Андре Стил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андре Стил
André Stil
френски писател и публицист
Bundesarchiv Bild 183-15152-0005, Berlin, Protestkundgebung für Andre Stil.jpg
Роден
Починал

Националност  Франция
Работил в писател
Литература
Период 1949 – 1996
Жанрове роман, разказ, новела, есе, сценарий
Направление социалистически реализъм
Награди Сталинска премия 1952 г.
Кавалер на ордена на Почетния легион, 1977 г.

Уебсайт
Андре Стил в Общомедия

Андре Стил (21 април 1921 – 3 септември 2004) е френски писател и публицист. Майстор на краткия разказ. Той става член на Френската комунистическа партия през 1940 г. и остава лоялен към партията. Участва в Съпротивата. Отразява класовите битки във Франция след Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в малък град във въгледобивен район на Северна Франция, Стил получава образованието си в Университета в Лил. Следва философия. Преподава в университета от 1941 до 1944. Присъединява се към Комунистическата партия през 1940 г. Той е главен секретар на „Liberté“ до 1949 и редактор на „Ce Soir“. През 1956 г. той публикува доклад от Унгарската революция, описващ очевидно масово убийство на унгарски комунисти.[1] Работи като редактор на „Humanité“ до 1959 г.

В началото на 1949 г. публикува около петдесет тома, включващи главно социалистически романи, разкази и стихове. С подкрепа от Луи Арагон, той печели Държавна награда на СССР за трилогията „Първият удар“ (1951 – 1953).

През 1977 г. е избран за един от десетте членове на френската литературна организация със седалище в Париж „Академия Гонкур“.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Първият удар“ – 1951 1953 г.
  • „Ние ще се обичаме утре“ – 1957 г.
  • „Красив като мъж“ (роман, 1968)
  • „Приятелят в огледалото“ (роман, 1977)
  • „Бог е дете“ (роман, 1979)
  • „Чаровният доктор“ (роман, 1980)
  • „Шестдесет и четири мака“ (роман, 1984)
  • „Риболов с писалка“ (разказ, 1985)
  • „Газела“ (роман, 1991)

Телевизионни сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Petit Boxeur (1971)
  • La Correspondante (1973)
  • La Croisée (1975)
  • L’Ami dans le miroir (1978)
  • Le Dernier train (1979)
  • Les Petits soirs (1979)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Peter Fryer: Hungarian Tragedy (8. Revolution and counter-revolution). // Посетен на 2015-10-23.
  2. James Kirkup, "André Stil: Obituary" The Independent September 9, 2004, recovered May 11, 2009