Александър Головин (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Фьодорович Головин
руски държавен чиновник и обществен деец
Роден
1850 г.
Починал

Националноструснак
Семейство
СъпругаАнастасия Головина

Александър Фьодорович Головин (рус. Александр Фёдорович Головин) е руски държавен чиновник и обществен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1850 г. в село Елци, Новгородска губерния, Руска империя.[1][2] По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е доброволец телеграфист. В България пристига като помощник на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. През 1879 г. става първият директор на пощите и телеграфите в България. Същата година сключва брак с Анастасия Николау, по-късно тя става известна като д-р Анастасия Головина.

Заедно със съпругата си сътрудничи на руския вестник „Голос” (1863-1884) и някои европейски вестници. През лятото на 1885 семейство Головини посещават Източна Румелия, за да се запознаят отблизо с подготовката на Съединението и да информират княз Александър I. Политическите събития в България от периода на управлението на първия български княз Головин е описал с много пристрастия в книгата си „Княз Александър I Българский (1879-1886).” (1897). Голямо внимание в нея е отделено на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885).

В периода 1882 – 1883 г. оглавява бюрото за кореспонденция при Политическия кабинет на княз Александър I Батенберг. След това е назначен в Княжеската канцелария. Участва като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г.

След абдикацията на княза (1886) семейство Головини напуска България. За кратко време живеят в Цюрих, където Анастасия Головина специализира в Университетската клиника. Връщат се в България през 1887 г. и се установяват във Варна.[1]

Умира на 18 февруари 1904 г. във Варна.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча в Силистра
  • Думите и делата (Из живота на руските нихилисти). Печатница на Л.Нитче, Варна, 1891[3]
  • Князь Александръ I Българский 1879-1886. Печатница Н. Петров, София, 1897

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия Дарителите. АНАСТАСИЯ АНГЕЛОВА ГОЛОВИНА
  2. Съединението на България. ГОЛОВИН, Александър Фьодорович
  3. РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА "ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ" - Варна // в-к "Черно море" 11.01.1892, No. 29. с. 3-4.