Алозаври
Алозаври | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Marsh, 1877 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Алозаври в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Алозаврите (на латински: Allosaurus; на старогръцки: αλλος – странен, σαυρος – гущер) са род хищни динозаври живели преди около 155 до 145 млн. години, през късния юрски период. Средната дължина на алозаврите е 8,5 м,[1] като най-големият известен алозавър е дълъг 9,7 м.[2]
Видове
[редактиране | редактиране на кода]- A. fragilis Marsh, 1877
- A. europaeus Mateus, 2006
- A. jimmadseni Chure & Glut, 2000 – 2003
- A. tendagurensis Werner Janensch, 1925
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Алозавърът може да развие скорост до 30 km/h на два крака.[3] На значително по-късите си предни крайници има три пръста, един от които – дълъг близо 25 cm.[4] Ставата на този пръст позволява на нокътя да се обръща навътре. Задните крайници на алозавъра също имат три пръста.[4] За разлика от тези на предните, те не са снабдени със закривени нокти, а по-скоро с широки копита. Черепът на алозавъра е дълъг ок. 1 метър. Челюстта му е въоръжена с над 70 зъба, като някои от тях – дълги до 8 cm. Зъбите са закривени, остри и назъбени, което ги прави идеално пригодени за откъсване на парчета месо от едри растителноядни динозаври. Ако някой от тях се счупи при лов, веднага на негово място израства друг.
Хранене и лов
[редактиране | редактиране на кода]Алозавърът се храни с плячка с всякакви размери. Едрата плячка често поваля в група. За да убие жертвата си, просто къса парчета месо от нея, докато тя не умре от шок или загуба на кръв. Този хищник се храни и с мърша, като улавя миризмата ѝ с помощта на острото си обоняние.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Glut, Donald F. Allosaurus // Dinosaurs: The Encyclopedia. Jefferson, North Carolina, McFarland & Co, 1997. ISBN 978-0-89950-917-4. с. 105–117. (на английски)
- ↑ Mortimer, Mickey. And the largest Theropod is... // The Dinosaur Mailing List, 21 July 2003. Архивиран от оригинала на 2010-03-25. Посетен на 2022-01-01.
- ↑ Christiansen, Per. Strength indicator values of theropod long bones, with comments on limb proportions and cursorial potential // Gaia 15. 1998. с. 241–255.
- ↑ а б Martin, A.J. (2006). Introduction to the Study of Dinosaurs. Second Edition. Oxford, Blackwell Publishing. 560 pp. ISBN 1-4051-3413-5.
|