Амбролаури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Амбролаури
на грузински: ამბროლაური Flag of Georgia.svg
— град —
Знаме
      
Герб
Ambrolauri (Photo A. Muhranoff, 2011).jpg
Relief Map of Georgia.svg
42.5167° с. ш. 43.15° и. д.
Амбролаури
Страна Flag of Georgia.svg Грузия
Област Рача-Лечхуми и Квемо Сванети
Площ 1,6 km²
Надм. височина 609[1] m
Население 2047[2] души (2014)
Основаване 17 век
Амбролаури в Общомедия
Музеят на изобразителните изкуства

Амбролаури (на грузински: ამბროლაური) е град в Грузия, административен център на едноименния район и на целия регион Рача-Лечхуми и Квемо Сванети.[3] Градът е малък, а обитателите му през 2014 година са само 2047 души.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Амбролаури е разположен на южния бряг на река Риони, при пресичането на три пътя, водещи съответно към Они, Ткибули и Цагери. Намира се в планинска местност, средно на 609 метра надморска височина. Климатът е прохладен, а през пролетта даже могат да се видят и ледниците по околните планини.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е известно от 17 век като една от резиденциите на имеретинските царе. През 1769 година Соломон I Имеретински го подарява на княз Зураб Мачабели. От 1810 година влиза в състава на Руската империя, в състава на Кутаиска губерния.[3]

На 27 февруари 1934 година градът официално е преименуван на Енукидзе.[5] Името принадлежи на Авел Енукидзе, руски революционер от грузински произход, съветски държавен и политически деец. След като през 1937 година той е осъден за измяна като троцкист и разстрелян, градът възвръща старото си име[6]

През април 1991 година Амбролаури сериозно пострадва от Рачинското земетресение със сила 6,9 по скалата на Рихтер.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Амбролаури е малко, но сравнително постоянно:[7]

Година Население
1979 2639
1989 2935
2002 2541
2009 2500
2010 2333
2011 2400
2013 2408
2014 2047

Градска среда[редактиране | редактиране на кода]

Амбролаури се откроява от останалите грузински градове със своя европейски вид. Сградите и улиците са много добре поддържани и чистотата навсякъде е изрядна. На всяка улица е поставена указателна табела с името ѝ, има даже и интернет.[4]

В града има два основни площада – „Главния площад“ и „Площада с бутилката“. Улицата, която ги свързва, е главната и „парадна“ улица на града и носи името на грузинския дисидент, музикант и поет Мераб Костава. Цялата тази зона образува центъра на Амбролаури и в него са съсредоточени всички обекти с обществени функции. В средата на площада с бутилката е издигнат паметник на виното „Хванчкара“, най-известното, произвеждано в града и района. Улицата, започваща от него формира около себе си голям, но безинтересен квартал. Останалата част има по-селски вид.[4]

Улица „Мераб Костава“

От Площада с бутилката започва улица „Костава“, която завършва на „Главния площад“. На север от нея са развити няколко малки улички – „Хванчкари“, „Руставели“ и други. Вляво, на края на „Костава“ расте елхов парк, където е издигнат обелиск на жертвите от 9 април 1989 година, в нощта на „Кървавата неделя“.[4] Тогава мирна демонстрация в Тбилиси е потушена от подразделения на вътрешните войски в Грузия и Съветската армия. Убити са 19 човека и стотици са ранени.[8] Срещу обелиска е построен храм, до високата каменна Рачинска кула, най-древната постройка в града.[4]

Улицата излиза на новия, чист и солиден Главен площад. В центъра му е поставена скулптурна фигура на свети Георги, пронизващ с копието си змея. На площада се намират сградите на градския съвет и полицията. След него, перпендикулярно на „Костава“, върви улица „Агмошенебели“, която води към моста. В началото му има два ресторанта, в които се предлагат грузински национални ястия – харчо (супа от говеждо с ориз), хинкали, наподобяващи пелмени и бира. Традиционното вино тук е Цоликаури. След моста, от другата страна на центъра, е разположен малък пазар.[4]

В центъра е построена театрална сграда и музей на изобразителните изкуства.[3][9] Колекцията на музея наброява 526 картини от известни грузински художници – Ладо Гудиашвили, Елена Ахвледиани, Давид Какабадзе, Уча Джапаридзе, Автандил Варази и други. Годишно през музея минават над 800 посетителя.[10]

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

В Амбролаури е развита хранително-вкусовата промишленост.[3] Работят предприятия, произвеждащи различни марки вина и плодови сокове. Действа фабрика за производство на разнообразни сладкарски произведения. В града функционира фабрика за преработка и производство на дървесина.[9] Работи и една шивашка фабрика. [3]

Изгодното географско разположение на града обезпечава благоприятни условия за развитие на търговията и транспортните услуги.[9]

Ambrolauri (G.N. 2009).jpg

Източници[редактиране | редактиране на кода]