Александър Довженко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Довженко
Олександр Довженко
украински режисьор

Роден
Починал
25 ноември 1956 г. (62 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Москва, Русия

ЕтносУкраинци
Националност СССР
НаградиЛенин (11 януари 1935)
Червено знаме (13 септември 1943)
Червено знаме на труда (СССР)
Ленинска премия (1959)
Режисура
Активност1914 – 1956 г.
Семейство
СъпругаЮлия Солнцева (1928 – 25 ноември 1956)

Уебсайт
Александър Довженко в Общомедия

Александър Петрович Довженко (на украински: Олександр Петрович Довженко) е съветски и украински писател, режисьор, драматург, художник.[1] Класик на световното кино.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в многодетно селско семейство на 10, 11 или 12 септември според различни източници, но е записан в книгата на градската цъкрва като роден на 10 септември (29 август стар стил) 1894 г. в Сосница, Черниговска губерния, днес сгт. Сосниця, Чернигивска област, Украйна.

Баща му и майка му са били неграмотни. Баща му, Петър Семьонович Довженко, е бил казак.

В началото на 20-те години става член на Болшевишката партия и известно време работи в посолствата във Варшава и Берлин. От средата на 20-те години започва да пише киносценарии и да режисира филми. За „Шчорс“ („Щopc“, 1939) и „Мичурин“ („Мичурин“, 1948) получава Държавна Сталинска награда.

Довженко е женен за актрисата и режисьор Юлия Солнцева (1901 – 1989).

Александър Довженко умира на 25 ноември 1956 г. в Переделкино край Москва.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Александър Довженко на снимките на филма Иван, 1932
Игрални филми
  • 1926 – Вася-реформатор (смята се за изгубен)
  • 1926 – Ягодка любви
  • 1927 – Сумка дипкурьера
  • 1928 – Звенигора
  • 1929 – Арсенал
  • 1930 – Земля
  • 1932 – Иван
  • 1935 – Аэроград
  • 1939 – Щорс
  • 1948 – Мичурин
  • 1951 – Прощай, Америка! (незавършен, възстановен през 1996 г.)
Документални филми
  • 1940 – Освобождение
  • 1940 – Буковина – земля украинская (късометражен)
  • 1943 – Битва за нашу Советскую Украину
  • 1944 – Победа на Правобережной Украине
  • 1945 – Страна родная (художествен ръководител и автор на дикторския текст)

Като сценарист[редактиране | редактиране на кода]

  • 1926 – Вася-реформатор
  • 1926 – Ягодка любви
  • 1940 – Освобождение
  • 1940 – Буковина, земля Украинская
  • 1943 – Битва за нашу Советскую Украину
  • 1945 – Страна родная
  • 1945 – Победа на Правобережной Украине
  • 1951 – Прощай, Америка!
  • 1958 – Поэма о море
  • 1960 – Повесть пламенных лет
  • 1965 – Зачарованная Десна

Нереализирани проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 1925 – Женитьба Капки
  • 1926 – Герои
  • 1935 – Потерянный и возвращённый рай
  • 1941 – Тарас Бульба
  • 1943 – Украина в огне
  • 1952 – Открытие Антарктиды
  • 1954 – В глубинах космоса

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Отступник. Рассказ. Москва: Правда, 1942, 8 с. (Из фронтовой жизни).
  • Не хозяйничать немцам на Украине!. Москва: Госполитиздат, 1943, 20 с.
  • Великое товарищество [Ночь перед боем; Украина в огне]. Рассказы. Москва: Правда, 1942, 40 с.
  • На колючей проволоке. Рассказ. Магадан: Сов. Колыма, 1943, 24 с.
  • Жизнь в цвету: Киноповесть [об И. В. Мичурине] [Вступ. статья: В. Сутырин «Повесть о Мичурине», с. 3—24]. Москва: Госкиноиздат, 1947, 184 с.
  • Жизнь в цвету [Об И. В. Мичурине]: Пьеса в 4-х д., 12-ти карт. Москва; Ленинград: Искусство, 1949, 112 с.
  • Избранное / [Вступ. статья Н. С. Тихонова]. Москва: Искусство, 1957, 611 с.
  • Поэма о море: режиссёрский сценарий. Москва: Мосфильм, 1956, 142 с.
  • Зачарованная Десна [Автобиогр. повесть]. Москва: Правда, 1958, 48 с.
  • Повесть пламенных лет. Киносценарий. Москва: Искусство, 1963, 214 с.
  • Лекции на сценарном факультете / Всесоюз. гос. ин-т кинематографии. Науч.-исслед. кабинет. Кафедра кинорежиссуры. Москва: [б. и.], 1963, 48 с.
  • Земля: Книга-фильм [Кадры и сценарий фильма] [Пер. с укр.]. [Москва]: [Бюро пропаганды сов. киноискусства], [1966], 186 с.
  • Я принадлежу к лагерю поэтическому…: Статьи, выступления, заметки. Москва: Сов. писатель, 1967, 403 с.
  • Собрание сочинений: В 4 т. / Ин-т истории искусств. Союз. работников кинематографии СССР. Центр. архив литературы и искусства СССР. Москва: Искусство, 1966—1969.
  • Думы у карты Родины [Киноповести, рассказы, очерки, статьи]. [Послесл. и коммент. К. П. Волынского]. Л.: Лениздат, 1983, 463 с.
  • Незабываемое (1941—1943). Рассказы. [Пер. с укр.]. [Худож. А. Данченко]. Киев: Днiпро, 1985, 198 с.
  • Дневниковые записи. 1939—1956. Харьков: Фолио, 2013, 879 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марголит Е. Я.. Довженко Александр Петрович. // Большая российская энциклопедия в 35 т. / гл. ред. Ю. С. Осипов. 2004—2017, т. 9. 2007. с. 171—172.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]