Направо към съдържанието

Антоний Муса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антоний Муса
Antonius Musa
римски лекар, фармаколог и ботаник
Роден
63 г. пр.н.е.
Починал
14 г. (76 г.)
Антоний Муса в Общомедия

Антоний Муса (на латински: Antonius Musa) е древноримски ботаник, фармаколог и лекар на император Октавиан Август.[1]

Антоний Муса е от гръцки произход и е освободен роб.[2][3][4] Името Муса вероятно е съкращение от Мусодорос,[5] а името Антоний се дължи на факта, че лекаря е роб, който е бил собственост на Марк Антоний и по-късно е освободен от него.[6] В семейството на Октавиан идва чрез сестра му Октавия и дъщерята на Антоний.[6] Той е ученик на Темисон от Лаодикея,[7] а брат му Евфорб е лекар на Юба II, цар на Нумидия и Мавретания.[8][9]

Musa са род дървоподобни растения, които включват банан, банан за готвене и много други видове, изглежда са кръстени на него.[10] Възможно е Musa да е латинизация на арабското име на плода mauz (موز).[11]

През 23 пр.н.е. Октавиан се разболява сериозно и очаквайки най-лошото в присъствието на най-изявените магистрати, конници и сенатори дава пръстена си с императорския печат на Агрипа.[4] Муса успява да го излекува, според Плиний с някакъв вид маруля, която е била забранена да му се дава от предишният му лекар,[12] или със студени бани (компреси) и отвари, според Дион Касий.[4] В знак на признателност от Август и Сената, Муса получава голяма сума пари, правото да носи златни пръстени и е освободен от данъци,[4] а римските граждани му издигат статуя и я поставят до тази на Асклепий.[13]

По-късно неговата компетентност е поставена под въпрос от Дион Касий, тъй като Марцел се разболява и е лекуван по същия начин, но все пак умира.[4] Хораций също се оплаква, че в Бая, Муса го е потопил в ледена вода посред зима.[14]

Под името на Антоний Муса е издаден кратък медицински трактат, наречен De herba vettonica liber, в който се обясняват свойствата на билката лечебен ранилист.[15] Смята се, че този трактат е издаден през 4-ти век от по-късен автор.[16] Изглежда трактатът е използван като източник от византийският лекар Теодор Присциан.[17]

Цитирана литература

[редактиране | редактиране на кода]