Аминандър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Аминандър (на старогръцки: Ἀμύνανδρος, Amynandros, на латински: Amynander) е цар на Атаманците в южен Епир през края на 3 век пр.н.е.

По неговото време между 220–190 пр.н.е. Атаманците имат успех против граничните сили и често сменят алианциите си.

Аминандър е в съюз с Филип V Македонски и Етолийците (208 пр.н.е.). Като награда за неговата неотралност през Първата македонско-римска война (214- 205 пр.н.е.) той получава остров Цакинтос от Филип V Македонски. През Втората македонско-римска война (200–197/196 пр.н.е.) той помага на римляните.

През 198 пр.н.е. той присъства на конференцията между римския консул Фламиний и Филип V Македонски. През юни 197 пр.н.е. той помага на Филип V в битката при Киноскефала, но са победени от Фламиний. Той участва в конференцията след битката, при която се сключва мир, в който Македония е съгласна да напусне Гърция. В Римско-сирийската война (192-188 пр.н.е.) цар Аминандър се опитва с помощта на Селевкидите и Етолийците на неговия зет Филип от Мегалополис да се инсталитра на македонския трон. От 190 пр.н.е. той е подчинен съюзник на римляните.

Аминандър е женен за македонката Апама, дъщеря на Александър от Мегалополис и сестра на Филип от Мегалополис, който смята, че е роднина на Александър Велики и има притенции за македонския трон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]