Анисава Милтенова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анисава Милтенова
български филолог старобългарист
Родена
11 август 1950 г. (68 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работила в Институт за български език на БАН
Институт за литература на БАН

Проф. Анисава Любенова Милтенова е български филолог, старобългарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анисава Милтенова е родена на 11 август 1950 г. в София.

Образование и професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Анисава Милтенова завършва Техникума по фина механика и оптика в София (1964–1969), а след това Българска филология с втора специалност Английска филология в Софийския държавен университет (1970–1974). Доктор по филология с дисертация на тема „Към характеристиката на българската литература ХV–ХVII в. Сборници със смесено съдържание“ (1983). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Съчиненията от кратки въпроси и отговори в старобългарската литература“ (2005).

Филолог-специалист в Секция за история на българския език (1974–1975)на Института за български език на БАН и в Секция по старобългарска и възрожденска литература (1976–1983), Институт за литература на БАН. Научен сътрудник II–I ст. (1984–1991), старши научен сътрудник II ст. (доц.) (1992-2011) и професор (2012-) в Секция по стара българска литература на Института за литература на БАН; ръководител на Секцията от 1999 г.

Хоноруван доцент в СУ „Св. Климент Охридски“ (1992–2008), Шуменския университет (1994-1995), Пловдивския университет (1996–1999), Нов български университет (2004-2008).[1]

Специализации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981-1982 – Институт за литература (Пушкинский дом) Ленинград; Институт за славянознание, Москва (3 месеца)
  • 1984 – Център по балканистика, Солун, Гърция (1 месец)
  • 2003 – Университет в Питсбърг, САЩ, стипендия „Фулбрайт“ (3 месеца)
  • 2012 – Център за средновековни славянски проучвания в Университета на щата Охайо, Кълъмбъс, САЩ (2 месеца)

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – председател на Съвета за чуждестранна българистика при УС на БАН
  • 1997-2001 – член на Академичния съвет на Центъра за образование на БАН
  • 1998-2003 – председател на комисия „Компютърна обработка на славянски ръкописи и старопечатни книги“ към Международния комитет на славистите

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Голяма награда „Питагор“ (2009) за най-добър научен колектив за проекта Репертоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Климент Охридски: Библиография 1878-1944“. София: АИ Марин Дринов, 1966, 58 с.
  • „Към характеристиката на българската литература ХV-ХVII век (сборници със смесено съдържание)“. Канд. дисертация (машинопис). София, 1982, 401 с.
  • „Колелото на живота. Народни вярвания и християнска нравственост в семейството“. Съст. А. Милтенова, А. Кирилова. София, 1993, 174 с.
  • „Средновековни лековници и амулети“. Съст. А. Милтенова, А. Кирилова. София, 1994, 167 с.
  • „Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България“. Ред. А. Милтенова, В. Тъпкова-Заимова. София, 1996, 360 с.
  • „Erotapokriseis. Съчиненията от кратки въпроси и отговори в старобългарската литература“. София: Дамян Яков, 2004, 574 с. (ISBN 954-527-256-2)[2]
  • „История на българската средновековна литература“. Състав. А. Милтенова. София: Изток-Запад, 2008 (2 изд. 2009). (ISBN 978-954-321-466-2)
  • Tapkova-Zaimova, Vassilka, Anissava Miltenova. „Historical and Apocalyptic Literature in Byzantium and in medieval Bulgaria“. Sofia: East-West Publishing House, 2011 (ISBN 978-954-321-884-4)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]