Арсиноя I
Вижте пояснителната страница за други личности с името Арсиноя.
| Арсиноя I | |
|---|---|
| царица на Древен Египет | |
 |
|
| Родена | |
| Починала | |
| Семейство | |
| Баща | Лизимах |
| Майка | Никея Македонска |
| Братя/сестри |
Евридика Птолемей Синът Агатокъл (син на Лизимах) Лизимах (син на Лизимах) Филип Александър |
| Съпруг | Птолемей II |
| Деца |
Птолемей III Береника Млада Лизимах |
| Арсиноя I в Общомедия | |
Арсиноя I (на старогръцки: Αρσινόη Α’) е първата съпруга на Птолемей II и така царица на Древен Египет. Тя е майка на Птолемей III.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Дъщеря е на диадоха Лизимах († 281 пр.н.е.), крал на Тракия, и първата му съпруга Никея Македонска († преди 302 пр.н.е.), дъщеря на македонския регент Антипатър и сестра на Касандър. Нейният дядо по бащина линия е Агатокъл Пелски. Тя е сестра на Агатокъл († 283/282 пр.н.е.) и Евридика († 287 пр.н.е.), омъжена за цар Антипатър I от Македония.
Царица на Древен Египет[редактиране | редактиране на кода]
Между 285 и 281 пр.н.е. Арсиноя I се омъжва за египетския фараон Птолемей II. Двамата имат три деца:
- Птолемей III, от 246 пр.н.е. египетски фараон
- Лизимах
- Береника Млада (* 285 – 280 пр.н.е., † 246 пр.н.е.), съпруга на селевкидския владетел Антиох II.
Вероятно тя има още един син, Птолемей Епигон († ок. 259 пр.н.е.), но той може би е син на Лизимах и Арсиноя II или на Птолемей II и на Арсиноя II. Той може би обаче е идентичен с Птолемей III.
Между 279 и 274 пр.н.е. тя е изпратена в изгнание в горноегипетския Коптос заради комплот за убийство на съпруга ѝ.
През 278 пр.н.е. Арсиноя I е изгонена от съпруга ѝ и той се жени за сестра си Арсиноя II, която преди това е била съпруга на баща ѝ Лизимах.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Павзаний 1, 7, 3.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Aidan Dodson, Dyan Hilton, The Complete Royal Families of Ancient Egypt. The American University in Cairo Press, London 2004, S. 264 – 281, ISBN 977-424-878-3
- Günther Hölbl, Geschichte des Ptolemäerreiches. Politik, Ideologie und Religiöse Kultur von Alexander dem Großen bis zur römischen Eroberung. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1994, S. 26, 32f., 45, ISBN 3-534-10422-6
- Werner Huß, Ägypten in hellenistischer Zeit 332 – 30 v. Chr, C. H. Beck, München, 2001, 265f., 306f., 335, ISBN 3-406-47154-4
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Christopher Bennett, Биография Архив на оригинала от 2012-10-01 в Wayback Machine.