Анна Швиршчинска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Швиршчинска
Anna Świrszczyńska
Анна Швиршчинска, 1948 г.
Анна Швиршчинска, 1948 г.
ПсевдонимАнна Свир
Родена7 февруари 1909 г.
Починала30 септември 1984 г. (75 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност Полша
Активен период1930 – 1984
Жанрлирика, драма, исторически роман, детска литература
Известни творби„Щастлива като кучешка опашка“
НаградиОфицерски кръст на Ордена на Полското възраждане Кавалерски кръст на Ордена на Полското възраждане Медал на Комисията за национално образование, Полша
СъпругЯн Адамски (1953 - 1968)
Деца1

Анна Швиршчинска (на полски: Anna Świrszczyńska) е полска поетеса, драматург и писателка на произведения в жанра лирика, драма, детска литература и исторически роман,[1][2][3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Анна Швиршчинска е родена на 7 февруари 1909 г. във Варшава, Полша.[1] Дъщеря е на художника Ян Шверчински.[2] Възпитанието ѝ в художественото ателие на баща ѝ дава отпечатък в живота и в творческото ѝ развитие.[1] Не успява да следва изобразително изкуство поради липса на средства. След завършване на гимназия през 1927 г. следва полска филология във Варшавския университет като се издържа сама.[2] Красотата и богатството на родния ѝ език (особено на старополския език), научени по време на следването, я подтикват към самостоятелни поетични опити.[3]

През 1930 г. първото ѝ стихотворение „Сняг“ е публикувано в седмичника „Пламък“, а за истински дебют се счита стихотворението ѝ „Полудние“, публикувано през 1934 г. в седмичника Wiadomości Literackie, с което печели първа награда в Турнира на младите поети. През 1936 г. става член на Съюза на полските писатели. По това време започва да пише произведения за деца, което продължава почти през целия ѝ живот (отначало заедно с Янина Поражинска). В периода 1936 – 1939 г. работи в Синдиката на полските учители като редактор на „Малко пламъче“ (Mały Płomyczek). Публикувала е в списания за деца и младежи – „Малко пламъче“, „Пламък“ (Płomyk), и във „Варшавски куриер за деца“ (Kurier Warszawskie Dzieciom) и седмичника „Пион“ (Pion).[2] През 1936 г. участва в стачка на учителите, протестирайки срещу спирането на дейността на Главния съвет на Съюза на полските учители, което е предприето заради прокламирането на комунизма и съветската държава в „Пламък“. Първата ѝ книга, стихосбирката „Стихове и проза“ (Wiersze i proza), е издадена чрез самиздат през 1936 г.[1]

По време на окупацията остава във Варшава, като работи на различни места – продавачка, санитарка, сервитьорка в сладкарница или разносвач на хляб, като не спира литературната си дейност.[1] През 1942 г. признание (и награда) печели нейното стихотворение „Рок 1941“, а през 1943 г. тя създава едно от най-добрите ѝ сценични произведения, драмата по антични мотиви – „Орфей“. Пиесата печели втора награда в литературен конкурс, организиран от варшавския културен ъндърграунд.[2] Тя участва активно в нелегалния културен живот на Варшава и публикува творбите си в тайно издавани списания и алманаси под псевдонима Анна Свир.[3] По време на трагичното Варшавско въстание участва като санитарка.[1] След въстанието се укрива известно време в Сохачев, а впоследствие през 1945 г. се премества да живее в Краков.[2]

В Краков се връща към литературната си дейност, публикува в много списания, сътрудничи си с Полското радио, което излъчва нейни предавания и радиодрами, и пише сценарии за анимационни филми. По-голямата част от нейните текстове, предназначени за млади читатели, са полска история и полски исторически легенди, написани в стихове. През 1946 г. е издаден единственият ѝ исторически роман „Аркона, крепостта на Световит“ за борбата на славянските племена с германците. В периода 1946 – 1950 г. е литературен директор на Държавния театър на младия зрител. От 1951 г. се посвещава на писателската си кариера. През 1953 г. се омъжва за актьора Ян Адамски, с когото имат дъщеря, и се развеждат през 1968 г.[2]

Втората ѝ стихосбирка „Събрана лирика“ е публикувана през през 1958 г., 22 години след нейния дебют, като включва стихове, написани през различни години, включително тези от войната и за войната.[3] Стиховете ѝ отразяват стремежа ѝ към пълноценен живот и са стихове както за страданието, така и за радостта. След шейсетгодишна възраст поетичното ѝ творчество постига естетически прелом в съвременната полска поезия. Стихосбирките ѝ “Аз съм жена (1972), „Строях барикада“ (1974) и Щастлива като кучешка опашка” (1978), са своеобразна личностна революция.[1][2]

За творческата ѝ дейност, посветена на децата и младежите, получава награда, присъдена от Министерския съвет на Полша през 1973 г. Получава Наградата на град Краков „за популяризиране на културата“ през 1976 г. и с медал от Комисията за национално образование. Удостоена е с Рицарски кръст (1957) и Офицерски кръст (1975) на Ордена на Възраждане на Полша.[2][3]

Анна Швиршчинска умира на 30 септември 1984 г. в Краков.[1] Погребана в Раковицкото гробище в Краков.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Wiersze i proza (1936)[1]
  • Liryki zebrane (1958)
  • Czarne słowa (1967)
  • Wiatr (1970)
  • Jestem baba (1972)
  • Poezje wybrane (1973)
  • Budowałam barykadę (1974)
  • Szczęśliwa jak psi ogon (1978)
  • Wybór wierszy (1980)
  • Poezje (1984)
  • Teatr poetycki (1984)
  • Cierpienie i radość (1985)
  • Kobiety, baby (1988)
  • Czysta rozkosz (1992)
  • Radość i cierpienie. Utwory wybrane (1993)
    Щастлива като кучешка опашка : избрани стихотворения, изд. „Артлайн студиос“/ Издателство за поезия ДА (2017), прев. Лъчезар Селяшки
  • Ogromniejąca perła samotności: poezja (1996)

Пиеси и радиодрами[редактиране | редактиране на кода]

  • Śmierć Orfeusza (1938)[1]
  • Orfeusz. Sztuka w 3 aktach (1947)
  • Ostrożny. Sztuka w 2 odsłonach (1946)
  • Strzały na ulicy Długiej (1947) – за освобождаването на затворниците в Арсенала
  • Odezwa na murze (1951) – награда на министъра на културата и изкуството в конкурса за съвременно полско изкуство през 1951 г.;
  • Czerwone sztandary (1952) – с Хенрик Фоглер
  • Życie i śmierć (1956)
  • Trzy kobiety i ja (1960)
  • Miałem dwie żony (1963)
  • Śmierć w Kongo (1963)
  • Czarny kwadrat (1967)
  • Człowiek i gwiazda (1967)
  • Rozmowa z własną nogą (1967)
  • Mama płaci alimenty (1967)

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Arkona, gród Świętowita. Z dziejów słowiańskiej Rugii, czyli Rany (1946)[1]

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  2. ↑ а б в г д е ж з и Биография и поезия в сайта „Литературен свят”
  3. ↑ а б в г д ((en)) Биография в сайта „Поетична фондация”

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anna Świrszczyńska в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Полша“         Портал „Полша“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анна_Швиршчинска&oldid=12222022“.