автокино“ (2001). През 2001 г. Остермайер е гостуващ писател в Нюйоркския университет. Следващата му стихосбирка е „Слънчево сплитане“ (2004). В 2005 г. поетът е избран от управата на град Аугсбург за художествен ръководител на новосъздаден културен фестивал. По-късните поетически книги на Алберт Остермайер са сборник с репортажи и стихотворения „Вратарят е винаги там, където боли“ (2006), стихосбирката „Полярно“ (2006) и книгата с любовна поезия „За началото на нощта“ (2007).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Лириката и драмите на Алберт Остермайер са преведени на повече от двадесет езика, а като най-успешен съвременен немски драматург пиесите му се играят по цял свят – в Лос Анджелис, Ню Йорк, Атина, Сантяго де Чили, Киев, Техеран и др.

Алберт Остермайер е удостоен с редица литературни отличия, между които се открояват престижните награди Ернст Толер (1997) и Хайнрих фон Клайст (2003).

Поетът се установява да живее трайно в родния си град Мюнхен.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Чужди тела в плътна близост“ (1997)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Verweigerung der Himmelsrichtung (1988)
  • umWaelZTon (1989)
  • Nicht in Venedig (1991)
  • Herz-Vers-Sagen (1995)
  • fremdkörper hautnah (1997)
  • Heartcore (1999)
  • Autokino (2001)
  • Solarplexus (2004)
  • Polar (2006)
  • Für den Anfang der Nacht. Liebesgedichte (2007)
  • Wer sehen will. Gedichte zu Photographien von Pietro Donzelli (2008, 2009)
  • Venedig – Die Unsichtbare. Gedichte zu Photographien von Christopher Thomas (2012)
  • Flügelwechsel. Fussball Oden (2014)
  • Außer mir. Gedichte (2014)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Scherbenmorgen (1990) в антологията „Erste Einsichten“
  • Zephyr (2008)
  • Schwarze Sonne scheine (2011)
  • Leben und sterben lassen (2012)
  • Die Liebende (2012)
  • Seine Zeit zu sterben (2013)
  • Lenz im Libanon (2015)

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • Zwischen zwei Feuern. Tollertopographie (1993)
  • Zuckersüss & Leichenbitter oder: vom kaffee-satz im zucker-stück (1996)
  • Tatar Titus (1997)
  • The Making Of. Radio Noir (1998)
  • Heartcore Theater (2000)
  • Death Valley Junction (2000)
  • Erreger (2000)
  • Letzter Aufruf (2000)
  • Fliegenfänger (2000)
  • Es ist Zeit. Abriss (2001)
  • Katakomben (2001)
  • 99 Grad (2001)
  • Vatersprache (2002)
  • Auf Sand (2003)
  • Nächte unter Tage (2005)
  • Nach den Klippen (2005)
  • Ersatzbank (2006)
  • Der Torwart ist immer dort, wo es weh tut (2006)
  • Schwarze Minuten (2007)
  • Fratzen (2009)
  • Sing für mich, Tod! Ein Ritual für Claude Vivier (2009)
  • Bühnenversion zu Das Leben der Anderen von Florian Henckel von Donnersmarck (2009)
  • Aufstand (2011)
  • Halali (2011)
  • Ein Pfund Fleisch (2012)
  • Call me God (2012)
  • Schwarze Sonne scheine (2012)
  • Spiel ohne Ball (2014)
  • Madame Bovary (2014)
  • Gemetzel (2015
  • MOIS NON PLUS (2015)

Либрето[редактиране | редактиране на кода]

  • Fingerkuppen (2001)
  • Crushrooms (2005)
  • Die Tragödie des Teufels (2010)
  • Leila und Madschnun, Musiktheaterstück basierend auf der Dichtung Laili und Madschnun des persisch schreibenden, aserbeidschanischen Dichters Nezāmi (Nizami) aus dem Jahre 1188 (2010)

Радиопиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Tatar Titus (1985)
  • Zuckersüss & Leichenbitter oder: vom kaffee-satz im zucker-stück (1997)
  • Radio Noir (1999)
  • Heartcore Theater (1999)
  • Calcuttaphonie (2000)
  • Erreger (2001)
  • Vatersprache (2003)
  • Bewegungsmelder (2004)
  • Polar (2007)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „Mono“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]