Антонио Розмини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антонио Розмини Сербати
Antonio Rosmini Serbati
италиански духовник и философ
Francesco Hayez (1791-1882) Ritratto di Antonio Rosmini (1853-1856) Galleria d'Arte Moderna di Milano.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Религия Католическа църква
Образование Падуански университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Интереси Теология
Образование Падуански университет

Уебсайт www.rosmini.it/Objects/Home1.asp
Антонио Розмини Сербати в Общомедия

Антонио Розмини Сербати (на италиански: Antonio Rosmini Serbati) е италиански философ, теолог и духовник на Римокатолическата църква. Той е многостранен мислител, който изучава задълбочено гръко-римската култура, обръщайки внимание и на римското право в някои свои фундаментални трудове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на А. Розмини в Милано.

Роден е на 24 март 1797 година в Роверето, тогава в пределите на Трентско епископско, в семейството на Пиер Модесто. Завършва Университета в Падуа.

През 1828 г. основава религиозна общност на име „Институт на милосърдието“ (Instituto della Carità), съществуваща и до днес като орден под името „розминианци“.

Книгите му „За петте рани на Светата църква“ (Delle Cinque Piage della Santa Chiesa) и „Конституцията според социалната справедливост“ (La costituzione secondo la giustizia sociale) срещат съпротива от йезуитите и биват включени в Индекса на забранените книги през 1849 г.

Сербати е близък приятел на Алесандро Манцони. Води интелектуални спорове с други италиански философи, като Винченцо Джоберти.

Умира на 1 юли 1855 година в Стреза, Сардинско кралство, на 58-годишна възраст.

Обявен за блажен на 18 ноември 2007 г. в Италия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Nuovo saggio sull’origine delle idee, 1830
  • Princìpi della scienza morale, 1831
  • Filosofia della morale, 1837
  • Antropologia in servizio della scienza morale, 1838
  • Filosofia della politica, 1839
  • Filosofia del diritto, 1841 – 1845
  • Teodicea, 1845.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]