Анортит
| Анортит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | фелдшпат |
| Формула | CaAl₂Si₂O₈ |
| Класификация на Щрунц | 9.FA.35 |
| Класификация на Дана | 76.1.3.6 |
| Кристална симетрия | P1 |
| Елементарна клетка | a = 8.1768, b = 12.8768 c = 14.169 [Å]; α = 93.17° β = 115.85°, γ = 92.22°; Z = 8 |
| Характеристики | |
| Специфично тегло | 2.72–2.75 |
| Показател на пречупване | nα = 1.573–1.577 nβ = 1.580–1.585 nγ = 1.585–1.590 |
| Анортит в Общомедия | |
Анортитът е минерал от група фелдшпати (плагиоклаз).[1][2] Химична формула – CaAl2Si2O8,[3] като има CaO – 20,1 %, Al2O3−36, 7 %, SiO2 – 43,2 %. Цветът му в бял, сив, понякога жълт, червен или безцветен.[4] Анортитът е екстремен член на непрекъсната поредица от твърд разтвор албит (NaAlSi3O8) – анортит (CaAl2Si2O8)
Твърдост 6 – 6,5. Плътност 2,76 гр/см3.[4]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името на анортита идва от гръцките думи αν (ан) и oρθός (ортос), „не е прав ъгъл“ или „скосен“ – от скосената триклинна форма на кристалите.[5][6]
Находища
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ анортит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 29 април 2024.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. анортит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 77.
- ↑ Anorthite Mineral Data // webmineral.com. Посетен на 27 април 2024. (на английски)
- 1 2 анортит (аnorthite) // mindat. Посетен на 27 април 2024. (на английски)
- ↑ Анортит // Национален природонаучен музей. Посетен на 27 април 2024.
- ↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 11.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 126. Посетен на 29 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 366.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 328.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 113.
- Костов-Китин, Владислав. Анортит Anorthite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 73 – 74.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- анортит-албит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 29 април 2024.
- Каталог Минералов / Анортит
- анортит // www.chem100.ru. (на руски)