Александър Яковлев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Яковлев.

Александър Николаевич Яковлев
съветски учен и публицист, архитектът на перестройката
Александър Яковлев.jpg

Роден
Починал
Погребан Москва, Русия

Образование Колумбийски университет
Научна дейност
Област История
Известен с

1939 г. - Първият съветски политолог признал тайния договор с нацистка Германия

1941 г. -Повишен в ранг лейтенант във взвода на стрелците

1945 г. - Жени за Нина Иванова Смировна

1946 г. - Назначен като инструктор в Департамента по пропаганда и агитация в Ярослав

1953 г - Назначен в Централния комитет на партията като инструктор в отдела за училища

1958 г. - Приет за студентски обмен в САЩ

1960 г. - Получил титлата кандидат учен (докторска степен)

1965 г.- Назначен за първи заместник-началник на отдел „Пропаганда“ в Централния комитет

1968 г. - Изпратен в Прага като представител на ЦК на КПСС

1973 г. - Станал председател в Канада

1983 г. - Ставал директор на Института за световна икономика и международни отношения на Академията на науките на СССР в Москва

1985 г.- Получил титлата старши съветник в Комунистическата партия

1991 г. - Подавал оставка от Комунистическата партия]]
Подпис Signature of Alexander Nikolaevich Yakovlev.png
Александър Николаевич Яковлев в Общомедия

Александър Николаевич Яковлев е бил съветски политилог и историк, роден на 2-ри декември 1923 и починал на 18-ти октомври 2005 година. През 1980 той е бил член на политическото бюро и секретариата на комунистическата партия в СССР, наричан е „бащата на гласността“ и перестройката. Яковлев е бил първият съветски политолог признаващ съществуването на секретния протокол от 1939 година Рибентроп-Молотов договор с Нацистка Германия.

Яковлев, Горбачов и Джордж Хърбърт Уокър Буш. Среща на високо равнище в Мала през 1989 г.

Ранна кариера

Яковлев е първото от пет деца, роден е в селско семейство в малкото селище Королево на река Волга, близо до Ярославъл. Имал е четири сестри, две от които са починали в ранна детска възраст.Баща му Николай Алексиевич посещавал училище само четири години, майка му Аграфигия Михайловна работила като бавачка. Александър, в детството си страдал от скрофулоза. Баща му служил в Червената кавалерия по времето на гражданската война и станал първият представител на местния колективен комитет. Когато бил на седем години, къщата им бил изгорена и те се преместили в Красния Ткачи, близо до Москва.

Яковлев е завършил средно образование дни преди нахлуването в Съветския съюз. Той е призован да се включи в Червената армия през ноември 1941 година, след кратко обучение е повишен в ранг лейтенант във взвода на стрелците по време на Втората световна война, служи като командирите на Волковския фронт. На 6-ти август 1942 година, Яковлев повежда 30 чувашки селяни, с заповедта да подкрепи немските позиции във Виняголово, близо до Ленинград. Там той е тежко ранен. Докато е бил в болницата през март 1943 година, почти е бил ампутиран, но спасен е последния момент. Става член на комунистическата партия в СССР през 1944г. Яковлев, боготворил Сталин и считал комунистическата партия за „житейската истина“ и бил абсолютно лоялен и верен на комунистическия съюз.

През септември 1945г. възстановява своето образование в Ярославския педагогически институт, където изучава история. На 8-ми септември 1945г. се жени за Нина Иванова Смировна, същата година завършва института и заминава за Москва, за да започне във Висшето партийно училище. През ноември 1946 бил назначен като инструктор в Департамента по пропаганда и агитация в Ярослав, длъжност, която заема година и половина. Малко по-късно след тази длъжност, той започва да изпитва първите си съмнения в режима, като е шокиран от гледката на влакове пълни с бивши съветски затворници, отправили се към трудови лагери. На ж.п гарата във Всполие той видял плачещи жени и тази гледка го смутила дълбоко, спомена за тях никога не го напуснал.

Малко след смъртта на Сталин, през март 1953 година, той бил назначен в Централния комитет на партията като инструктор в отдела за училища. През 1956 г. тайната реч на Хрушчов станала най-травматичното събитие в ранния московски живот на Яковлев. Слушайки оратора от балкона в Големия Кремълски дворец на 25 февруари 1956 г по случай 20-я конгрес на партията, Яковлев загубил предишния си ентусиазъм за комунизма и започнал да води двоен живот. Искал да се върне към първоначалните източници - Маркс, Енгелс, Ленин, немски философи, френски социалисти и британски икономисти, опитал се да напусне Централния комитет, за да се запише в Академията на социалните науки на Централния комитет. На два пъти му било отказвано, било му разрешено да учи там само две години, в който осъзнал кухостта и неприложимостта на марксизма и ленинизма, неговата нечовечност и прогресивни измами, нанесени от 20-я конгрес на партията. След като прозрял кухостта на режима, той започнал да осъзнава правотата на Хрушчов.

В началото на 1958г., Яковлев е избран за студентски обмен на Фулбрайт в Колумбийския университет в САЩ за една година. От седемнайсет съветски студента, четиринайсет били избрани от КГБ. Яковлев и трима други, всички служители на КГБ, включително Олег Калугин, заминали за Колумбия. Там той изучавал интензивно английски език, Рузвелт и Новата сделка, уговаряща взаимоотношенията между тогавашния СССР и САЩ. В края на май 1959г. съветските посетили били разведени на тридесетдневна обиколка из САЩ, по време на която Яковлев отседнал в американски семейства от Вермонт, Чикаго, Айова. Оттогава той започва да разглежда перестройката като съветска версия за "Нов курс", за спасяване на комунизма, както Рузвелт бил запазил капитализма. Въпреки това, годината му в Америка не намалила неговия антиамериканизъм, заради мамонизма и расизма.

Яковлев се завърнал в Централния комитет, за да работи върху идеологията и пропагандата, издал няколко антиамерикански книги. Защитил дисертация по историография на американска външна политика и през юли 1960 година, получил титлата кандидат учен, която е еквивалент на докторат. През юли 1965 г. е назначен за първи заместник-началник на отдел „Пропаганда“ в Централния комитет на КПСС от Брежнев , през август 1968 г. бил изпратен в Прага като представител на ЦК на КПСС, ставал свидетел на влизането на танкове в Прага. По-късно той се изказал срещу отстраняването на Дъбчек., а през същата година става част от командване на група, която изготвяла новата конституция. Яковлев работил като редактор на няколко партийни публикации и се издигал до ключовата позиция на ръководител на отдела по идеология и пропаганда на КПСС от 1969 до 1973 г. През януари 1970 г. той отново посетил САЩ и се срещал с Роналд Рейгън, Хенри Кисинджър и Джейн Фонда, които го предупредили, че Москва "не оценява пълната опасност от американския милитаризъм".

През 1972г. заел смела позиция като публикувал статия, озаглавена „Срещу антиисторизъм“ в литературната газата, където критикува руския национализъм в Съветския съюз като цяло. В резултат на тази си публикация, той е бил отстранен от поста си и му е дадена позиция на посланик в Канада, която се считала за пост на изгнание. Пристига в Канада през 1973 година, по време на мандата си в Канада, той става близък приятел с канадския министър председател Пиер Трюдо.

От 16-ти до 23-ти май 1983 година, Яковлев придружавал Михаил Горбачов, който по онова време бил съветският служител, отговарящ за селското стопанство, на турнето му из Канада. Целта на посещението било да обиколи канадските ферми и селскостопански институции с надеждата да вземе уроци, които можело да се използват и в Съветския съюз; двамата обаче подновили по-ранното си приятелство и започнали да обсъждат перспективата за либерализация в Съветския съюз.

Две седмици след визата в Канада, благодарение на Горбачов, Яковлев е отзован от Канада от Юрий Андропов и ставал директор на Института за световна икономика и международни отношения на Академията на науките на СССР в Москва на 16 август 1983 г. (където той е наследен от неговия приятел Евгений Примаков през 1985 г.) Въпреки че е впечатлен от свободната, конкурентна икономика на Канада, особено в селското стопанство, най-слабата част за СССР и ползите от върховенството на закона, Яковлев публикува книжка, наречена „Беден Дядо Коледа“ или „Полицията - Окото на демокрацията“, за което се твърди, че излага канадските тоталитарни практики под псевдонима Н. Агашин. В него се описва как капитализмът създава „своята санитарна служба - система за репресии, сплашване и терор“, как „промива мозъка на своите граждани“, как САЩ „тиранизират съседката си“ Канада наистина е тоталитарна полицейска държава с демократична фасада.

Перестройка и след това

Когато Горбачов станал генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1985 г., Яковлев получил титлата старши съветник, помагайки за формиране на съветската външна политика, като се застъпва за съветската неинтервенция в Източна Европа и придружавал Горбачов на петте срещи на върха с президента на САЩ Роналд Рейгън. През лятото на 1985 г. Яковлев става началник на отдела за пропаганда на ЦК на КПСС., в страната той подкрепил програмите за реформи, станали известни като гласност и перестройка, и изиграл ключова роля в провеждането на тези политики.

През 1987 г. руската националистическа организация „Памят: изпраща писмо, озаглавено "Спрете Яковлев!" до пленума на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, определящ Яковлев като основен подбудител на ход на действията, който били довели до „капитулация пред империалистите“.

Десетилетия наред беше официална политика на Съветския съюз да отрича съществуването на тайния протокол към нацистко-съветския пакт. По молба на Михаил Горбачов, Яковлев оглавил комисия, която разследва съществуването на този протокол и през декември 1989 г. Яковлев заключил, че протоколът съществувал и разкрил неговите констатации пред съветския парламент. В резултат първият многопартиен избран конгрес на Съветите се приела декларацията, признаваща съществуването на тайните протоколи, осъждайки ги и ги денонсира“.

Яковлев бил повишен в Политбюро през 1987 г., но до 1990 г. става център на атаки на твърди комунисти в партията, противопоставяща се на либерализацията. На 28-ия конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз през юли 1990 г. циничния Александър Лебед предизвика бунт, когато пита Яковлев: "Александър Николаевич ... Колко лица имате?" Смутен Яковлев се консултира с колегите си и продължава с производството, но поддал оставка от Политбюро в деня след приключването на конгреса. Тъй като комунистите, противопоставили се на либерализацията, набрали сила, позицията му стана по-слаба; получил жестоко нападение от бившето си протеже Генадий Зюганов през май 1991 г. Той подал оставка от партията два дни преди августовския преврат през 1991 г. По време на преврата Яковлев се присъединил към демократичната опозиция срещу него, след неуспешния опит за преврат Яковлев обвинил Горбачов, че бил наивен в привеждането на заговорниците във вътрешния си кръг, казвайки, че Горбачов е „виновен за създаването на екип от предатели. Защо се заобиколи с хора, способни на държавна измяна?“

В книгата си „Вътре в архива на Сталин“ (2008) Джонатан Брент разказва, че „през 1991 г., когато имаше литовски тълпи, демонстриращи независимост от Съветския съюз, Горбачов се консултира с Яковлев за мъдростта на въоръжената репресия срещу тях. Горбачов попита: "Трябва ли да стреляме?" Яковлев отговори, че „ако един съветски войник изстреля един куршум върху невъоръжените тълпи, съветската власт ще свърши“. Има обаче куршуми и СССР се разпада седем месеца по-късно“. [1]

В годините след разпадането на Съветския съюз Яковлев пише и изнася подробно лекции по история, политика и икономика. Той действа като лидер на Руската партия на социалдемокрацията, която в средата на 90-те години се слива в Обединени демократи (прореформационен съюз, който по-късно бил реорганизиран в Съюз на десните сили). През 2002 г., изпълнявайки длъжността ръководител на Президентския комитет за реабилитация на жертви на политическа репресия, той присъства при обявяването на издаването на компактдиск, в който са описани подробно имена и кратки биографии на жертвите на съветските чистки. В по-късния си живот той основава и ръководи международна фондация за демокрация. Той се застъпва за поемане на отговорност за миналите престъпления на комунизма и бил критичен към ограниченията на демокрацията на президента Владимир Путин.

Медали и награди

Орден за заслуги за отечеството, 2-ри клас

Орден на революцията през октомври

Ред на Червения банер

Орден на отечествена война, 1-ви клас

Ред на Червения банер на труда, три пъти

Ред на приятелството на народите

Орден на Червената звезда

Орден на г-р Серцъс от Radonezh [ru], 3-ти клас (Руска православна църква, 1997)

Велики офицери кръст на Ордена за заслуги на Федерална република Германия

Командир на Ордена за заслуги на Република Полша

Командир на Ордена на литовския велик херцог Гедимини (Литва)

Рицар Гранд кръст от Ордена на трите звезди (Латвия)

Велик кръст на Ордена на кръста на Тера Мариана (Естония)

Яка от Ордена на Освободителя (Венецуела)

Публикации

Александър Н. Яковлев и Ейбъл Г. Аганбеган. Перестройка, 1989, , Scribner (1989), Търговски записки, ISBN 0-684-19117-2

Александър Яковлев, СССР решаващи години , твърда корица (1991), ISBN 1-55013-410-8

Александър Яковлев, преведен от Катрин А. Фицпатрик, Съдбата на марксизма в Русия, Йейл университет прес (1993), твърда корица, ISBN 0-300-05365-7; търговски записки, Източник на светкавици, UK, Ltd. (17 November 2004) ISBN 0-300-10540-1

Александър Н. Яковлев, предговор от Пол Холандер, преведен от Антъни Остин, Век на насилие в Съветска Русия, Йейл университе прес (2002), твърди корици, ISBN 0-300-10322-0

А. н. Яковлев, Горькая Ница (горчивата купа), Ярославъл, 1994.

А. н. Яковлев, сумини (време на тъмнина-осветена. "Здрач"), Москва, 2003, 688 страници, ISBN 5-85646-097-9

Александър н. Яковлев, изкопаване: Как Русия се освободи от Съветския съюз, срещнете книги (1 декември, 2004), твърд корица, ISBN 1-59403-055-3

Допълнителна информация

Christopher Shulgan, The Soviet Ambassador: The Making of the Radical Behind Perestroika, McClelland and Stewart (June 10, 2008), Hardcover, ISBN 978-0-7710-7996-2 (0-7710-7996-6), 288 pages.

Richard Pipes, Alexander Yakovlev: The Man Whose Ideas Delivered Russia from Communism, NIU Press, 2017, ISBN 978-0-87580-748-5 151 pages.

Допълнителни линкове

Wikimedia Commons has media related to Alexander Nikolaevich Yakovlev.

Alexander Yakovlev foundation website

Interview with Alexander Yakovlev

Full text of a 1993 lecture by Yakovlev

Obituary in The New York Times

BBC: Perestroika architect dies at 81

Alexander Yakovlev

Audio interview with Christopher Shulgan re: The Soviet Ambassador, June 2008

Виж още

Joseph S. Nye, Jr., former dean of Harvard's Kennedy School of Government, considers Yakovlev's story a prime example of the importance of soft power in resolving international conflicts, such as, in Yakovlev's case, the Cold War.[13]

"Alexander Yakovlev, 81". The Globe and Mail. Toronto. Archived from the original on 2005-10-20. Retrieved 24 May 2013.

Walker, Martin (2009-01-25). "Paper Trail". The New York Times. Retrieved 2010-03-27.

Keller, Bill. "Moscow's other Mastermind: Aleksandr Yakovlev", New York Times Magazine, February 19, 1989, pp.30-33, 40-43. ISSN 0362-4331.

Александр Яковлев Против антиисторизма - Литературная газета», 15 ноября 1972 г

"Shaping Russia's Transformation: A Leader of Perestroika Looks Back - Interview with Aleksandr Yakovlev". Institute of International Studies at the University of California, Berkeley. November 21, 1996. Retrieved February 21, 2013.

«Остановите Яковлева!» Листовка—обращение Координационного Совета Патриотического Движения «Память» к Пленуму Центрального Комитета Коммунистической Партии Советского Союза

Jerzy W. Borejsza, Klaus Ziemer, Magdalena Hułas. Totalitarian and Authoritarian Regimes in Europe, p. 521. Berghahn Books, 2006.

Times Wire Services. "Six Quitting the Politburo: Exits Laid to Lessening of Party's Role". 3 July 1990.

Tom Carver (1996-11-16). "General in Exile". Assignment. 45 minutes in. BBC2.

globeandmail.com by Vladimir Isachenkov. Retrieved 2005-10-18

Jonathan Brent. Inside the Stalin Archives. Discovering the New Russia. Atlas & Co., 2008 (ISBN 0-9777433-3-0) reviewed by Martin Walker in Paper Trail The New York Times, January 23, 2009.

Pryce-Jones, David (2002). "God's Commie: The ongoing achievement of Alexander Yakovlev". National Review. 54 (24): 24–26.

"Joseph Nye Testifies Before Congress on U.S. Security Strategy Post-9/11". John F. Kennedy School of Government, Harvard University. 6 November 2007. Archived from the original on 5 July 2008.

  1. Брент, Джонатан. Вътре в архива на Сталин. 2008.