Анна Швиршчинска
Анна Швиршчинска Anna Świrszczyńska | |
Анна Швиршчинска, 1948 г. | |
Псевдоним | Анна Свир |
---|---|
Родена | 7 февруари 1909 г. |
Починала | 30 септември 1984 г. |
Професия | писател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач |
Националност | Полша |
Активен период | 1930 – 1984 |
Жанр | лирика, драма, исторически роман, детска литература |
Известни творби | „Щастлива като кучешка опашка“ |
Награди | |
Съпруг | Ян Адамски (1953 – 1968) |
Деца | 1 |
Анна Швиршчинска (на полски: Anna Świrszczyńska) е полска поетеса, драматург и писателка на произведения в жанра лирика, драма, детска литература и исторически роман,[1][2][3]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Анна Швиршчинска е родена на 7 февруари 1909 г. във Варшава, Полша.[1] Дъщеря е на художника Ян Шверчински.[2] Възпитанието ѝ в художественото ателие на баща ѝ дава отпечатък в живота и в творческото ѝ развитие.[1] Не успява да следва изобразително изкуство поради липса на средства. След завършване на гимназия през 1927 г. следва полска филология във Варшавския университет, като се издържа сама.[2] Красотата и богатството на родния ѝ език (особено на старополския език), научени по време на следването, я подтикват към самостоятелни поетични опити.[3]
През 1930 г. първото ѝ стихотворение „Сняг“ е публикувано в седмичника „Пламък“, а за истински дебют се счита стихотворението ѝ „Полудние“, публикувано през 1934 г. в седмичника Wiadomości Literackie, с което печели първа награда в Турнира на младите поети. През 1936 г. става член на Съюза на полските писатели. По това време започва да пише произведения за деца, което продължава почти през целия ѝ живот (отначало заедно с Янина Поражинска). В периода 1936 – 1939 г. работи в Синдиката на полските учители като редактор на „Малко пламъче“ (Mały Płomyczek). Публикувала е в списания за деца и младежи – „Малко пламъче“, „Пламък“ (Płomyk), и във „Варшавски куриер за деца“ (Kurier Warszawskie Dzieciom) и седмичника „Пион“ (Pion).[2] През 1936 г. участва в стачка на учителите, протестирайки срещу спирането на дейността на Главния съвет на Съюза на полските учители, което е предприето заради прокламирането на комунизма и съветската държава в „Пламък“. Първата ѝ книга, стихосбирката „Стихове и проза“ (Wiersze i proza), е издадена чрез самиздат през 1936 г.[1]
По време на окупацията остава във Варшава, като работи на различни места – продавачка, санитарка, сервитьорка в сладкарница или разносвачка на хляб, като не спира литературната си дейност.[1] През 1942 г. признание (и награда) печели нейното стихотворение „Рок 1941“, а през 1943 г. тя създава едно от най-добрите си сценични произведения, драмата по антични мотиви „Орфей“. Пиесата печели втора награда в литературен конкурс, организиран от варшавския културен ъндърграунд.[2] Тя участва активно в нелегалния културен живот на Варшава и публикува творбите си в тайно издавани списания и алманаси под псевдонима Анна Свир.[3] По време на трагичното Варшавско въстание участва като санитарка.[1] След въстанието се укрива известно време в Сохачев, а впоследствие през 1945 г. се премества да живее в Краков.[2]
В Краков се връща към литературната си дейност, публикува в много списания, сътрудничи си с Полското радио, което излъчва нейни предавания и радиодрами, и пише сценарии за анимационни филми. По-голямата част от нейните текстове, предназначени за млади читатели, са полска история и полски исторически легенди, написани в стихове. През 1946 г. е издаден единственият ѝ исторически роман „Аркона, крепостта на Световит“ за борбата на славянските племена с германците. В периода 1946 – 1950 г. е литературен директор на Държавния театър на младия зрител. От 1951 г. се посвещава на писателската си кариера. През 1953 г. се омъжва за актьора Ян Адамски, с когото има дъщеря, и се развеждат през 1968 г.[2]
Втората ѝ стихосбирка „Събрана лирика“ е публикувана през през 1958 г., 22 години след нейния дебют, като включва стихове, написани през различни години, включително тези от войната и за войната.[3] Стиховете ѝ отразяват стремежа ѝ към пълноценен живот и са стихове както за страданието, така и за радостта. След шейсетгодишна възраст поетичното ѝ творчество постига естетически прелом в съвременната полска поезия. Стихосбирките ѝ “Аз съм жена (1972), „Строях барикада“ (1974) и „Щастлива като кучешка опашка“ (1978) са своеобразна личностна революция.[1][2]
За творческата си дейност, посветена на децата и младежите, получава награда, присъдена от Министерския съвет на Полша през 1973 г. Получава Наградата на град Краков „за популяризиране на културата“ през 1976 г. и медал от Комисията за национално образование. Удостоена е с Рицарски кръст (1957) и Офицерски кръст (1975) на Ордена на Възраждане на Полша.[2][3]
Анна Швиршчинска умира на 30 септември 1984 г. в Краков.[1] Погребана в Раковицкото гробище в Краков.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Wiersze i proza (1936)[1]
- Liryki zebrane (1958)
- Czarne słowa (1967)
- Wiatr (1970)
- Jestem baba (1972)
- Poezje wybrane (1973)
- Budowałam barykadę (1974)
- Szczęśliwa jak psi ogon (1978)
- Wybór wierszy (1980)
- Poezje (1984)
- Teatr poetycki (1984)
- Cierpienie i radość (1985)
- Kobiety, baby (1988)
- Czysta rozkosz (1992)
- Radość i cierpienie. Utwory wybrane (1993)
Щастлива като кучешка опашка : избрани стихотворения, изд. „Артлайн студиос“/ Издателство за поезия ДА (2017), прев. Лъчезар Селяшки - Ogromniejąca perła samotności: poezja (1996)
Пиеси и радиодрами
[редактиране | редактиране на кода]- Śmierć Orfeusza (1938)[1]
- Orfeusz. Sztuka w 3 aktach (1947)
- Ostrożny. Sztuka w 2 odsłonach (1946)
- Strzały na ulicy Długiej (1947) – за освобождаването на затворниците в Арсенала
- Odezwa na murze (1951) – награда на министъра на културата и изкуството в конкурса за съвременно полско изкуство през 1951 г.
- Czerwone sztandary (1952) – с Хенрик Фоглер
- Życie i śmierć (1956)
- Trzy kobiety i ja (1960)
- Miałem dwie żony (1963)
- Śmierć w Kongo (1963)
- Czarny kwadrat (1967)
- Człowiek i gwiazda (1967)
- Rozmowa z własną nogą (1967)
- Mama płaci alimenty (1967)
Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Arkona, gród Świętowita. Z dziejów słowiańskiej Rugii, czyli Rany (1946)[1]
Детска литература
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Премиера на „Щастлива като кучешка опашка“ от Анна Швиршчинска
- „Коя е Анна Свир?“, информация и репортаж в БНР
- ((pl)) Анна Свиршчинска. „Пишете за любовта към човека“, Полско радио, 2023 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anna Świrszczyńska в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|