Антоний Муса
| Антоний Муса Antonius Musa | |
| римски лекар, фармаколог и ботаник | |
 | |
| Роден |
63 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 14 г.
|
| Антоний Муса в Общомедия | |
Антоний Муса (на латински: Antonius Musa) е древноримски ботаник, фармаколог и лекар на император Октавиан Август.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Антоний Муса е от гръцки произход и е освободен роб.[2][3][4] Името Муса вероятно е съкращение от Мусодорос,[5] а името Антоний се дължи на факта, че лекаря е роб, който е бил собственост на Марк Антоний и по-късно е освободен от него.[6] В семейството на Октавиан идва чрез сестра му Октавия и дъщерята на Антоний.[6] Той е ученик на Темисон от Лаодикея,[7] а брат му Евфорб е лекар на Юба II, цар на Нумидия и Мавретания.[8][9]
Musa са род дървоподобни растения, които включват банан, банан за готвене и много други видове, изглежда са кръстени на него.[10] Възможно е Musa да е латинизация на арабското име на плода mauz (موز).[11]
През 23 пр.н.е. Октавиан се разболява сериозно и очаквайки най-лошото в присъствието на най-изявените магистрати, конници и сенатори дава пръстена си с императорския печат на Агрипа.[4] Муса успява да го излекува, според Плиний с някакъв вид маруля, която е била забранена да му се дава от предишният му лекар,[12] или със студени бани (компреси) и отвари, според Дион Касий.[4] В знак на признателност от Август и Сената, Муса получава голяма сума пари, правото да носи златни пръстени и е освободен от данъци,[4] а римските граждани му издигат статуя и я поставят до тази на Асклепий.[13]
По-късно неговата компетентност е поставена под въпрос от Дион Касий, тъй като Марцел се разболява и е лекуван по същия начин, но все пак умира.[4] Хораций също се оплаква, че в Бая, Муса го е потопил в ледена вода посред зима.[14]
Под името на Антоний Муса е издаден кратък медицински трактат, наречен De herba vettonica liber, в който се обясняват свойствата на билката лечебен ранилист.[15] Смята се, че този трактат е издаден през 4-ти век от по-късен автор.[16] Изглежда трактатът е използван като източник от византийският лекар Теодор Присциан.[17]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Maire 2014, с. 165 – 166.
- ↑ Maire 2014, с. 163 – 164.
- ↑ Mouritsen 2011, с. 107.
- ↑ а б в г д Касий 1917, глава 30.
- ↑ Gervais 1964, с. 214.
- ↑ а б Maire 2014, с. 164.
- ↑ Плиний Стари , кн. 29, глава 6.
- ↑ Maire 2014, с. 163.
- ↑ Плиний Стари , кн. 25, глава 77.
- ↑ Pareek, Sharma 2017, с. 187.
- ↑ Devic 1876, с. 171.
- ↑ Плиний Стари , кн. 19, глава 128.
- ↑ Светоний 1913, глава 59.
- ↑ Хораций 1926, с. 345.
- ↑ Collins 2000, с. 166.
- ↑ Biggam 2022, с. 152.
- ↑ Langslow 2000, с. 67 – 68.
Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]
Класически автори[редактиране | редактиране на кода]
- Касий, Дион. „Римска История“ // Книга 53. Loeb Classical Library, 1917. (на английски)
- Плиний Стари. „Естествена История“ // Книги 19, 25 и 29. Loeb Classical Library. (на латински)
- Светоний. „Животът на Август“ // Loeb Classical Library, 1913. (на английски)
- Хораций. Satires. Epistles. The Art of Poetry. // превод: H. Rushton Fairclough; Епистоли, книга 1. Cambridge, MA, Harvard University Press, 1926. (на английски)
Модерни автори[редактиране | редактиране на кода]
- Gervais, Alice. Que pensait-on des médecins dans l'ancienne Rome ? // n°2. Bulletin de l'Association Guillaume Budé, 1964. (на френски)
- Mouritsen, Henrik. The Freedman in the Roman World // Cambridge University Press, 2011. ISBN 1139495038. (на английски)
- Langslow, D. R. Medical Latin in the Roman Empire // Oxford University Press, 2000. ISBN 9780191657290. (на английски)
- Pareek, Sharma, O.P., Suneel. Systematic Pomology // . Т. 1 – 2 (Set). Scientific Publishers, 2017. ISBN 9789387741034. (на английски)
- Devic, L. Marcel. Dictionnaire étymologique des mots français d'origine orientale // Paris : Imprimerie nationale, 1876. (на френски)
- Collins, Minta. Medieval Herbals: The Illustrative Traditions // University of Toronto Press, 2000. ISBN 0802083137. (на английски)
- Maire, Brigitte. 'Greek' and 'Roman' in Latin Medical Texts: Studies in Cultural Change and Exchange in Ancient Medicine // BRILL, 2014. ISBN 9789004273863. (на английски)
- Biggam, C.P. Blue in Old English: An Interdisciplinary Semantic Study // BRILL, 2022. ISBN 9789004489486. (на английски)