Антъни де ла Роше
| Антъни де ла Роше Anthony de la Roché | |
| английски търговец и изследовател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | между 1675 г. и 1794 г.
|
| Националност |  Великобритания |
| Научна дейност | |
| Известен с | Откривател на Антарктика |
Антъни де ла Рошѐ (на английски: Anthony de la Roché), познат и като Антоан де ла Роше и Антонио де ла Рока, е английски търговец от 17 век. По време на търговско пътуване през 1675 г. от Европа за Южна Америка, буря го отклонява от курса му и така се натъква на антарктическия остров Южна Джорджия, с което открива първата земя южно от Антарктическата конвергенция.[1]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Лондон, Великобритания, в семейството на френски хугенот и майка англичанка.
Откриване на Южна Джорджия (1674 – 1675)[редактиране | редактиране на кода]
След като се сдобива с 350-тонен кораб в Хамбург и получава от испанските власти необходимото разрешение за търговия в испанските владения в Америка, Ла Роше се отбива на Канарските острови през май 1674 г. През октомври същата година той пристига в пристанището Каляо на Вицекралство Перу, като минава през протока Ле Мер и заобикаля нос Хорн.
По време на обратното пътуване, плавайки от остров Чилое (Чили) за бразилското пристанище Салвадор, през април 1675 г. Ла Роше заобикаля нос Хорн, но в района на остров Стейтън (Естадос) корабът му попада в буря и е отнесен далече на изток. В продължение на 2 седмици ла Роше намира убежище в един от южните фиорди на Южна Джорджия (вероятно Дригалски фиорд), след което благополучно отпътува за Бразилия, като по пътя посещава остров Гоф и става първият, стъпил на брега на острова. На 29 септември 1675 г. ла Роше благополучно пристига във френското пристанище Ла Рошел.[2][3][4][5][6][2][7]
Откритият от ла Роше остров се появява на множество карти под името „остров Роше“, докато през 1775 г. е преименуван от капитан Джеймс Кук на „остров Джорджия“, което впоследствие остава във формата „Южна Джорджия“.[8]
Карти с остров Роше[редактиране | редактиране на кода]
- L'Isle, Guillaume de; J. Covens & C. Mortier. (1700/20). L'Amerique Meridionale Архив на оригинала от 2009-01-08 в Wayback Machine.. Paris.
- Chatelain, Henry A. (1705/19). Nouvelle Carte de Geographie de la Partie Meridionale de la Amerique Архив на оригинала от 2009-01-08 в Wayback Machine.. Amsterdam.
- L'Isle, Guillaume de & Henry A. Chatelain. (1705/19). Carte du Paraguai, du Chili, du Detroit de Magellan Архив на оригинала от 2009-01-16 в Wayback Machine.. Paris.
- Lens, Bernard & George Vertue. (ок. 1710). Map of South America Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.. London.
- Price, Charles. (ок. 1713). South America corrected from the observations communicated to the Royal Society's of London and Paris Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.. London.
- De Fer, Nicolas. (1720). Partie La Plus Meridionale de L'Amerique, ou se trouve Le Chili, Le Paraguay, et Les Terres Magellaniques avec les Fameux Detroits de Magellan et de le Maire. Paris.
- Homann Heirs. (1733). Typus Geographicus Chili a Paraguay Freti Magellanici. Nuremberg.
- Moll, Herman. (1736). A map of Chili, Patagonia, La Plata and ye South Part of Brasil. London.
- L'Isle, Guillaume de & Girolamo Albrizzi. (1740). Carta Geografica della America Meridionale Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.. Venice.
- Seale, Richard W. (ок. 1745). A Map of South America. With all the European Settlements & whatever else is remarkable from the latest & best observations Архив на оригинала от 2009-01-16 в Wayback Machine.. London.
- Cowley. (ок. 1745). A Map of South America Архив на оригинала от 2009-01-08 в Wayback Machine.. London.
- Gibson, John. (1753). South America Архив на оригинала от 2009-01-08 в Wayback Machine.. London.
- Jefferys, Thomas. (1768). South America Архив на оригинала от 2007-03-13 в Wayback Machine.. London.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- връх Роше (, 365 м) на остров Бърд, край западния бряг на остров Южна Джорджия; [9]
- ледник Роше (), в масив Винсън, Антарктида.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Headland, Robert K. (1984). The Island of South Georgia, Cambridge University Press. ISBN 0-521-25274-1
- ↑ а б Capt. de Seixas y Lovera, Francisco. (1690). Descripción geographica y derrotero de la región austral Magallánica. Que se dirige al Rey nuestro señor, gran monarca de España, y sus dominios en Europa, Emperador del Nuevo Mundo Americano, y Rey de los reynos de la Filipinas y Malucas. Madrid, Antonio de Zafra.(релевантен фрагмент)
- ↑ Dalrymple, Alexander. (1775). A Collection of Voyages Chiefly in The Southern Atlantick Ocean. London. pp.85-88.
- ↑ Matthews, L.H. (1931). South Georgia: The British Empire's Sub-Antarctic Outpost. Bristol: John Wright; and London: Simpkin Marshall.
- ↑ Headland, Robert K. (1990). Chronological List of Antarctic Expeditions and Related Historical Events. Cambridge University Press. ISBN 0-521-30903-4
- ↑ Capt. Ferrer Fougá, Hernán. (2003). El hito austral del confín de América. El cabo de Hornos. (Siglos XVI-XVII-XVIII). (Primera parte). Revista de Marina, Valparaíso, N° 6.
- ↑ Wace, N.M. (1969). The discovery, exploitation and settlement of the Tristan da Cunha Islands. Proceedings of the Royal Geographical Society of Australasia (South Australian Branch) 10: 11 – 40.
- ↑ Cook, James. (1777). A Voyage Towards the South Pole, and Round the World. Performed in His Majesty's Ships the Resolution and Adventure, In the Years 1772, 1773, 1774, and 1775. In which is included, Captain Furneaux's Narrative of his Proceedings in the Adventure during the Separation of the Ships. Volume II. London: Printed for W. Strahan and T. Cadell. (релевантен фрагмент)
- ↑ USGS. Geographic Names Information System: Antarctica
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Ранна история. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 40 – 47. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)