Александър Дрентелн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Дрентелн
руски офицер

Роден
Починал
Погребан Киев, Украйна

Националност Флаг на Русия Русия

Александър Романович Дрентелн (на руски: Александр Романович Дрентельн) е руски офицер, генерал-адютант, генерал от пехотата и военен деец. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Дрентелн е роден на 7 март 1820 г. в Киев в семейството на потомствения дворянин и офицер Роман фон Дрентелн, командир на 48-ми Одески пехотен полк. На 7-годишна възраст остава кръгъл сирак. Завършва Александровския сирашки кадетски корпус и ,-ви кадетски корпус. Произведен е в първо офицерско звание прапорщик с назначение в Лейбгвардейския финландски полк (6 март 1838).

Участва в потушаването на Унгарската революция (1848 – 1849) и е повишен във военно звание капитан. Служи последователно в Лейбгвардейския гренадирски полк (1850), командир е на батальон в Лейбгвардейския финландски полк (1853), командир на Запасната бригада от 12-та пехотна дивизия. Повишен е във военно звание полковник (1853).

През 1855 г. е назначен за командир на Гренадирския полк от 2-ра гвардейска дивизия на престолонаследника Александър Николаевич. Тук е негов доверен офицер. Повишен е във военно звание генерал-майор с назначение за командир на Лейбгвардейския измайловски полк (1859).

Участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864) като командир на 1-ва гвардейска дивизия и началник на войските на Вилненския военен окръг (1863). През 1864 г. е повишен във военно звание генерал-лейтенант.

Участва в реформирането на Руската армия. Член е на Комитета по устройство и образование на войските. Работи по преобразуването на военните съдилища, устройването на войнишките деца, обществените права на военнослужещите, въоръжаването на армията. Генерал-адютант от 1867 г. Командващ на Киевския военен окръг от 1872 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). От 12 август 1877 г. е в България. Заменя на поста началник на военните съобщения генерал-лейтенант Василий Каталей. Едновременно е назначен и за началник на тила на Действуващата руска армия. Извършва огромна работа за нормализирането на тила, снабдяването, военните съобщения, болничното и санитарното обслужване. Със своята компетентност и добросъвестност си спечелва уважението на армията. Повишен е във военно звание генерал от пехотата от 1878 г.

След войната се връща на длъжността командващ Киевския военен окръг. Член е на Държавния съвет от 1879 г. Киевски, Подолски и Волински генерал-губернатор с прекъсване от една година, когато е началник на Жандармския корпус. Оцелява при атентата срещу император Александър II на 13 март 1879 г.

Награден е с най-висшите руски отличия: Орден „Свети Александър Невски“ и Орден „Свети Андрей Първозвани“.

Умира внезапно от удар по време на тържеството за откриване паметника на Богдан Хмелницки в Киев на 15 юли 1888 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Список генералам по старшинству. Исправлено по 1-е мая. Санкт Петербург, 1888.
  • Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 90-91.