Алексис Караливанос
| Алексис Караливанос Αλέξης Καραλίβανος | |
| гръцки революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Алексис Караливанос в Общомедия | |
Алѐксандрос (Алѐксис) Каралѝванос (на гръцки: Αλέξανδρος, Αλέξης Καραλίβανος) е гръцки разбойник, по-късно андартски капитан от Югозападна Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Караливанос е роден в град Кожани. Служи в гръцката армия като подофицер. По-късно става разбойник и в 1899 година отвлича край Клисура богатия солунски търговец Симос Симотас, който пътува към родната си Клисура. В завързалото се сражение са убити трима души от конвоя на Симотас. Симотас остава 40 дни в плен и е освободен, след като семейството му плаща откуп от 1000 златни лири. Но четата на Караливанос е разбита от властите. Караливанос получава амнистия от султана и е използван от турските власти в граничната охрана.[1]
Костурският владика Германос Каравангелис привлича към гръцката пропаганда по собствените му думи
| „ | ... някогашния разбойник Караливанос и по-сетнешен верен инструмент на Несад паша.[2] | “ |
и Караливанос действа заедно с Павлос Мелас и Георгиос Цондос.[3][1][4] На 12 октомври 1904 година Алексис Караливанос подпомага четата на Мелас в нападението на екзархийски къщи в Неред, но нападението е отблъснато, като са убити 5 души от местното население.[5] На 4 декември 1904 година заедно с Георгиос Цондос и Хрисостомос Хрисомалидис елиминират в Либешево войводата от ВМОРО Костандо Живков.
Караливанос е арестуван в Кожани през януари 1905 година от турските власти и е изпратен в затвора в Битоля.[6] Освободен е след Младотурската революция в 1908 г.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 1 март 2013 г.[неработеща препратка]
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 357.
- ↑ а б Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 1 март 2013 г.[неработеща препратка]
- ↑ Αλέξης Καραλίβανος[неработеща препратка]
- ↑ Λιθοξόου, Δ. - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Φλώρινας
- ↑ Η δράση των σωμάτων του Βάρδα (Ιανουάριος 1905)
