Александрос Росиос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александрос Росиос
Αλέξανδρος Ρόσιος
гръцки революционер
ROSIOS-1.jpg
От ляво надясно: Г. Аргиракос, М. Зигурас (Палеологос), Росиос, Й. Рунис (Барбалиас)
Роден
Починал
Атина, Гърция

Образование Солунски университет

Александрос Росиос (на гръцки: Αλέξανδρος Ρόσιος) е гръцки революционер, деец на ЕЛАС, генерал-майор от Демократичната армия на Гърция, политик от Общогръцкото социалистическо движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александрос Росиос е роден в 1917 година в западномакедонския град Сятища. Баща му Николаос е учител. Учи литература. По време на Итало-гръцката война от 1940 г. служи в гръцката армия във фронтова част като втори лейтенант резервист.

През януари 1942 година Росиос се присъединява към съпротивата като член на ЕАМ и ЕЛАС. Става известен капитан Ипсилантис (Υψηλάντης). Оглавява групата дивизии за Македония. През тези години влиза в Комунистическата партия на Гърция. След Споразумението от Варкиза, Росиос е преследван от английските войски, жандармерията и десните парамилитарни групировки. В Сятища е направена блокада за арестуването му, но той успява да избяга.[1] Остава нелегален до сформирането на ДАГ. Играе централна роля в избухналата Гражданска война и достига до чин генерал-майор.

След разгрома на ДАГ и преминаването на бунтовниците в страните от така наречения реален социализъм, става водещ член на Комунистическата партия, един от лидерите на партийната организация на в Ташкент, СССР. Първоначално е поддръжник на Никос Захариадис в конфликта му с Маркос Вафиадис, Мицос Парцалидис, Левтерис Апостолу и Хриса Хадзивасилиу.[2] Но по-късно се превръща в един от най-фанатичните противници на Захариадис, който след конфликти в партийната организация в Ташкент, го обвинява във фракционизъм и иска изключването му от партията.[3] Росиос иска главата на Захариадис.[4] След оттеглянето на Захариадис, Росиос характеризира политиката му като вражеска, антинационална и предателска.[5] Въпреки това, по-късно той влиза в нови сблъсъци с новото ръководство на Комунистическата партия на Костас Колиянис и се присъединява към новата вътрешна опозиция на Вафиадис.[6] Като следствие Росиос е изключен от Комунистическата партия и по-късно е заточен в северната част на Казахстан като дисидент.

В 1976 година Росиос иска амнистия от правителството на Караманлис.[7] След завръщането си се присъединява към Общогръцкото социалистическо движение, като е член на Централния комитет и Изпълнителния комитет. При управлението на Андреас Папандреу е областен управител в Месолонги. Умира в Атина в 2005 година.[8][9]

Името му носи улица в Сятища.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Κωστής Παπακόγκος, Καπετάν Μάρκος, Τόμος Ά, Εκδόσεις Παπαζήση, σελ.61-69
  2. 3η Συνδιάσκεψη του ΚΚΕ 10-14/10/1950, Εκδόσεις Γλάρος, σελ. 179-184
  3. Οι Σχέσεις ΚΚΕ και ΚΚ Σοβιετικής Ένωσης στο Διάστημα 1953-1977, σελ.95
  4. Αχιλλέας Παπαιωάννου, Η Απαγορευμένη Εικόνα, Διώκτες και ιεροκτόνοι του Νίκου Ζαχαριάδη, Φιλίστωρ
  5. Υπόθεση Ζαχαριάδη, Καταδίκη και αποκατάσταση του κομμουνιστή ηγέτη, Φιλίστωρ, σελ. 77-82
  6. Σχέσεις ΚΚΕ ΚΚΣΕ, σελ. 193
  7. ΑΥΤΟΙ ΠΟΥ ΦΕΥΓΟΥΝ: Ο ΣΙΑΤΙΣΤΙΝΟΣ ΑΛΕΚΟΣ ΝΙΚ. ΡΟΣΙΟΣ Ή ΚΑΠΕΤΑΝ ΥΨΗΛΑΝΤΗΣ
  8. In Memoriam: Αλέξης Ρόσιος (1917-2005) - Υψηλάντης
  9. Έφυγε για πάντα ο Αλέξης Ρόσιος - Υψηλάντης
  10. Αλέκου Ρόσιου-Υψηλάντη. // Siatista.gr. Посетен на 22 септември 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония