Ангелуш Попиванов
| Ангелуш Попиванов | |
| български революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Ангелуш Попиванов е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ангелуш Попиванов е роден в град Гевгели, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Работи като учител в родния си град. Присъединява се към ВМОРО. Заради Солунските атентати от април 1903 година, ръководителят на Гевгелийския революционен околийски комитет, главният учител в града Никола Хърлев, е арестуван и интерниран в родното му място. Ръководството на комитета се поема от учителя Христо Стоянов, а Попиванов действа като негов помощник. Илия Докторов описва ролята на Попиванов в този период така:
| „ | ...като неподозрян от властта, се възлагаше да прави срещи с куриерите идещи от полските и планинските села, да прави поръчки за нуждите на четите, които с риск на живота си най-добросъвестно изпълняваше през това бурно време.[1] | “ |
При избухването на Илинденско-Преображенското въстание през юли тази година Стоянов преминава в нелегалност. За нов ръководител в разгара на въстанието е назначен Попиванов. По този повод Докторов пише за него в спомените си така:
| „ | Ангелуш поп Иванов, човек по душа тих, скромен, но самоотвержен, който пое да ръководи съдбините на околията тъкмо в най-бурното време.[2] | “ |
Попиванов оглавява Гевгелийската революционна околия до края на август, т.е. около месец и половина, а е наследен от Докторов. На 1 септември заминава за гевгелийското село Сехово, където е назначен за учител.[3][4][5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 82 – 83.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 84.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 85.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 134.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 373.
