Алкиона (дъщеря на Еол)

Алкиона
	Алкиона
	Хърбърт Джеймс Дрейпър: Халкиона, 1915
Характеристики
Родители	Еол; Енарета
	Алкиона в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Алкиона.

Алкиона или Халкиона (на старогръцки: Ἁλκυόνη, Halkyónē, Alcyone) е персонаж от древногръцката митология (присъстващ и в древноримската и други литератури), с чийто образ се обосновава идеята за т.нар. „спокойни дни“ и „дни на халциона“ – някакъв кратък период, отличаващ се с положително/полезно, благоприятно значение, насред продължителен с отрицателно/вредно, опасно. Първоначалното определение за тях е свързано с гнезденето по малки скали или на плажовете из гръцките и средиземноморските крайбрежия на някакви морски птици, наречени (Halcyone), спокойни птици – алкиони или халкиони (отъждествявани впоследствие със земеродните рибарчета, макар че те не са морски, а горски и речни птици). Според този мит, в онези дни, в които тези птици гнездят морето е спокойно/тихо/без бурни ветрове и големи вълни там, въпреки иначе се отличава с голяма бурност – общо 2 седмици, едната преди, а другата след зимното слънцестоене. Понятието може да се приложи и към всякакви сходни ситуации, например дълга свирепа война и кратко, но щастливо примирие.

Алкиона и Кеик

За самите произход и личности на Алкиона и на мъжа й Кеик има различни версии. За него се твърди, че е син на на титана Хеспер^[1] или на бог Фосфор (който може би е тъждествен с Хеосфор, също сочен, като баща на Кеик). Освен това и че е цар на Трахина в Тесалия (според Овидий) и е свързван с епосите, разказващи за съдбата на на Херакъл/Херкулес (а особено с произведението на Хезиод „Сватбата на Кеик“). В този разказ за живота на някого си Кеик, който се оженил за жена на име Алкиона, той предлага на героя гостоприемство и закрила срещу неговия съперник Евристей. От своя страна, в писанията на римските поети баща на Алкиона е по-скоро бог Еол (повелител на ветровете, той е и благодетелят на крайбрежните птици), докато у гърците родителите ѝ са по-скоро синът на Елин, цар Еол (прародител на еолийците и внук на самия Девкалион) и негова жена на име Енарета (дъщеря на Деймах) ^[2] или Егиала (дъщеря на божествата Хелиос и Климена). Като нейни братя и сестри се посочват в легендите: Кретей, Сизиф, Атамант, Салмоней, Деион, Магнет, Периер, Макарей, Канака, Писидика, Калика, Перимеда, Танагра и Арна. От друга страна, донякъде отъждествявана (от Овидий) с героинята на тази история е и Алкиона, дъщеря на Скирон от Атина и внучка на Полипемон/Прокруст. Според легендата за нея, Скирон (който не е идентичен с прочутия противник на Тезей) изпраща дъщеря си Алкиона да си търси съпруг, но тя се люби с твърде много кандидати и той, засрамен от поведението й, я хвърля в морето, където тя е превърната в птица и се сприятелява с нереидата Тетида.

Драмата на Алкиона, жената на Кеик се състои в това, че тя губи съпруга си, без е наясно с това, какво се е случило с него и защо, дълго се измъчва, но се надява на завръщането му, а накрая открива, че отдавна е мъртъв. В „Митологична библиотека“ на Аполодор (или Псевдо-Аполодор) причината е хюбрис. Там се казва, че: „За Алкиона се оженил синът на Хеосфор – Кеик. Те и двамата били загубени заради своето високомерие, защото той наричал жена си Хера, а тя него – Зевс. Тогава Зевс ги превърнал в птици, нея – в морската птица-рибарка, а него – в гмурец.“^[3] Птиците биха могли да бъдат и речна чайка и бял рибояд; по други данни те са от един и същи вид и превръщението не става направо, а след като мъжът е убит от бога-гръмовержец Зевс и трупът му е намерен с помощта на бог Морфей от жената, която от скръб се опитва да се удави. Във всеки случай боговете-олимпийци после се смиляват над тях и ги даряват поне със спокойствие за потомството на Алкиона, макар че у Хезиод те се търсят с векове безуспешно, тъй че в тази версия е възможно и друг да е неин оплодител. В други варианти на историята им (например на Вергилий, Овидий, Хигин) боговете не са им сърдити за нищо, а Алкиона е благочестива почитателка на Хера и Кеик просто загива в буря и/или корабокрушение. След като тя го намира удавен и изхвърлен на брега на морето, в отчаянието си се опитва да се самоубие. Тогава боговете съживяват Кеик и превръщат двата съпрузи в птици, които благославят със семейно щастие и в този им вид.

Вижте също

Източници

↑ Овидий, Метаморфози 11, 23
↑ Аполодор, Митологическа библиотека 1,51.
↑ Аполодор, „Митологическа библиотека“, I, 7,4

Външни препратки

Alcíone, Proyect Perseus.

[1] Овидий, Метаморфози 11, 23

[2] Аполодор, Митологическа библиотека 1,51.

[3] Аполодор, „Митологическа библиотека“, I, 7,4

[1]

[2]

[3]