Анита Тарасевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анита Тарасевич
българска писателка
Родена
Анита Николаева Тарасевич

Националност  България
Учил в Софийски университет
Работила в редактор

Уебсайт anitatarasevich.com

Анита Николаева Тарасевич-Дойнова е българска писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 11 декември 1965 г. в Пловдив. Завършва СОУ „П. К. Яворов“ в родния си град. Неин учител по литература в гимназията е литературният критик, писател и преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ доц. д-р Владимир Янев

След това учи и завършва българска филология последователно в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В родния си град посещава литературния кръжок на Георги Райчевски и студентския литературен кръжок на Добромир Тонев. Приета е в Литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ към Централния студентски дом на културата в София. 

Има публикации още като ученичка в централния и местен печат.

Член е на Съюза на българските писатели. Главен редактор на „Читалищен вестник“ от 1998 г.

През 2008 година министърът на културата проф. Стефан Данаилов я удостоява с плакет и диплом за ролята ѝ в българската култура, а през 2016 г. е удостоена от президента Росен Плевнелиев с грамота и почетен плакет „Св. Св. Кирил и Методий“. Шаблон:Https://plovdiv-online.com/plovdiv/item/92027-zlaten-vek-za-pisatelkata-anita-tarasevich

През 2018 г. Анита Тарасевич получава най-високото отличие на Министерство на културата – „Златен век“ за приноса ѝ в българската култура, връчено от министър Боил Банов. Шаблон:Https://plovdiv-online.com/plovdiv/item/92027-zlaten-vek-za-pisatelkata-anita-tarasevich

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Паметта на всяка капка“ – поезия, 1990 г., Издателство „Хр. Г. Данов“

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „Невинни момичета“ – проза, разкази, 2012 г., Изд. къща „Хермес“
  • „Любовни заклинания“ – проза, разкази, 2013 г., Изд. къща „Хермес“
  • „Сънувани плажове“ – проза, роман, 2014 г., Изд. къща „Хермес“
  • „С цвят на слънчогледи, с дъх на лято“ – проза, разкази, 2015 г., Изд. къща „Труд“, с конкурс на Министерство на културата

Персонажите в сборника с разкази са хора, понякога странни, понякога неочаквани, понякога съвсем обикновени, които дават различен поглед към изчезващото, но и намиращо себе си село.

С тъга, но и оптимистично, защото дори и сред камъните на разрухата, заради икономически и демографски кризи, тези хора съществуват и продължават да търсят доброто край себе си и да се опитват да опитомяват света. Може да са малко тъжни, може да са малко смешни, но важното е, че вървят по своя път през живота, който дори и днес успява да им предложи магически срещи, плашещи суеверия и вдъхновяващи открития...Шаблон:Https://bnr.bg/plovdiv/post/100613223/premiera-na-anita-tarasovich-v-nb-ivan-vazov

Нейни разкази са публикувани във вестниците „Сега“ (2005 – 2009), „Азбуки“ (2005 – 2009), „Монитор“ (2008, 2009), в списание-алманах за литература, изкуство и публицистика „Пламък“ (бр. 4, 2012; бр. 4, 2015; бр. 1, 2017), Антология „Млади разказвачи“ – Млади прозаици, публикувани в списание „Пламък“ (2013), „Словото днес“ (2017).

Два нейни разказа са включени в учебнотото помагало „Преразказ с дидактическа задача за 7 клас“ на издателство „Булвест 2000“ (2014).

Нейни разкази са включени в учебни помагала за 4 и 7 клас по български език и литература на Издателство „Колибри“, 2019 г.

Книги за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Джуджето Джу и други тайни“ – 2004 г., изд. къща „Кармен“, с конкурс на Министерство на културата
  • „Коледата на майка Зайка“ – 2014 г., Изд. къща „ПАН“
  • „Петленце, момченце“ – стихове за деца, 2017 г., Изд. къща „ПАН“
  • „Миш и Маш“ – история в стихове, 2019 г., Издателство „Хермес“
  • „Коледата на Майка Зайка“ е включена в „Златна книга за Коледа“ – 2019 г., издателство ПАН

Рецензии[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Михалков, Разкази, искрени като въздишки
  2. Георги Михалков, „Любовни заклинания“ – ИЗСТРАДАНИ СКАЗАНИЯ
  3. Юлий Йорданов, Фабулно четиво за душевността – сп. „Пламък“, бр. 4, 2015
  4. Георги Н. Николов, Пера с аромат на българска модерност – рецензия на Антологията „Млади разказвачи“ – ХАЙНИ, С, 2013 г. в Литературен свят

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]